КРИБ: Проектът за „бонус-малус“ е необмислен и ще засегне бизнеса
Целта на проекта е да бъдат стимулирани изрядните водачи, но на практика тя няма как да бъде постигната
~ 5 мин.
Предложеният проект на Наредбата за системата „бонус-малус“ по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите е необмислен и ще засегне множество права и интереси на търговските дружества. Това гласи официално становище Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
Въвеждането на системата „бонус-малус“ с изрична наредба е необосновано, тъй като нейните цели вече са осъществени чрез други механизми на застрахователното законодателство, се казва в становището.
От КРИБ обясняват, че в момента застрахователят има право да определи базова застрахователна премия, като предвиди намаления или увеличения въз основа на данни за изплатените обезщетения във връзка с притежаването и използването на моторно превозно средство за предходните пет години. подходът е либерализиран, тъй като премията се определя по негова преценка. Това, според организацията, на практика се обезсмисля въвеждането на системата „бонус-малус“.
В проекта на наредбата и по-специално в чл. 2, ал. 2, се изключват от системата „бонус-малус“ именно факторите, които са от значение за оценката на риска, се посочва още в становището. С други думи, на застрахователя се предоставя възможността да завиши застрахователната премия на едно лице неколкократно. Първо, на базата на настъпило ПТП, на основание изплатени обезщетения във връзка с настъпилото събитие, а впоследствие, когато лицето бъде намерено за виновно за инцидента по съдебен път, ще бъде начислен допълнителен малус клас към вече повишената веднъж базова застрахователна премия.
„Този подход за определяне на факторите от значение за „бонус-малус“ системата е
безпрецедентен и не фигурира в никоя държава членка на ЕС“, се изтъква в становището на КРИБ.
От там се позовават на данни на Европейската застрахователна федерация, според които честотата на искове за вреди, причинени на трети лица вследствие на ПТП, все повече намалява. През 2013 г. е едва 6% от ПС с валидна ГО.
В България според предоставени общодостъпни данни от МВР и НСИ е видно, че регистрираните пътни инциденти с наличие на материални щети и пострадали за 2018 г. са 38 123, а регистрираните пътни превозни средства за 2019 г. са 3 742 025.
„Освен това законодателството в другите държави членки на ЕС предвижда премията за застраховка „Гражданска отговорност“ да се определя според историята на застрахования за предходни щети от ПТП“, се казва още в становището. И се допълва: „Очевидно е, че в нито една държава членка от анализираните не фигурира възможност цената на застрахователната премия да се образува съобразно извършени от водача административни нарушения, за които му е наложена вече административна санкция чрез фиш или наказателно постановление“.
КРИБ определят като непрактичен и нецелесъобразен и начинът за определяне на коефициента за коригиране на базовата застрахователна премия, тъй като проектът не предвижда ясно разгриничение между собственика и водача на превозното средство.
Така може да се окаже, че собственикът на автомобила ще носи отговорност за извършено от друг нарушение. „Негативните ефекти вследствие на този пропуск към настоящия момент ще бъдат непредвидими, поради факта, че търговските дружества например ще бъдат с непрекъснати надбавки върху базовата цена на застрахователната премия, въпреки усилията на ръководителите им да спазват всички изисквания на закона“, се казва в становището.
Опасения има и за това, че ще се увеличи и обемът на работа на регулаторните институции, на съдебната власт, поради очакваното множество заведени съдебни дела, а застрахователните дружества ще имат възможност да определят завишенията на произволен принцип, тъй като няма ясна дефиниция за определянето на надбавките.
Освен всичко, в проекта на наредба не се предвижда възможност за премахване на вече вписани водачи от застрахователните полици, което също ще доведе до множество
неясноти и затруднения. Най-малкото защото нарушението на водача ще следва
собственика дори и тогава, когато вече същият не управлява превозното средство по една или друга причина.
„Ще бъдат натрупвани множество санкции за едно и също нарушение, които ще засегнат множество субекти – реални ползватели на застрахователната полица. По този начин на практика нормативно се предвижда възможност за едно и също нарушение да бъдат налагани множество санкции, което нарушава принципа на еднократност и пропорционалност на санкцията спрямо нарушението и се явява незаконосъобразно“, се казва още в становището.
Целта на проекта е да бъдат стимулирани изрядните водачи, но на практика тя няма как да бъде постигната, поради това, че застрахователната премия не зависи само от тяхното поведение на пътя, смятат още от КРИБ. „Дори да приемем, че са налице множество изрядни водачи, то групата на неизрядните ще окаже много по-голямо влияние върху засегнатите от наредбата субекти. Поради заложената императивна норма, при конкуренция на „бонус – малус“ клас между собственик и водач на превозно средство, застрахователната премия ще се изчислява винаги спрямо по-високия малус клас между класовете на собственика и водача. Така възприетият подход не е нито пропорционален, нито справедлив. Освен това, на практика изрядните водачи няма да са стимулирани в достатъчна степен, защото предвиденото максимално намаление на застрахователната премия е 25%“.
Максималният размер на бонуса в повечето европейски държави е значително по-висок от предложения за България. В Хърватия например той може да достигне до 50% и дори има опция за супербонус от над 50% за лични автомобили. Във Великобритания и Полша той е до 60%.
В същото време максималният размер на малуса най-често е между 250% и 300%, за разлика от заложения за България 400%.
В Полша индивидуалният бонус може да нараства много бързо, с по 10% на година и да достигне до 60%, а във Великобритания бонусът може да стигне 30% още през първата година. Освен това, в много държави като например Италия и Хърватия се предлагат допълнителни бонуси при повече от една година изрядно шофиране без ПТП или при притежанието на повече от едно МПС, както и т.нар. защита на бонуса, при която с доплащане на премия се осигурява оставане в същото бонус стъпало дори в случай на ПТП.
Според КРИБ всичко това би могло да доведе и до злоупотреби от страна на собствениците, а именно чрез умишлено невписване на водачи в застрахователните полици.
От КРИБ алармират и за това, че има възможност за възражения срещу определнето на лични бонус-малус класове, но съществува такава за собственика да възрази срещу изчислението на класа на назначения при него водач. А той е пряко засегнат, тъй като заплаща застрахователната премия.
„Така на практика ще бъде затруднена значително дейността на търговските дружества,
които ще бъдат принудени да сключват застрахователни полици при условията на значителни завишения, без да е предвиден законоустановен срок, в който застрахователните дружества могат да възстановят неправомерно надвзетите суми. Такъв механизъм е не само препоръчителен, той е задължителен с цел гарантиране защитата на добросъвестните собственици на превозни средства“, гласи позицията на КРИБ.
„В заключение смятаме, че така предложения проект не създава условия за справедливост, а въвежда неясни и непрецизни правила“, пише още в становището, в което се посочва, че не автомобилите са причина за високия брой на
пътнотранспортни произшествия, а човешкият фактор.
„Мнението ни е, че тази норма и всички останали, които не се отнасят до физическите лица, следва да бъдат изменени, а тези за по-високия рисков бонус-малус за собственика на МПС, изцяло отменени“, пишат от КРИБ.
От организацията отбелязват още липсата на прозрачност при разработването на наредбата. Затова: „Предлагаме КФН, министърът на вътрешните работи и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията да направят задълбочена оценка на последиците, които биха могли да произведат разпоредбите на предлагания проект на Наредба“.
