Казусът с ВЕЦ-овете по реките се превръща в опасност

Собствениците на водни централи и коалиция от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България" влязоха в задочен спор. Причината е предложение на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), касаещо промени в Наредбата за ползването на водните ресурси.

Според екокоалицията предложените от служебното правителство промени в Наредбата за повърхностните води и в Закона за водите са лобистки, в полза на определени инвеститорски интереси. Ще се стигне и до екокатастрофи, предупреждават природозащитниците. Според тях поправките вдигат забраната за строителство на нови водноелектрически централи (ВЕЦ) в националната екологична мрежа. Това е опит за удължаване живота на малките ВЕЦ-ове (мВЕЦ) с водохващания на реки, които не отговарят на изискванията на действащото законодателство, категорични са природозащитниците.

Теофана Текелиева-Григорова, изпълнителен директор на асоциация „Хидроенергия", обаче не е съгласна с констатациите на "зелените".

Изказаните твърдения показват дълбоко неразбиране на конкретния казус. Това е опит за манипулиране на общественото мнение посредством гръмки послания, основани на некоректно и дори лъжовно представена информация", каза Григорова пред Economic.bg.

Тя се опита да разясни този въпрос, представяйки кратко описание на фактическото състояние, в което е поставен целият хидроенергиен сектор (казусът засяга както частните ВЕЦ, така и централите собственост на НЕК ЕАД).

Основният проблем на хидроенергийния сектор се отнася до вещноправния режим за изграждане и експлоатация на хидротехнически съоръжения в коритата на реките. Засяга се не само целият хидроенергиен сектор, но и всички водоползватели в България, които експлоатират такива активи – ВиК дружества, Напоителни системи, индустриални предприятия с издадени разрешителни за ползване на повърхностни води и др. Установеният режим, който беше следван години наред при спазване на всички законови и процедурни изисквания, беше нарушен в следствие на редица прибързани и недообмислени промени, извършени в последните три години.

Една от промените, която доведе до допълнителни неясноти при тълкуването на приложимия режим и породи дискусии по отношение на законността на изградените хидротехнически съоръжения, е изменение в Закона за водите (ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.). Съгласно разрешителното по чл. 44 и/или чл. 46 не създава вещни права върху имотите, в които се реализират разрешените дейности. Във връзка с комплексния характер на този проблем Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) предприе стъпки за регулиране на третирането на отношенията между държавата и инвеститорите. За тази цел са създадени последователно две междуведомствени работни групи, като целта им е да се извърши анализ на фактическото и правното състояние на изградените съоръжения в коритата на реки – публична държавна собственост.

Към настоящия момент обаче не са налице предприети мерки и действия в резултат от анализите и препоръките на работните групи. С официално писмо от МРРБ асоциация „Хидроенергия" е информирана, че „трябва да продължат усилията за намиране на устойчиво решение на този проблем.“

Усилията на Асоциацията за разрешаване на тази приоритетна задача, в партньорство с всички отговорни институции и заинтересовани лица, продължава повече от две години. Няма постигнат окончателен резултат и негативите, които проблемът поражда както за всички водоползватели, така и за държавата, са напълно неглижирани, смята Григорова.

 В началото на годината се стигна до задълбочаване на проблема поради изменение на Наредбата за ползването на повърхностните води (приета с ПМС № 100 от 23.03.2021 г., обн., ДВ, бр. 25 от 26.03.2021 г.). То предвижда при изменение и/или продължаване на разрешително по чл. 42 от Закона за водите да бъде представян и документ за учредено право на строеж в принадлежащите земи на реката.

"В случай че не бъде незабавно коригирана, новата разпоредба ще доведе до пълно блокиране на работния процес за ВЕЦ съоръженията в страната, включително и държавните. Това е така, защото няма законова възможност, по която един ВЕЦ с разрешение за ползване да си урежда вещни права," разясни Григорова.

По думите й, за да бъде продължено действието на разрешително за съответното съоръжение, върху принадлежащите земи на реката, върху която е построено, същото е задължително да има учредено ограничено вещно право. Съгласно Закона за държавната собственост обаче описаното право може да бъде учредено, само ако такава възможност е предвидена в закон. Видно от релевантните за сектора закони, не фигурира каквато и да е разпоредба, която да регламентира учредяването на право на строеж върху принадлежащите земи на реката за целите на построяването на ВЕЦ. Съгласно настоящото българско законодателство не е възможно учредяване на право на строеж за вече построени съоръжения.

Всичко това налага незабавна регулация на вещноправните отношения във връзка с построените руслови централи и останалите водовземни съоръжения. Опасенията ни са свързани с липсата на разбиране на сериозността на проблема и с подчертаното пренебрегване на ключовата роля на ВЕЦ за изпълняване на ангажиментите на страната по отношение на все по-амбициозните европейски цели", казва Григорова.

Според нея с възпрепятстването на дейността на работещи водноелектрически електроцентрали, за България ще бъде невъзможно да изпълнява ангажиментите си. Над 50% от възобновяемия микс на страната е произведен именно от ВЕЦ при най-нисък разход за обществото.

Асоциация „Хидроенергия“ настоява за незабавни действия в следните направления:

• Прекратяване на действието на чл. 43, т.6 и т.9 от Наредбата за ползването на повърхностните води (приета с ПМС № 100 от 23.03.2021 г., обн., ДВ, бр. 25 от 26.03.2021 г.).
• Предприемане на необходимите действия на държавно ниво, вкл. чрез законодателни промени, ако е необходимо, за урегулиране на вещноправните отношения, свързани с хидротехнически съоръжения в коритата на реките, които да осигурят безпрепятствена работа на всички водползватели в страна.

Според еколозите обаче изграждането на нови ВЕЦ-ове ще доведат до отрицателни последици за природата, като пълно пресушаване на речни участъци и изпускане на токсични води. При маловодие се пресушават и убиват реките и екосистемата.

Така се случи през 2016 г. с река „Ботуня“ край Враца, в която след изпускане на водното огледало беше умъртвена страшно много риба. Най-засегнати са видовете, които зависят от реките и тяхното здравословно състояние – рибите, поточен рак и крайречните гори. Има места, където крайречните гори са напълно унищожени. Последиците са комплексни и ще доведат до екокатастрофи“, oбясни за Economic.bg Катерина Раковска от WWF България.

За Григорова тези обвинения са "поредната безумна констатация". "При маловодие голямата част от централите изобщо не работят, което всъщност в голяма степен обуславя и прекомерно високите цени на електроенергия през летните месеци, тъй като участието на най-евтиния възобновяем източни на енергия е минимално в сухите периоди на годината", казва тя. 

За нея твърдението на "зелените", че ВЕЦ-овете изпускат токсични води, също е невярно. Тя е категорична, че електричеството от ВЕЦ е класически пример за енергия от възобновяем източник с нулево генериране на въглеродни емисии. Хидроенергетиката е водоползвател (т.е. водата само преминава през съоръженията), а не водопотребител, каквито са например водоснабдяването или напояването. Що се отнася до замърсяването – такова категорично няма, казва Григорова. В процеса на оползотворяване на хидроенергийния потенциал на водата, т.е. преобразуването на енергията на водата в електрическа, няма източници на замърсяване.

Еколозите твърдят, че малките ВЕЦ по реките в България имат незначителен принос в енергийния микс. Чрез договори за изкупуване на ток на преференциални цени са подпомагани от държавата.

„Неясно остава за нас на база на какви изчисления и каква официална информация се формулират тези твърдения. По данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие – малките ВЕЦ (под 10 МВт) генерират между 1.5 и 2 млн. МВтч. произведена енергия. Това представлява между 35 и 40% от общото производство от ВЕЦ. На следващо място – ВЕЦ са най-евтиният производител на възобновяема енергия в страната и основа за балансиране на ВЕИ. Освен че водната енергия е с нулев въглероден отпечатък, от тази година ВЕЦ работят и без премии, съгласно решението на КЕВР от 01.07.2021 г., с което допълнително облекчават разходите за бизнеса и гражданите в България“, каза изпълнителният директор на асоциация „Хидроенергия".

ВЕЦ-овете произвеждат над 55% от възобновяемата енергия в България и осигуряват над 12% от брутното вътрешно потребление. Поради потенциалното спиране на производството на енергия от водноелектрическите централи има опасност България да не успее да изпълни ангажиментите си към ЕС за повишен дял на зелената енергия. "Спирането на ВЕЦ-овете ще повиши цената на електроенергията допълнително, а оттам и цените на стоките за крайните потребители, предупреди Григорова.