Границите в Европейския съюз постепенно изчезват
Клъстер \"София - град на знанието\" има идея за създаване на парк на знанието на територията на БАН
Веселин Тодоров, председател на клъстер \"София - град на знанието\":
~ 4 мин.
София има потенциала да се превърне в проспериращ град на знанието, базиран върху икономика с висока добавена стойност. Тази идея мотивира членовете на клъстер „София – град на знанието“, които си поставят за цел да обединят бизнеса, научно-образователната общност и администрацията, вярвайки че само така ще постигнат големи резултати. За да ни разкаже повече за концепцията, се срещнахме с председателя на клъстера Веселин Тодоров.
– Г-н Тодоров, как бихте описали своята представа за това що е град на знанието?
Градът на знанието не е много ясно дефиниран в детайли, но той със сигурност е компонент от следващия етап на развитие на обществото и технологиите. Ако човек погледне по-философски, развитието на обществото се обуславя не от мислители или политолози, колкото и да се опитват да ни излъжат за това, а единствено и само от технологиите. Имало е индустриално общество, след това информационно, или още постиндустриално, общество на услугите, а сега като че ли усещаме изцяло нов етап от развитието на технологиите и съответно на обществото – това на знанието.
Знанието е нещо по-сложно и надграждащо от обикновената информация, която грубо казано представлява бази от данни. В този смисъл то е доста по-трудно за събиране, за управление, за трансфериране и съответно предполага изграждането на една по-специфична инфраструктура. Освен това то предполага партньорство между университетите, научните институти, бизнеса и администрацията, за да може да се постигне тази сложна система, която наричаме град на знанието.
– Градът на знанието напомня на интелигентния град, едно и също ли са те?
Има доста общи черти с интелигентния град, но не е точно същото. Интелигентният град е нещо, което представлява прилагане на модерните технологии за градско управление в градската инфраструктура. А градът на знанието е град, в който може да се развиват технологии, базирани на знанието. Разбира се, малко вероятно е град на знанието да не бъде интелигентен, защото трудно ще си представим едни успешни компании, развиващи модерни технологии да се примирят с един средновековен по стил на живот град.
– Каква е идеята на клъстер „София – град на знанието“?
Надяваме се София да стане град на знанието. Първо, защото това ще води по естествен начин до усъвършенстване на инфраструктурата, така че да стане интелигентен град, и второ, защото автоматично това ще го направи по-екологичен, много по-удобен за живеене, много по-безопасен, въобще много по-атрактивен. Конкуренцията сега е не между държавите и народите, а между градовете. Границите в Европейския съюз (ЕС) постепенно изчезват и това е тенденция, която ще се случва не само тук.
От друга страна, конкуренция винаги ще има и в случая тя ще е между градовете. За да оцелее един град според мен той трябва да стане град на знанието. Градовете, които не влизат в тази концепция, няма да изчезнат толкова бързо и може би дълго време ще вегетират, но когато един град иска да се развива и да привлича повече хора, той трябва да възприеме тази концепция. Това е част от нашите цели – да популяризираме идеята и да я реализираме за София, както и да помогнем на нашите бизнеси да станат по-печеливши.
– Знанието традиционно битува в научните и образователните институти, но как може то да заживее устойчиво в обществото и икономиката?
Така е и някои хора дори възприемат нашата визия като някаква научно-образователна инициатива. А тя е чисто бизнес начинание, което е свързано с града и неговата инфраструктура. Знанието, разбира се, трябва да го възприемаме като нещо материализирано и експлицитно, което може да се обработва, да се надгражда и съхранява. Нашите цели предполагат едно успешно сътрудничество и коопериране между частния бизнес, който има визия да развива икономика на знанието, столична община, която е много важно да подкрепи обмена на знания и създаването на среда.
В тази връзка една от идеите ни е да се създаде парк на знанието, който евентуално ще бъде разположен на територията на БАН. Всичко това трябва да бъде подкрепено от научните институти. Искаме да привлечем и много от университетите в София, така че да се получи една синергия и наистина да направим нашия бизнес и нашия град най-добрите в България, на Балканския полуостров, а защо не и в Европа.
– Стъпка по стъпка как може да се случи това?
Първо това е свързано с организационни мерки. Засега в клъстера имаме един университет и два института на БАН, но се надяваме те да станат повече. Трябва да се опитваме да развиваме и реализираме проекти, базирани на знанието. Трябва да създадем система, в която най-добрите експерти и специалисти в компаниите да обменят и предават своите знания на студентите във висшите учебни заведения. Както и обратното – бизнесът да привлича най-талантливите от тях, които да влизат в него и да създават новите идеи и знание.
Едновременно това трябва да се случва и с научните институти, които пък вече създали някакво ноу-хау, да намират чрез компаниите тяхната пазарна реализация, за да има по-голяма възвращаемост не само във вид на заплати или проекти. Целта е техните открития да имат и пазарна реализация, която многократно може да увеличи доходите и на учените, и преподавателите. Виждаме огромен интерес от страна на всички участници – и на администрацията, и на университетите, и научните институти, и на бизнеса.
– Г-н Тодоров, как бихте описали своята представа за това що е град на знанието?
Градът на знанието не е много ясно дефиниран в детайли, но той със сигурност е компонент от следващия етап на развитие на обществото и технологиите. Ако човек погледне по-философски, развитието на обществото се обуславя не от мислители или политолози, колкото и да се опитват да ни излъжат за това, а единствено и само от технологиите. Имало е индустриално общество, след това информационно, или още постиндустриално, общество на услугите, а сега като че ли усещаме изцяло нов етап от развитието на технологиите и съответно на обществото – това на знанието.
Знанието е нещо по-сложно и надграждащо от обикновената информация, която грубо казано представлява бази от данни. В този смисъл то е доста по-трудно за събиране, за управление, за трансфериране и съответно предполага изграждането на една по-специфична инфраструктура. Освен това то предполага партньорство между университетите, научните институти, бизнеса и администрацията, за да може да се постигне тази сложна система, която наричаме град на знанието.
– Градът на знанието напомня на интелигентния град, едно и също ли са те?
Има доста общи черти с интелигентния град, но не е точно същото. Интелигентният град е нещо, което представлява прилагане на модерните технологии за градско управление в градската инфраструктура. А градът на знанието е град, в който може да се развиват технологии, базирани на знанието. Разбира се, малко вероятно е град на знанието да не бъде интелигентен, защото трудно ще си представим едни успешни компании, развиващи модерни технологии да се примирят с един средновековен по стил на живот град.
– Каква е идеята на клъстер „София – град на знанието“?
Надяваме се София да стане град на знанието. Първо, защото това ще води по естествен начин до усъвършенстване на инфраструктурата, така че да стане интелигентен град, и второ, защото автоматично това ще го направи по-екологичен, много по-удобен за живеене, много по-безопасен, въобще много по-атрактивен. Конкуренцията сега е не между държавите и народите, а между градовете. Границите в Европейския съюз (ЕС) постепенно изчезват и това е тенденция, която ще се случва не само тук.
От друга страна, конкуренция винаги ще има и в случая тя ще е между градовете. За да оцелее един град според мен той трябва да стане град на знанието. Градовете, които не влизат в тази концепция, няма да изчезнат толкова бързо и може би дълго време ще вегетират, но когато един град иска да се развива и да привлича повече хора, той трябва да възприеме тази концепция. Това е част от нашите цели – да популяризираме идеята и да я реализираме за София, както и да помогнем на нашите бизнеси да станат по-печеливши.
– Знанието традиционно битува в научните и образователните институти, но как може то да заживее устойчиво в обществото и икономиката?
Така е и някои хора дори възприемат нашата визия като някаква научно-образователна инициатива. А тя е чисто бизнес начинание, което е свързано с града и неговата инфраструктура. Знанието, разбира се, трябва да го възприемаме като нещо материализирано и експлицитно, което може да се обработва, да се надгражда и съхранява. Нашите цели предполагат едно успешно сътрудничество и коопериране между частния бизнес, който има визия да развива икономика на знанието, столична община, която е много важно да подкрепи обмена на знания и създаването на среда.
В тази връзка една от идеите ни е да се създаде парк на знанието, който евентуално ще бъде разположен на територията на БАН. Всичко това трябва да бъде подкрепено от научните институти. Искаме да привлечем и много от университетите в София, така че да се получи една синергия и наистина да направим нашия бизнес и нашия град най-добрите в България, на Балканския полуостров, а защо не и в Европа.
– Стъпка по стъпка как може да се случи това?
Първо това е свързано с организационни мерки. Засега в клъстера имаме един университет и два института на БАН, но се надяваме те да станат повече. Трябва да се опитваме да развиваме и реализираме проекти, базирани на знанието. Трябва да създадем система, в която най-добрите експерти и специалисти в компаниите да обменят и предават своите знания на студентите във висшите учебни заведения. Както и обратното – бизнесът да привлича най-талантливите от тях, които да влизат в него и да създават новите идеи и знание.
Едновременно това трябва да се случва и с научните институти, които пък вече създали някакво ноу-хау, да намират чрез компаниите тяхната пазарна реализация, за да има по-голяма възвращаемост не само във вид на заплати или проекти. Целта е техните открития да имат и пазарна реализация, която многократно може да увеличи доходите и на учените, и преподавателите. Виждаме огромен интерес от страна на всички участници – и на администрацията, и на университетите, и научните институти, и на бизнеса.
