И през 2016 г. парите в Сребърния фонд не донесоха никаква доходност
През последните пет години инвестирането на средствата не носи пари на държавата
~ 1 мин.
Към края на 2016 г. в Сребърния фонд има натрупани 2.66 млрд. лв., показва справка на Министерството на финансите. За 12 месеца са натрупани 124 млн. лв. Нито един лев от тази сума обаче не е дошла от доходност, постигната благодарение на управлението на парите във фонда. Цялата сума представлява държавен трансфер, по-голямата част от който е под формата на концесионни такси.
Подобна беше ситуацията и през 2015 г. Статистиката показва, че след 2011 г. парите във фонда се управляват по такъв начин от БНБ, че те не носят никаква доходност на държавата. Причината е, че от 2012 г. цялата сума се държи на 7-дневни депозити в централната банка, които не носят доходност. Преди това парите бяха разпределени в депозити с различна срочност и носеха средно около 9 млн. лв. на година от лихви.
По закон освен в БНБ 20% от парите могат да се държат по сметки в търговски банки. До 70% от парите могат да се инвестират в акции на дружества от държави - членки на Европейския съюз, и 30%, ако са от трети страни. Една трета от активите могат да бъдат вложени и в облигации, емитирани от държави или компании с присъден инвестиционен рейтинг. Дори е възможно да се инвестират до 10% на валутния пазар.
През 2012 г. тогавашният финансов министър Симеон Дянков искаше да даде още една възможност – парите да могат да се инвестират и в български ДЦК. Заради големия обществен натиск идеята беше изоставена. Тогава държавата на практика щеше да се самофинансира.
Подобна беше ситуацията и през 2015 г. Статистиката показва, че след 2011 г. парите във фонда се управляват по такъв начин от БНБ, че те не носят никаква доходност на държавата. Причината е, че от 2012 г. цялата сума се държи на 7-дневни депозити в централната банка, които не носят доходност. Преди това парите бяха разпределени в депозити с различна срочност и носеха средно около 9 млн. лв. на година от лихви.
По закон освен в БНБ 20% от парите могат да се държат по сметки в търговски банки. До 70% от парите могат да се инвестират в акции на дружества от държави - членки на Европейския съюз, и 30%, ако са от трети страни. Една трета от активите могат да бъдат вложени и в облигации, емитирани от държави или компании с присъден инвестиционен рейтинг. Дори е възможно да се инвестират до 10% на валутния пазар.
През 2012 г. тогавашният финансов министър Симеон Дянков искаше да даде още една възможност – парите да могат да се инвестират и в български ДЦК. Заради големия обществен натиск идеята беше изоставена. Тогава държавата на практика щеше да се самофинансира.
