Много шум за…Западните Балкани

Ден след най-важното политическо събитие у нас - срещата на върха между лидерите на Европейския съюз и страните от Западни Балкани, темата продължава да е актуална, но вече с друг акцент. Днес, по време на 14-тото издание на Виенския икономически форум, част от европейските лидери отново се събраха, като от българска страна присъстваха премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът Екатерина Захариева и министърът на Българското председателство Лиляна Павлова. Темата „Политика среща икономиката“ естествено бе с акцент европейската интеграция на Западните Балкани – реалност и очаквания.

Конференцията бе открита от българския премиер, който настоя пред лидерите на Балканските страни, че ЕС е готов да ги приеме, само след като са решени споровете между тях. Той посочи, че освен голямата емоция, която има на Балканите, те са прекрасно място за туризъм, инвестиции и работа.

„Така както ми се подиграваха за темата Западни Балкани, така се видя, че сега всички големи играчи са обърнали поглед към тях. Нека се подиграват още", заяви Борисов. "И Зоран Заев, вчера, все едно папа избрахме. Имаме новина, ще се разберем за името. Всички пляскат. Беше доста приятно. Това е най-големият успех. Как вече всички се познават, екипите се познават“, допълни премиерът, като акцентира върху диалога за името на Македония. 

А резултат по темата след вчерашната среща има – днес по македонските медии излезе новина за конкретно обсъждано име от македонска и гръцка страна - „Република Илинденска Македония“. Македонският премиер Зоран Заев, който също взе участие във Виенския форум, потвърди за положителното развитие на срещата, като посочи, че се чувства персонално мотивиран за преговори с гръцкия си колега Алексис Ципрас за финално решение на въпрос, който стои на дневен ред от 25 години. 

Албанският премиер Еди Рама започна своето изложение на днешния форум с извинение за закъснение си. "Радвам се, че някой ни чака нас, ние ви чакаме вас от доста време", се обърна той към членовете на ЕС. Вчера надеждите на албанския лидер за старт на преговорите за членство бяха попарени от част от лидерите на ЕС, които не желаят присъединяване на страните от региона. Очакваният срок през 2025 г. започва да се размива пред очите на "чакащите страни" след изявленията на френският президент, на германския канцлер, както и на председателят на Съвета на Европа Доналд Туск.

Рама определи вчерашното събитие с израза, който на български знаем като „Бий ме, обичам те“.. На въпрос в неформална обстановка на Макрон защо Албания иска да стане част от съюза той отговаря - "това е като брака, много го искаме, но може да съжаляваме след това". Сръбският премиер Ана Бърнабич подкрепи албанския си колега като заяви, че Албания заслужава така чаканото начало на преговорите и единственият път на Сърбия е да кандидатства за членство в ЕС, но заедно с Албания и Македония.

„Те може да имат магистрали, високоскоростни пътища и метро, но нямат нашето усещане за живот. Ние можем да донесем малко радост в империята от скука“, коментира Рама. 

Вчера френският президент Еманюел Макрон даде да се разбере, че неговата позиция е, че не трябва да се бърза с присъединяването. Според него в последните 15 години тези действия не са довели до нищо добро за ЕС, а тъкмо обратното. Ангела Меркел, германския канцлер подкрепи мнението на Макрон и заяви, че в момента не се говори за разширяване, а по-скоро за даване на перспективи на държавите от Западни Балкани – за свързаност и инфраструктурни проекти. 

На днешния форум външният ни министър Екатерина Захариева обясни, че „чисто политическата перспектива за членство на страните изостава от икономическите връзки“. По нейни думи ЕС е най-големият инвеститор в Западните Балкани и България осъществи целите си – да свърже икономически, социално и чрез транспорт хората в региона. Министърът на председателството Лиляна Павлова обобщи, че след 4 дни изпълнени с динамика и позитивизъм в София бяха проведени много политически и експертни дебати, които завършват общата картина за тази европейска перспектива пред страните от Западните Балкани. 

В същото време през тези дни събитията около Председателството се радваха на небивал медиен интерес. Повече от 1000 журналисти отразиха случващото се в страната, която от близо 6 месеца е начело на Европа. И в немското издание „Ханделсблат“ описаха родния премиер като „Безсилният портиер на ЕС“, който иска „да даде тласък на евроразширяването - това наследство иска да остави Борисов от българското европредседателство, но далеч не всички от колегите му в ЕС реагират с възторг".