Маргаритов: Новите правила на ЕК дават възможност за колективни обезщетения
Европейските граждани ще бъдат наясно с риска, който поемат при онлайн пазаруване
~ 2 мин.
Новите законодателни промени, които този вторник Европейската комисия подкрепи, целят по-добро прилагане и модернизиране на електронната търговия. Те ще повишат информираността и ще помогнат да потребителите при вземане на решение за покупка. Новият законодателен пакет включва и възможностите за колективни обезщетения при претърпени вреди от т.нар. ситуации на масова вреда. Това заяви председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов с сутрешния блок на БНТ.
„Неправителствена организация може да води от името на доста широк кръг потребители един иск пред съда и да докаже, че в резултат на неправомерно поведение на търговеца всички те са претърпели сходна вреда и всеки един от тях има право на парично обезщетение. Всеки засегнат потребител може да се възползва от това решение и да предяви своите претенции към търговеца, за да може той да го обезщети в зависимост от вредите”, обясни той.
Маргаритов посочи, че европейските граждани ще имат повече сигурност на дигиталния пазар. На първо място, те ще бъдат информирани кой точно стои срещу тях – дали това е търговец-професионалист, дали е физическо лице, което продава свои вещи. Така потребителите ще са наясно с риска, който поемат, ако изберат да пазаруват от физическо лице.
„Големите платформи ще трябва да споделят отговорността, която трябва да се носи пред потребителите за това какво се случва в маркетплейсовете, където милиони предлагат своите стоки и услуги и потребителите пазаруват понякога само на доверие”, добави председателят на КЗП. „Когато поискате някаква продуктова група стоки в популярните търсачки и излязат резултатите, Вие ще можете да разберете по какъв начин са класифицирани те – кое е платено, кое не е платено, автентичността на рецензиите”, поясни Маргаритов.
Председателят на КЗП каза още, че новият законодателен пакет добавя и текстове, които на пръв поглед са в полза на търговците, но те всъщност запълват липсващата до момента яснота по някои практически въпроси, които създават условия за потребителски спорове. Например, кога започва да тече 14-дневният срок за връщането обратно на парите при упражнено право на отказ, кога стоката е само пробвана, кога е употребявана и т.н.
Промените касаят и т.нар. „безплатни услуги”, свързани с предоставянето на възможност за регистриране на електронни пощи, акаунти, ползването на облачни пространства и т.н. „Оказва се, че далеч невинаги това е безплатно. Обикновено предоставяме свои лични данни и въз основа на тях администраторите могат да ни съставят профил, след което да получаваме различен тип рекламни съобщения, базирани на нашите интереси, на поведението ни в социалните мрежи и т.н.”, коментира Маргаритов. „Новите правила ще дават възможност на потребителите – точно както, когато си купуват стоки онлайн – в срок от 14 дни след регистрирането на своя акаунт, да заличат своето участие и да „върнат” обратно тази услуга, която някой им предлага, макар и безплатно. Това е съвсем справедливо, защото информацията, която ние предоставяме, може да се окаже много по-ценна, отколкото парите, които плащаме за стоките, които си купуваме”, каза той.
Новите правила ще влязат в сила след гласуването им в пленарна зала в Европейския парламент и преговори със Съвета на ЕС, включващ държавите-членки.
„Неправителствена организация може да води от името на доста широк кръг потребители един иск пред съда и да докаже, че в резултат на неправомерно поведение на търговеца всички те са претърпели сходна вреда и всеки един от тях има право на парично обезщетение. Всеки засегнат потребител може да се възползва от това решение и да предяви своите претенции към търговеца, за да може той да го обезщети в зависимост от вредите”, обясни той.
Маргаритов посочи, че европейските граждани ще имат повече сигурност на дигиталния пазар. На първо място, те ще бъдат информирани кой точно стои срещу тях – дали това е търговец-професионалист, дали е физическо лице, което продава свои вещи. Така потребителите ще са наясно с риска, който поемат, ако изберат да пазаруват от физическо лице.
„Големите платформи ще трябва да споделят отговорността, която трябва да се носи пред потребителите за това какво се случва в маркетплейсовете, където милиони предлагат своите стоки и услуги и потребителите пазаруват понякога само на доверие”, добави председателят на КЗП. „Когато поискате някаква продуктова група стоки в популярните търсачки и излязат резултатите, Вие ще можете да разберете по какъв начин са класифицирани те – кое е платено, кое не е платено, автентичността на рецензиите”, поясни Маргаритов.
Председателят на КЗП каза още, че новият законодателен пакет добавя и текстове, които на пръв поглед са в полза на търговците, но те всъщност запълват липсващата до момента яснота по някои практически въпроси, които създават условия за потребителски спорове. Например, кога започва да тече 14-дневният срок за връщането обратно на парите при упражнено право на отказ, кога стоката е само пробвана, кога е употребявана и т.н.
Промените касаят и т.нар. „безплатни услуги”, свързани с предоставянето на възможност за регистриране на електронни пощи, акаунти, ползването на облачни пространства и т.н. „Оказва се, че далеч невинаги това е безплатно. Обикновено предоставяме свои лични данни и въз основа на тях администраторите могат да ни съставят профил, след което да получаваме различен тип рекламни съобщения, базирани на нашите интереси, на поведението ни в социалните мрежи и т.н.”, коментира Маргаритов. „Новите правила ще дават възможност на потребителите – точно както, когато си купуват стоки онлайн – в срок от 14 дни след регистрирането на своя акаунт, да заличат своето участие и да „върнат” обратно тази услуга, която някой им предлага, макар и безплатно. Това е съвсем справедливо, защото информацията, която ние предоставяме, може да се окаже много по-ценна, отколкото парите, които плащаме за стоките, които си купуваме”, каза той.
Новите правила ще влязат в сила след гласуването им в пленарна зала в Европейския парламент и преговори със Съвета на ЕС, включващ държавите-членки.
