4.2 млрд. души са лишени от достъп до Интернет

4.2 млрд. души или 57% от световното население все още нямат всекидневен достъп до Интернет. Това показват данните на Комисията по широколентов достъп за цифрово развитие на ООН.

Общият ръст в интернет достъпа се очаква да спадне драстично – от 8,6% през 2014 г. до 8,1% през настоящата година, съобщава CNN Money.

Но как е възможно това, щом всеки тийнейджър е със смартфон в ръка, дори докато вечеря, а колеги комуникират помежду си най-вече чрез глобалната мрежа, дори когато са в рамките на едно помещение?

Около 70% от мобилните и фиксираните абонаменти са концентрирани в тези 2 региона: Азиатско-Тихоокеанския и Северна и Южна Америка.

Въпреки прогнозата на доклада, че 60% от световното население ще има редовен интернет достъп до 2021 г., неравенствата между по-богатите и по-бедните народи вероятно ще останат значителни, освен ако не се разработят политики за тяхното намаляване и постепенно преодоляване.

По-слабо развитите страни не приемат интернет със същия ентусиазъм. Нарастването на аудиторията в региони като Африка, Индия и Югоизточна Азия, където преобладаващата част от населението не владее най-често използваните международни езици, все още е предизвикателство. Повечето световни езици не са представени в интернет.

Езиковата бариера

Интернет най-вече да обслужва тези, които използват и разбират латинското „от А до Я“ и цифрите „от 0 до 9“. Повече от половината сайтове в мрежата са на английски. Европейските езици – испански, френски, немски, както и японският, се използват в по-малко от 5% от уебсайтовете. Много от националните езици като суахили и хинди се появяват в едва 0,1% от тях.

Наскоро Facebook използва 100 хил. страници в Wikipedia за свое проучване и установи, че само 53% от населението на света има достъп до информацията там на местния си език. Социалната мрежа стига до заключението, че трябва да се добавят още 40 езика, така че 80% от глобалното население да има достъп до съответното съдържание.

Многоезична глобална мрежа е единственият начин, по който много хора биха имали достъп, биха разбирали и използвали информацията, налична в Интернет.

Балансиране на печалбите

На пръв поглед изглежда трудно да се създаде подходящата инфраструктура в селските и по-слабо населени райони. Но интернет компаниите могат да спечелят много от свързването на хората в глобалната мрежа.

В крайна сметка, интернет все още до голяма степен е услуга с нестопанска цел. Документът предлага държавите да изготвят национален план за широколентов достъп и въвеждане на достъпен интернет, за да могат да се привлекат повече хора онлайн.

Дори тази възможност да не изглежда супер привлекателна за бизнеса, надпреварата за увеличаване на достъпа до интернет не е свързана с видеата с котки или с актуалните напоследък „войни“ в Twitter. По-скоро става въпрос за подобряване на възможностите.

В рамките на общностите в селските райони, където бизнесът не може веднага да разцъфти и стане печеливш за доставчиците на услуги, публичните инвестиции или намеса биха подпомогнали частните компании да поддържат бизнеса си, без да понасят загуби.

Равни възможности

В по-бедните страни жените с достъп до Интернет са с близо 25% по-малко, отколкото мъжете. Тази разлика нараства до близо 50% в някои части на Субсахарска Африка. Жените в тези райони по-рядко притежават мобилни устройства.

За жените, идващи от обществените слоеве с ниски и средни доходи, достъпът до интернет би могъл да е възможност към по-добър живот.

Препятствията, пред които те са в изправени, в сравнение с мъжете в техните страни, могат да бъдат премахнати, тъй като мрежата ще ги ограмоти, ще им осигури достъп до работни места, както и ще им помогне да познават и упражняват правата си в личния и обществен живот.