КНСБ: ДДС от 9% е преразпределяне на пари от бюджета към бизнеса
Върху цените на крайните продукти, може да се повлияе единствено с намаление на целия размер на ДДС, смятат синдикатите
Конфедерацията на
независимите синдикати в България (КНСБ) не вижда логика да се намалява ДДС на
крайната стока в заведенията и ресторантите на 9%, когато в същото време ДДС на
междинните стоки остава 20%. „Това означава, че крайната цена за потребителите
няма да намалее, тя просто ще остане същата, като разликата от 11% ще бъде
присвоена под формата на печалба от съответния бизнес. За КНСБ това не е нищо
повече от преразпределяне на пари от бюджета към бизнеса“. Това казват в своя
позиция от синдикалната организация по повод предложението на управляващите за
9% ДДС за ресторантьорски или кетъринг услуги като мярка след коронакризата.
Според КНСБ по този начин се намалява преразпределителната роля на държавата във време, когато ни трябва точно обратното, а и без това по този показател сме на едно от последните места в ЕС. „Оставаме скептични и относно твърдението, че по този начин делът на „сивата икономика“ в този отрасъл ще намалее“.
Според КНСБ, ако ще се отваря дебат за промяна в ДДС в посока неговото намаление, то това трябва да се случи за всички стоки и услуги, или за нито една от тях. „Върху цените на крайните продукти, може да се повлияе единствено с едновременно намаление на целия размер на ДДС, каквато е била практиката и преди (например, намаление на общата ставка от 20% на 15%). Тогава няма как пазарът да реагира по друг начин, освен да намали цените на всички стоки и услуги, които се облагат с ДДС.“
Синдикатите смятат, че въвеждането на диференциран ДДС за конкретни отрасли и сектори, независимо кои са те, не е антикризисна мярка по своята същност. Всички икономически теории и практики отхвърлят подобни тези.
Според тях е необходимо преструктуриране на цялата данъчна система в посока повече справедливост за хората с по-ниски доходи. Данъчната система в България е една от най-несправедливите в ЕС, тъй като косвените данъци са приблизително 60% от общите приходи в бюджета. Така основната тежест се понася от потребителите.
От синдиката отново настояват за въвеждане на необлагаем минимум, който да бъде равен на установената минимална работна заплата /МРЗ/; доходите, които превишават установената МРЗ, да бъдат облагани с досегашната ставка от 10 на сто.
Друго искане е за поетапно увеличаване на максималния осигурителен доход до сума, равна на 10 пъти установената МРЗ, както и за интегриране на елементи на семейно подоходно облагане. Този подход би стимулирал семействата и би насърчил раждаемостта.
От КНСБ настояват и за повишаване на данъка върху приходите от дивиденти от 5 на 10 процента с оглед следване на еднаква логика с тази на корпоративното облагане.
Икономически логично и социалносправедливо би било и да се въведе еднократен данък само за 2020 г. по отношение на притежаването на движимо, недвижимо имущество и финансови активи над определена стойност.
Синдикатът настоява още за въвеждане на допълнителни данъчни стимули за повишаване на квалификацията във фирмите и прилагане на т.нар. „зелени данъци“.