Инфлацията в еврозоната падна до 2.2% – ЕЦБ може да действа

Инфлацията в еврозоната спадна рязко до 2.2% през август, отваряйки вратата за Европейската централна банка да намали лихвите. За същото се готви и Федералният резерв на САЩ, който също получи зелена светлина от някои ключови макроикономически данни, предава AP.

Данните на Евростат показват, че инфлацията в 20-членния валутен блок върви надолу основно благодарение на по-ниските цени на енергията, която поскъпва само с 3%.

Ключова роля за овладяването на цените има Германия, тъй като средните цени в най-голямата европейска икономика растат само с 2% през август.

Месечната цифра вече е близо до целта на ЕЦБ от 2% – нивото, считано за най-добро за икономиката. Централната банка има основен ангажимент да поддържа стабилни цени съгласно договора, с който е създаден Европейския съюз.

Икономистите очакват ЕЦБ да намали основния си лихвен процент с четвърт пункт на срещата си на 12 септември, докато за Фед очакванията са това да се случи на 17 – 18 септември.

По-ниското число за инфлацията в Германия накланя баланса към намаляване на лихвените проценти през септември“, каза Карстен Бжески, глобален ръководител на макросектора в банка ING. „Отслабващият инфлационен натиск, съчетан със затихващата инерция на растежа, предлага почти перфектен макро фон за ново намаление на лихвите.“

Икономистите обаче предупреждават, че пътят надолу до 2% все още може да е неравен. ЕЦБ заяви, че очаква инфлацията да варира в бъдеще, но да падне до целта си до края на следващата година.

Централните банки по света рязко повишиха лихвените проценти, за да противодействат на изблика на инфлация, причинен от скока в цените на енергията след инвазията на Русия в Украйна и от задръстените вериги на доставки на части и суровини, докато световната икономика се възстановяваше от пандемията COVID-19.

По-високите ставки могат да потушат инфлацията, като направят по-скъпо вземането на заеми и купуването на стоки, намалявайки търсенето и по този начин се намалява и натискът върху цените. Инфлацията в Европа вече е спаднала доста спрямо рекордните 10.6% през октомври 2022 г.

Но по-високите лихви могат да натежат върху растежа и тези опасения излязоха на преден план както в Европа, така и в САЩ. Нивата на безработица остават ниски и в двете икономики, но централните банкери се притесняват да поддържат лихвените проценти твърде високи за твърде дълго време, тъй като това заплашва именно заетостта. Това е труден баланс, тъй като въздействието от движението на лихвите идва със закъснение от месеци.

Еврозоната отбеляза скромните 0.3% икономически растеж през второто тримесечие. Високите лихви убиха дългогодишното нарастване на цените на жилищата на Стария континент и ограничиха заемите за потребителите и бизнеса, като същевременно усложниха решенията за финансиране на нови проекти за възобновяема енергия, които са силно чувствителни към лихвите.

Лихвите, които „са твърде високи за твърде дълго време“, няма да успеят да сведат до минимум страничните ефекти върху икономическата активност и работните места, което от своя страна може да доведе до „хронично под целевата инфлация“, каза Филип Лейн, част от шестчленния изпълнителен съвет на ЕЦБ.

Той остави отворени възможностите пред ЕЦБ за септември, като каза, че връщането към целта от 2% „все още не е сигурно“. Ръководителят на ЕЦБ Кристин Лагард каза, че банката ще вземе решение за лихвите на среща на среща въз основа на постъпващите данни за икономиката към момента.

ЕЦБ предприе първото намаление на лихвените проценти през юни, след това постави пауза през юли и оттогава чака потвърждение, че има възможност за нови намаления.