Кои са най-силните и най-слабите общински икономики в България?

Инициативата на Института за пазарна икономика (ИПИ) за разпространение, визуализация и анализ на общински данни „265 истории за икономика” вече предлага нова функционалност – профили на всички 265 общини в България. Към момента те включват 32 индикатора за социалното и икономическото развитие за всяка община.

Новата функционалност позволява сравнително лесно да се добие знание за всяка една община в страната. Избраните индикатори в профилите са в категории икономика и инвестиции, демография, пазара на труда, образование, здравеопазване и местни финанси. За илюстрация представяме някои наблюдения за община Русе, както и интересни примери от малки общини в страната.

Русе: Силен икономически център, но с проблеми с демографията

Община Русе очаквано е сред най-силните местни икономики в България. Нетните приходи от продажби на предприятията в общината достигат 8,7 млрд. лв. през 2021 г., а добавената стойност е в размер на 1,5 млрд. лв. И по двата показателя общината се нарежда на пето място в страната, след първенците Столична община, Пловдив, Варна и Бургас, но изпреварвайки Стара Загора. Населението в общината има много добра образователна структура (28,2% от населението на възраст 7 и повече години е с висше образование) и е също на пето място по брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение (близо 54 хил. наети).

Въпреки тези добри показатели, община Русе продължава да среща сериозни предизвикателства със своята демография, като през последните години губи население с по-голям темп от другите големи икономически центрове. През 2021 г. населението на общината е 141 хил. души, като Русе вече е изместена на петото място от община Стара Загора (144 хил. души). Община Русе има силно отрицателен коефициент на естествен прираст на населението (-11,9‰) и механичен прираст, който в много от последните 10 години е отрицателен. През последните две години се наблюдава приток на хора към Русе (0,2% коефициент на механичен прираст през 2022 г.), но тенденцията все още не е устойчива и общината изостава в това отношение спрямо други силни икономически центрове.

Успехите на малките общини

В малките общини могат да се намерят много успешни истории за развитие  по различни показатели. В последните години много от тях станаха добре известни, включително и благодарение на приноса на публикуваните данни на „265 истории за икономика“. Ето три примера:

• Челопеч е на първо място в страната по средна работна заплата (2 930 лв. на месец през 2021 г.) и по средна оценка на държавния зрелостен изпит по български език и литература (4,58 през 2023 г.). Други малки общини от Средногорието също се нареждат сред топ 10 на страната по размер на възнагражденията;
• Девня и Гълъбово са съответно на четвърто и пето място в страната по размер на преките чуждестранни инвестиции с натрупване – 740 млн. евро в община Девня и 718 млн. евро в община Гълъбово. Двете малки общини изостават единствено от Столична община, Бургас и Пловдив по размер на привлечените чуждите капитали;
• Несебър и Созопол имат най-голям дял на собствените приходи спрямо общите разходи в общинския бюджет – съответно 93,1% в Несебър и 71,4% в Созопол. Традиционно общините по морето, както и малките общини в Средногорието, имат висок дял на собствените приходи, което дава повече свобода и капацитет за провеждане и финансиране на собствени политики и услуги.

Източник: Института за пазарна икономика