ИПИ: Повишаването на МРЗ ще повлияе негативно на заетостта
Покачването на минималната заплата води до загуба на 24,5 хил. работни места сред ниско образованите
![ИПИ: Повишаването на МРЗ ще повлияе негативно на заетостта](/web/files/articles/43652/narrow_image/thumb_1040x585_6be245d49db4d94610e24b1dea641a8b.jpg)
Всеки 100 лева повишение на МРЗ води до загуба между 5% и 16% от съществуващите работни места, констатира изследване на ИПИ върху това „Как влияе ръстът на минималната заплата върху заетостта в България“.
Според доклада увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) ще доведе до загуба на 24,5 хил. работни места сред ниско образованите. За България до момента не е публикувано емпирично изследване, анализиращо влиянието на динамиката на минималната заплата върху заетостта в страната. В същото време минималната заплата расте с бързи темпове през последните години, като за периода между 2000 и 2013 г. се е увеличила от 75 лева до 310 лева или над 3,5 пъти. Това покачване изпреварва значително както нарастването на средните заплати, така и ръста на БВП и производителността на труда. Разликите в заплащането между отделните региони също са значителни, което предполага и различни потенциални ефекти от вдигането на МРЗ в отделните части на страната.
През 2014 г. и 2015 г. МРЗ продължава да расте с бърз темп (до 340 лв. от 2014 г., 360 лева от януари 2015 г. и 380 лв. от юли 2015 г.), а средносрочната бюджетна рамка предвижда тя да достигне 420 лева от началото на 2016 г. и 450 лв. – от началото на 2017 г. Предвид бързото нарастване на минималната заплата е изключително важно да се изследва потенциалният ефект от тази политика върху заетостта, особено сред най-уязвимите групи на пазара на труда.
Направеният анализ привежда ясни иконометрични доказателства в подкрепа на хипотезата, че ръстът на минималната работна заплата влияе негативно върху заетостта сред най-ниско образованите в България. Всяко вдигане на минималната работна заплата със 100 лева води до съкращаването на коефициента на заетост сред тези с начално и по-ниско образование средно с 1,4 процентни пункта. Спрямо данните за работната сила за 2013 г., това означава загуба на 24 520 работни места. При положение, че коефициентът на заетост традиционно е много нисък в тази група на пазара на труда - варира от около 9% до около 26% в различните области през 2013 г., едно такова намаление на заетостта в отговор на покачването на МРЗ изобщо не е за подценяване.
В зависимост от областта това означава, че всеки 100 лева повишение на МРЗ води до загуба между 5% и 16% от съществуващите работни места. Ако минималната заплата нарасне от 340 лв. през 2013 г. до 450 лв. през 2017 г. може да се очаква понижение на коефициента на заетост сред тези с начално и по-ниско образование с 1,54 процентни пункта. Тоест ако заетостта сред населението на 14-64 г. с основно и по-ниско образование е била 17,5 % през 2013 г., планираното вдигане на МРЗ може да доведе до намаление на коефициента на заетост в тази група до под 16% през 2017 г.
Според ИПИ тези доказани негативни ефекти върху заетостта трябва да се отчитат от правителството и цялото общество всеки път, когато се обсъжда поредното вдигане на минималната работна заплата. Защото не всички, които работят на минимална заплата, ще се радват на по-високи доходи след покачването ѝ - десетки хиляди просто ще изгубят работата си. Решението дали да се повиши МРЗ би следвало да бъде осъзнат избор на по-ниска заетост сред най-ниско квалифицираните.