Кръговата икономика и екоиновациите трябва да са приоритет на българското председателство

Г-н Кремлис, какво е мнението Ви за единната европейска платформа за европейските общини (TheMayor.EU) и за нейната основна цел да информира по-добре европейските граждани за това, което се случва в Европейския съюз?

Опитът на българската платформа Kmeta.BG представлява една добра практика, която може да се развие успешно в целия ЕС. Една добре структурирана платформа за нуждите на европейските общини, предоставяща информация и насоки, свързани с техните компетенции, ще донесе на тях и на техните граждани голяма добавено стойност, и ще приближи Европа до тях.

Смятате ли, че сред европейските граждани съществува проблем с достъпа и получаването на информация, когато се опитват да актуализират своята информация относно прилагането на европейската политика?

Все още съществуват комуникационни и информационни пропуски относно ЕС, по-специално по отношение на полезната за общините информация във връзка с програмите и инициативите на ЕС, които ги касаят. Кръговата икономика, като нов хоризонтален приоритет на ЕС, и възобновяемите енергийни източници трябва да бъдат в центъра на интересите на общините и да бъдат достъпни за тях.

Всички политики, които понастоящем се използват в държавите-членки, и произтичащите от тях мониторингови доклади от Комисията, каквито и да са те, са достъпни онлайн. Въпреки това, поради техническото и обемно естество на информацията, гражданското общество най-често няма желание да прави дълбоки проучвания, за да определи какво би могло да представлява интерес за тях. Независимо от това Комисията понастоящем инвестира значителни ресурси и развива онлайн инфраструктура, за да привлече обществеността в центъра на европейската политика.

Какво мислите, че трябва да се направи, за да се насърчи развитието на малките европейски градове?

Те трябва да са наясно с възможностите, които ЕС им предлага, и да ги използват максимално. Те също трябва да споделят опит с други градове и да развиват мрежи.

Смятате ли, че по-малките европейски региони се развиват еднакво добре с другите по-големи такива?

Някои региони изостават. По-специално отдалечените и планинските, както и островните. Икономическото, социалното и териториалното сближаване са ключови приоритети на ЕС, а последният е изразен чрез стълбът за териториално сътрудничество и програмата „Interreg“, която насърчава сътрудничеството между регионите на ЕС и разработването на общи решения и добри практики в секторите: градска среда, селско и крайбрежно развитие, възобновяеми енергийни източници и околна среда.

Как информацията за различни проекти и възможности за финансова подкрепа достига до управителите на по-малки региони?

Сайтовете на Европейската комисия предоставят тази информация, която не винаги е съобразена с конкретните нужди на общините. Специализираният портал за общините може да я отсее и да я направи по-достъпна.

По една малко по-различна тема - какви смятате, че трябва да бъдат българските приоритети, имайки предвид председателството на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.?

България, като част от "триото" (Естония, България и Австрия, които председателстват последователно - бел. ред), е приканена да следва вече установените приоритети, които се изпълняват. Кръговата икономика е един от тези приоритети, който, според мен, следва също да бъде насърчаван на национално равнище. Всяко председателство чрез неофициални съвети, които се провеждат в страната, или чрез странични събития, може да подчертае и да популяризира въпроси от общ интерес за него. Цифровата икономика, екоиновациите, чистият въздух, енергийната инфраструктура и туризмът са ключови приоритети на българското председателство. Използвам тази възможност да пожелая на България едно много успешно председателство в интерес на Европа и нейните хора.