„Хлорното пиле“ е ключът в търговските преговори между Лондон и Вашингтон

Перспективата за постигане на търговско споразумение между САЩ и Великобритания след Brexit може в крайна сметка да зависи от резултата от спорен дебат за това дали е приемливо да се мият пилетата с хлор, пише CNBC. Определяйки своите преговорни цели по-рано тази година, Вашингтон заяви, че Великобритания няма да бъде третирана по-различно от всеки друг съюзник, когато става въпрос за „хлорните пилета“, изнасяни от САЩ.

Правителството на Великобритания многократно отрече, че ще приеме занижени стандарти за хранителните продукти, които ще бъдат внасяни след Brexit. Висши представители на Консервативна партия обаче изглежда са разделени по въпроса. Министърът на международната търговия Лиам Фокс намекна, че Обединеното кралство може да се съгласи да вкара в търговските си вериги след Brexit пилета, измити с хлор. Министърът на околната среда Майкъл Гоув - един от водещите кандидати за премиер на страната, настоява, че това ще бъде „червена линия“ при бъдещите търговски преговори с Вашингтон.

И така, какво е "хлорното пиле"? Безопасно ли е да се яде? И защо има значение за потенциалната търговска сделка със САЩ? На тези въпроси отговаря CNBC в своя анализ.

Какво е хлорирано пиле?

Хлорното пиле, или пиле, измито с хлор, се отнася до домашни птици, които са били третирани с антимикробни промивки, за да се отстранят вредните бактерии от тях. Тези изплаквания, често наричани патогенни редуциращи лечения (PRTs) в индустрията, имат за цел да убиват потенциално вредни организми като бактерията Е.coli, салмонелата и кампилобактер, които живеят върху повърхността на пилето.

Измиването на пиле с хлор е забранено в Европейския съюз от 1997 г. насам поради опасенията, че не е безопасно за хората. Забраната на практика спира вноса на пилета от САЩ във Великобритания.

Вместо това ЕС настоява месото да не се измива с други вещества, освен с вода, които са одобрени от Европейската комисия. Поддръжниците на т.нар. подход „от фермата до вилицата“ или „от плуга към плочата“ твърдят, че с това се постигат по-високи стандарти за хигиена и хуманно отношение към животните. Причината е, че при този подход земеделските производители са отговорни за всеки етап от процеса, вместо да разчитат на химическа баня, за да унищожат вредните бактерии, след като пилетата са заклани.

„Имаме опасения, че ако производителите се съсредоточат само върху последния процес – химическото измиване – е много вероятно те да станат небрежни по отношение на всички рискове преди това“, заяви Гейл Сутар, главен съдружник в ЕС и международен търговски съветник на британския Съюз на фермерите, цитиран от CNBC.

Безопасно ли е „хлорното пиле“?

Американските регулатори казват „да“. Според тях пилето, измито с хлор е безопасно за ядене. Всъщност, американското министерство на земеделието (USDA) е одобрило няколко антимикробни промивки при преработката на домашни птици, включително хлорен диоксид, подкислен натриев хлорид, тринатриев фосфат и пероксикиселини.

Европейските регулатори дори са съгласни с колегите си от САЩ. Европейският орган за безопасност на храните заключи, че хлорираните пилета не представляват риск за здравето на потребителите. Но британският фермерски съюз вярва, че има „оправдани страхове“, както вътре, така и извън земеделската общност. Притеснението им е, че след напускането на Европейския съюз Великобритания може да позволи вноса на храни, произведени при по-ниски стандарти.

„Напълно нормално е да се изискват високи стандарти за безопасност на храните, опазване на околната среда и хуманно отношение към животните, но трябва да се признае, че всичко това има своята цена. Става въпрос за разходи, които често не се поемат от чуждестранни конкуренти, което потенциално може да постави британските фермери в неравностойно положение“, е позицията на фермерския съюз.

Защо има значение?

Бъдещото трансатлантическо търговско споразумение се разглежда като жизненоважно за икономическото бъдеще на Великобритания извън ЕС. Пилетата, измити с хлор, символизират по-голяма загриженост относно безопасността на храните, хуманното отношение към животните и екологичните стандарти, които биха могли да се превърнат в критичен инструмент за преговори във всяка сделка след Brexit.

Селскостопанските въпроси бяха сред основните пречки, които възпрепятстваха сключването на споразумението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между САЩ и ЕС през 2016 г. Оттогава САЩ цитират забраната за използване на хлор при третирането на пилетата като една от пречките за увеличаване на търговията с ЕС.

По-рано тази година американският посланик във Великобритания Уди Джонсън каза, че страховете от измитото с хлор пиле и други земеделски практики в държавите членки са „възпалителни и подвеждащи“.