Компаниите от БСК посрещат 2019 г. с песимизъм
През тази година е имало влошаване на бизнес средата и по-малко наемания и повишения на заплати
~ 6 мин.
Бизнес климатът в България се влошава, а предприятията оценяват собственото си състояние в края на 2018 г. с определенията „слаб растеж” и дори „застой”. За 2019 г. пък фирмите демонстрират „умерен песимизъм”, който в голяма степен се дължи на неудовлетвореност от работата на институциите, притеснения за ръст на цените, данъчната и регулаторна тежест. Голямо опасение е и очертаващият се дефицит на качествена работна ръка.
Това са заключенията от 14-тото поредно онлайн допитване до членовете на Българската стопанска камара (БСК) относно състоянието на бизнес средата и предприятията през изтичащата година, както и очакванията им за следващата календарна година. Анкетирането е проведено в периода 1 ноември – 1 декември 2018 г. и обединява отговорите на 740 участници, по-голямата част от които собственици и управители на предприятия (92%), а 8% са служители, упълномощени да попълнят онлайн въпросника.
Компаниите от БСК най-много одобряват предложенията за повишаване на количествените прагове за независим финансов одит на годишните финансови отчети (74%), за въвеждане на диференцирани ставки по ДДС (72%) и за премахване на т. нар. „клас прослужено време“ (64%) и на минималните осигурителни прагове (58%). С висока подкрепа (57%) се ползва и улесняването на процедурите за привличане на работници от страни извън ЕС.
Преобладаващо негативно са оценени административното определяне на минималната работна заплата (81% неодобрение), намеренията за въвеждане на квоти за наемане на хора с трайни увреждания (77% неодобрение) и увеличението на максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лв. (64% неодобрение).
С голям негативизъм (76% неодобрение) се приемат и промените в Наредбата за касовите апарати, а всеки трети има притеснения, че няма да успее да отговори на изискванията на наредбата в указаните срокове. Притеснителен факт е, че голяма част от анкетирани не са наясно с необходимите действия, които трябва да предприемат във връзка прилагането на Наредбата.
За ускореното приемане на България в Еврозоната, както и при предишното допитване на Камарата, членовете ѝ се колебаят. 50% одобряват подобна стъпка (при 43% през 2017 г.), 43% са против (при 41% през 2017 г.), а 7% се затрудняват да преценят (16% през 2017 г.).
От всички фирми членове на БСК 66% не са кандидатствали за обществени поръчки. Всички останали 34%, които са кандидатствали, обаче посочват, че са ставали свидетели на некоректни и/или незаконни практики при провеждане на процедурите. Сред отчетените нарушения са:
Оценката на институциите:
Според 58% от участниците в проучването, корупцията е нараснала, а според 49% се увеличава престъпността.
Спрямо предходната година негативна тенденция е, че ръст в нивата на регулаторната тежест и на сивата икономика отчитат съответно 58 и 46% от анкетираните, при средно 42% през 2017 г.
Запазва се оценката за достъпа до кредитиране през 2018 г. (27%) спрямо 2017 г. (27.8%), но по-голямата част от анкетираните (47%) посочват, че не е настъпила промяна по този показател.
Продължава да е твърде нисък процентът на отговорилите, че се подобрява достъпът до правосъдие – 18% през 2018 г. при 12% през 2017 г. 42% от анкетираните отбелязват, че не е настъпила промяна спрямо предходната година по този показател, а 27% са на мнение, че дори е налице влошаване.
Всеки трети анкетиран отчита ръст в обемите на производството и на продажбите/оборотите през 2018 г., а други 29% остават на нивата от предходната година. Около 40% от анкетираните декларират спад по тези показатели. Достъпът до външни пазари остава относително непроменен през 2018 спрямо 2017 г.
По отношение на работните места тенденцията е негативна – през миналата година 20% от анкетираните са споделили, че през годината са намалили броя на работниците си, а през 2018 г. отговорилите по този начин са 25%. Успоредно с това, 39% от анкетираните декларират, че през 2018 г. са увеличили работните заплати в своите предприятия, а през 2017 г. така са отговорили 52%.
И през 2018 г. класацията на инвестиционните приоритети е „нови продукти – нови мощности – човешки ресурси“, но спрямо 2017 г. силно намалява процентът на деклариралите инвестиционна активност – през миналата година около 30% от анкетираните са посочили, че са инвестирали в продукти, мощности и персонал, докато през настоящата година процентите се движат в диапазона 8-12.
Положителна тенденция през 2018 г. е намалението на задълженията към финансови институции, бюджета, персонала и контрагенти. През 2017 г. посочилите намаление на задълженията са били около 15%, а посочилите ръст – около 20-22%.
Слабо подобрение спрямо 2017 г. се отчита и по отношение на просрочените несъбрани вземания от контрагенти, като през миналата година ръст на тези вземания е бил отчетен от 32% от анкетираните, а през настоящата процентът е 11. Повишение се наблюдава при несъбраните вземания от държавни/общински администрации и предприятия, които през 2017 г. са нараснали с около 5%, а през настоящата година – със 7-10%.
Общият размер на просрочените вземания леко се повишава спрямо предходната година – от 79.7 на 82.4%. Положителен е фактът, че делът на просрочията за период над една година намалява почти двойно – от 41% през 2017 г. на 23% през 2018 г. Сред просрочията над една година най-много са в сектора на услугите, а най-малки са просрочията (1-3 месеца) в преработващата промишленост.
По отношение на работната ръка се задълбочава тенденцията на сериозен дефицит на тесни специалисти и изпълнителски състав, за сметка най-вече на административен и помощен персонал. Най-голям „глад“ за работна ръка отчитат предприятията от сферата на услугите и тези от преработващата промишленост, а най-малко притеснения по отношение на човешките ресурси имат в селското стопанство.
Най-често срещаните дефицити у работната сила са в областта на професионалните и техническите/технологичните умения и компетенции, както и по отношение на мениджърските умения и реалистичната самооценка.
Най-висока оценка получава работната сила по отношение на езиковите компетенции, уменията за работа в екип и адаптивността.
Все повече компании развиват дейности в областта на корпоративната социална отговорност (КСО), като най-голямата част от тях (23%) мотивират действията си с фирмена етика и култура.
Относително еднакъв е делът на анкетираните, които споделят, че работят в областта на КСО с цел мотивиране на служителите и поддържане на фирмената репутация.
Получаването на конкурентно предимство и изпълнение на задълженията във връзка със сертификация по ISO26000 събират най-малък процент като аргументация за КСО-активности.
Ръст на енергийните цени, цените на суровините, фискалната и регулаторната тежест през 2019 г. очакват над 75% от участниците в проучването. На този фон, изглежда повече като добро желание, отколкото като реална перспектива прогнозата на 36% от анкетираните за ръст на работните места.
Що се отнася до общото развитие на икономиката, налице е известно намаление на оптимистичните очаквания спрямо предходната година, респективно – нараства песимизмът. Запазва се големият дял на анкетираните, които очакват застой.
Намеренията на анкетираните за 2019 г. са свързани най-вече с разработването на нови продукти и търсенето на нови пазари. Всичко това неминуемо се отразява и върху плановете на работодателите за наемане на нови работници, както и за увеличаване на трудовите възнаграждения. Спрямо предходната година се увеличава делът на възнамеряващите да увеличат кредитната си задлъжнялост (20% при 10% през 2017 г.).
Положителен момент в тазгодишното проучване е сериозният ръст на планиращите да инвестират в иновации, марки и патенти – 28% от запитаните при 11% през предходната година.
Намеренията за инвестиции в човешки ресурси се запазват на почти същото ниво като през предходната година (38% при 39% през 2017 г.). 42% от анкетираните планират провеждането на специализирани обучения на персонала, 7% поставят акцент върху обученията в т.нар. меки умения, а за 16% приоритет са и двата типа обучения. 35% не планират такива дейности.
Това са заключенията от 14-тото поредно онлайн допитване до членовете на Българската стопанска камара (БСК) относно състоянието на бизнес средата и предприятията през изтичащата година, както и очакванията им за следващата календарна година. Анкетирането е проведено в периода 1 ноември – 1 декември 2018 г. и обединява отговорите на 740 участници, по-голямата част от които собственици и управители на предприятия (92%), а 8% са служители, упълномощени да попълнят онлайн въпросника.
Компаниите от БСК най-много одобряват предложенията за повишаване на количествените прагове за независим финансов одит на годишните финансови отчети (74%), за въвеждане на диференцирани ставки по ДДС (72%) и за премахване на т. нар. „клас прослужено време“ (64%) и на минималните осигурителни прагове (58%). С висока подкрепа (57%) се ползва и улесняването на процедурите за привличане на работници от страни извън ЕС.
Преобладаващо негативно са оценени административното определяне на минималната работна заплата (81% неодобрение), намеренията за въвеждане на квоти за наемане на хора с трайни увреждания (77% неодобрение) и увеличението на максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лв. (64% неодобрение).
С голям негативизъм (76% неодобрение) се приемат и промените в Наредбата за касовите апарати, а всеки трети има притеснения, че няма да успее да отговори на изискванията на наредбата в указаните срокове. Притеснителен факт е, че голяма част от анкетирани не са наясно с необходимите действия, които трябва да предприемат във връзка прилагането на Наредбата.
За ускореното приемане на България в Еврозоната, както и при предишното допитване на Камарата, членовете ѝ се колебаят. 50% одобряват подобна стъпка (при 43% през 2017 г.), 43% са против (при 41% през 2017 г.), а 7% се затрудняват да преценят (16% през 2017 г.).
От всички фирми членове на БСК 66% не са кандидатствали за обществени поръчки. Всички останали 34%, които са кандидатствали, обаче посочват, че са ставали свидетели на некоректни и/или незаконни практики при провеждане на процедурите. Сред отчетените нарушения са:
- Тенденциозно поставени условия в конкурсната документация в полза на конкретен изпълнител (90%);
- Необективно оценяване на офертите (81%);
- Изискване за предоставяне на актуални документи и данни, служебно/публично известни на възложителите (76%);
- Необосновани обжалвания, забавящи изпълнението на поръчката (59%);
- Забавено разплащане от страна на възложителя (55%) или от страна на изпълнителя към подизпълнителя (52%);
- Подмяна на подизпълнители (45%);
- Неспазване на изискванията за публичност при обявяване на поръчки (45%).
Оценката на институциите:
- Най-високо са оценени Омбудсманът на РБ (69%) и Президентската институция (57%);
- По традиция, с най-ниска степен на одобрение се ползват съдебната власт и Народното събрание, които са оценени положително от едва 7% от анкетираните. За сравнение, през предходната година одобрението за НС е било 8.9%;
- Изпълнителната и местната власти събират еднакъв процент одобрение – 19%, като през предходната година одобрението е било 25-26%;
- Работата на евродепутатите одобряват 16% от анкетираните, но както и в предходните години, делът на затрудняващите се да дадат оценка се запазва сравнително висок (36%). Това вероятно се дължи на ниска степен на информираност за работата на българските представители в Европейския парламент;
- Сред оценяваните институции са включени и няколко ключови за бизнеса регулаторни и контролни органи – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), Комисията за финансов надзор (КФН), Главна инспекция на труда (ГИТ) и регионалните инспекции за опазване на околната среда (РИОСВ) и Патентното ведомство на РБ. Сред тях с най-висока степен на одобрение се ползва ГИТ (38%), а най-негативна оценка получава КЕВР (3% при 7,6% през 2017 г.).
Според 58% от участниците в проучването, корупцията е нараснала, а според 49% се увеличава престъпността.
Спрямо предходната година негативна тенденция е, че ръст в нивата на регулаторната тежест и на сивата икономика отчитат съответно 58 и 46% от анкетираните, при средно 42% през 2017 г.
Запазва се оценката за достъпа до кредитиране през 2018 г. (27%) спрямо 2017 г. (27.8%), но по-голямата част от анкетираните (47%) посочват, че не е настъпила промяна по този показател.
Продължава да е твърде нисък процентът на отговорилите, че се подобрява достъпът до правосъдие – 18% през 2018 г. при 12% през 2017 г. 42% от анкетираните отбелязват, че не е настъпила промяна спрямо предходната година по този показател, а 27% са на мнение, че дори е налице влошаване.
Всеки трети анкетиран отчита ръст в обемите на производството и на продажбите/оборотите през 2018 г., а други 29% остават на нивата от предходната година. Около 40% от анкетираните декларират спад по тези показатели. Достъпът до външни пазари остава относително непроменен през 2018 спрямо 2017 г.
По отношение на работните места тенденцията е негативна – през миналата година 20% от анкетираните са споделили, че през годината са намалили броя на работниците си, а през 2018 г. отговорилите по този начин са 25%. Успоредно с това, 39% от анкетираните декларират, че през 2018 г. са увеличили работните заплати в своите предприятия, а през 2017 г. така са отговорили 52%.
И през 2018 г. класацията на инвестиционните приоритети е „нови продукти – нови мощности – човешки ресурси“, но спрямо 2017 г. силно намалява процентът на деклариралите инвестиционна активност – през миналата година около 30% от анкетираните са посочили, че са инвестирали в продукти, мощности и персонал, докато през настоящата година процентите се движат в диапазона 8-12.
Положителна тенденция през 2018 г. е намалението на задълженията към финансови институции, бюджета, персонала и контрагенти. През 2017 г. посочилите намаление на задълженията са били около 15%, а посочилите ръст – около 20-22%.
Слабо подобрение спрямо 2017 г. се отчита и по отношение на просрочените несъбрани вземания от контрагенти, като през миналата година ръст на тези вземания е бил отчетен от 32% от анкетираните, а през настоящата процентът е 11. Повишение се наблюдава при несъбраните вземания от държавни/общински администрации и предприятия, които през 2017 г. са нараснали с около 5%, а през настоящата година – със 7-10%.
Общият размер на просрочените вземания леко се повишава спрямо предходната година – от 79.7 на 82.4%. Положителен е фактът, че делът на просрочията за период над една година намалява почти двойно – от 41% през 2017 г. на 23% през 2018 г. Сред просрочията над една година най-много са в сектора на услугите, а най-малки са просрочията (1-3 месеца) в преработващата промишленост.
По отношение на работната ръка се задълбочава тенденцията на сериозен дефицит на тесни специалисти и изпълнителски състав, за сметка най-вече на административен и помощен персонал. Най-голям „глад“ за работна ръка отчитат предприятията от сферата на услугите и тези от преработващата промишленост, а най-малко притеснения по отношение на човешките ресурси имат в селското стопанство.
Най-често срещаните дефицити у работната сила са в областта на професионалните и техническите/технологичните умения и компетенции, както и по отношение на мениджърските умения и реалистичната самооценка.
Най-висока оценка получава работната сила по отношение на езиковите компетенции, уменията за работа в екип и адаптивността.
Все повече компании развиват дейности в областта на корпоративната социална отговорност (КСО), като най-голямата част от тях (23%) мотивират действията си с фирмена етика и култура.
Относително еднакъв е делът на анкетираните, които споделят, че работят в областта на КСО с цел мотивиране на служителите и поддържане на фирмената репутация.
Получаването на конкурентно предимство и изпълнение на задълженията във връзка със сертификация по ISO26000 събират най-малък процент като аргументация за КСО-активности.
Ръст на енергийните цени, цените на суровините, фискалната и регулаторната тежест през 2019 г. очакват над 75% от участниците в проучването. На този фон, изглежда повече като добро желание, отколкото като реална перспектива прогнозата на 36% от анкетираните за ръст на работните места.
Що се отнася до общото развитие на икономиката, налице е известно намаление на оптимистичните очаквания спрямо предходната година, респективно – нараства песимизмът. Запазва се големият дял на анкетираните, които очакват застой.
Намеренията на анкетираните за 2019 г. са свързани най-вече с разработването на нови продукти и търсенето на нови пазари. Всичко това неминуемо се отразява и върху плановете на работодателите за наемане на нови работници, както и за увеличаване на трудовите възнаграждения. Спрямо предходната година се увеличава делът на възнамеряващите да увеличат кредитната си задлъжнялост (20% при 10% през 2017 г.).
Положителен момент в тазгодишното проучване е сериозният ръст на планиращите да инвестират в иновации, марки и патенти – 28% от запитаните при 11% през предходната година.
Намеренията за инвестиции в човешки ресурси се запазват на почти същото ниво като през предходната година (38% при 39% през 2017 г.). 42% от анкетираните планират провеждането на специализирани обучения на персонала, 7% поставят акцент върху обученията в т.нар. меки умения, а за 16% приоритет са и двата типа обучения. 35% не планират такива дейности.
