Либерализираният пазар вече има дял от 50% в българската икономика

Г-н Добрев, отскоро у нас работи независима енергийна борса и пазарът на ток е либерализиран. Успя ли законодателната рамка да създаде достатъчно добри условия да се случи свободният пазар?

Засега от началото на годината работи само сегментът „ден напред” , оборотите и цените, които постига, са сравними и конкурентни с тези, които се постигат на съседните пазари. От началото на юли заработи и още един сегмент на борсата чрез двустранни договори. Към края на годината предстои да бъде въведен и интрадей пазар, или „в рамките на деня”. 

Либерализираният пазар вече има дял от 50% в българската икономика и виждаме как все повече обществени организации, търговски дружества и малки фирми преминават към свободния пазар на електроенергия. След като регулаторът одобри стандартизираните товарови профили, от тогава има реална възможност и за битовите абонати да сключат договори на свободно договорени цени и вече има някои такива случаи.

Има ли нужда от допълнителни законодателни промени, за да се подобри търговията на свободния пазар?

Законодателни промени в посока 100% либерализация на пазара в момента се изготвят от МЕ. В началото на тази година бе сключен договор със Световната банка (СБ), която трябваше да анализира законодателство и да предложи модел за пълната либерализация на пазара у нас. СБ вече изпълни този договор и даде своите препоръки на Министерство на енергетиката, което от своя страна в момента изготвя законодателни промени.

Предстои да се приемат законодателни промени, за да се либерализира и пазара на природен газ. Какви трябва да са те?

Най-важното за пазара на природен газ е да имаме възможност за доставки от посока юг, от Гърция. Такава въможност вече съществува с пускането в експлоатация на компресорната станция в Петрич и с промяната на транзитния договор, която да позволява виртуална търговия на газ. В следващите месеци вероятно ще има и доставки на газ от южна посока. 

По отношение на промените на законодателството за търговия с газ, мисля, че е необходима виртуална платформа, защото възможност за внос на газ има всяко юридическо лице в страната. Досега нямаше физически връзки, интерконектори, и нямаше постигнато споразумение по транспортния договор за виртуален капацитет.

Кога се очаква да започне виртуалната търговия с природен газ?

Предполагам, че в рамките на следващите няколко месеца. Но тук въпросът е дали LNG газът, който ще можем съвсем скоро да закупуваме, ще бъде конкурентоспособен на тези ценови равнища, на които закупуваме газ от „Газпром”. На този етап газът, който получаваме от договора с руската компания, ще бъде на значително по-ниска цена от алтернативата на LNG терминалите, които и да са те.

Какви други реформи са необходими в сектор енергетика. Говори се за преразглеждане на договорите с американските централи?

Най-важното, което ние свършихме още през миналата година в сектор енергетика, беше да минимализираме дефицитите. Наследихме НЕК в лошо финансово състояние, и то не самата компания с нейните задължения, а по-скоро тарифният дефицит в размер на около 800 млн. лв. на година и това е най-голямото предизвикателство пред кабинета Борисов-2 от началото на мандата. От тези 800 млн. лева, благодарение на свиване на разходите и увеличаване на приходите, изборът на независим регулатор, който да калкулира цената на енергията безпристрастно, такъв дефицит от 800 млн. лева няма.

По отношение на американските централи, върви комуникация с Европейската комисия дали тези договори представляват държавна помощ или не. Този въпрос ще бъде разрешен заедно с ЕК, вероятно до края на годината. Но със самата либерализация ние дългосрочни договори като тези не може да имаме. Тоест, вече НЕК няма да е купувач на тяхната електороенергия и да отоговаря за разполагаемостта на тези централи. Това, което ще се случи, е тези договори да бъдат преформатирани в договори за разлика. Тоест, те ще продават своята енергия на свободния пазар и ще им бъде компенсирана частта, която е под гарантираната им цена от Фонда за енергийна сигурност.

Принципът на преференциалните цени на ВЕИ-тата е същият като този с американските централи. Електроенергията им повече няма да бъде изкупувана от НЕК, а те ще продават на свободния пазар на ток и ще бъдат компенсирани отново от Фонда за енергийна сигурност. Към този Фонд ние в момента имаме няколко източника на финансиране – квотите за въглероден диоксид, 5% вноска от произведената електроенергия и 5% приходите на ЕСО и Булгартрансгаз. Към тези източници на приходи във фонда ще се насочи и такса „Задължение към обществото”. Тя ще се събира от фонда и със средствата, който той генерира, ще плаща тези разлики по преференциални цени за дългосрочни договори.

От 1 юли има нови, по-ниски цени на тока за малкия бизнес на регулирания пазар. Според Вас това пречи ли на преминаването към пълна либерализация на пазара, както твърдят търговците?

Не, защото въпреки че цените за най-малкия бизнес на ниско напрежение ще са по-ниски на регулирания пазар, цената, която търговците предлагат на свободния пазар, е по-изгодна. Не виждам причина да се забави процесът. Цената зависи от много неща - от търсенето в страната, в чужбина, от пазарните равнища в съседни държави, защото има моменти, в които цената на електроенергията в Европа върви надолу и такава е тенденцията в последната една година.