Над милион и половина българи живеят под линията на бедност
Тя е 325 лева за 2015 г.
~ 6 мин.
Под прага на бедността, който през 2015 г. е 325.83 лв. на месец, живеят 1.59 млн. души в България, или 22% от населението. Това сочат данните от ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“ на Националния статистически институт (НСИ).
В сравнение с предходната година линията на бедността се е вдигнала с 0.6%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.2 процентни пункта. Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2015 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.0 до 28.4%, или с 6.4 процентни пункта.
Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 42.9%, или с 20.9 процентни пункта. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (53.3% за 2015 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 5.1 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.
През 2015 г. делът на бедните сред заетите лица намалява спрямо предходната година с 1.5 процентни пункта до 7.7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1.1 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 57.9%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява около 2 пъти за лицата с основно образование и над 8 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 2.1%.
Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца. Най-голямо нарастване на риска от бедност през 2015 г. в сравнение с 2014 г. се наблюдава при едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години - с 13.8 процентни пункта. Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (12.9%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (15.1%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 24.6 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 29.5 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
Етническа принадлежност
През 2015 г. към основния въпросник на изследването беше добавен въпрос за етническа принадлежност на лицата в отговор на нарастващата нужда от информация за домакинствата по етнически признак, включително и оценки на бедността. Анкетираните лица сами определят етническата си група. Отговорът на този въпрос е доброволен, т.е. ако лицето не желае да посочи към коя етническа група принадлежи, се отбелязва отговор „Не желае да отговори“. Дадена е възможност да се отбележи и отговор „Не се самоопределям“, ако лицето не може да определи своята етническа група. Етническата група на децата се определя от родителите. Ако родителите имат различна етническа принадлежност, за децата се регистрира отговорът, който родителите определят по взаимно съгласие. Най-висок е относителният дял на бедните сред лицата от ромската етническа група - 67.2%, а най-нисък сред лицата от българската етническа група - 15.2%.
Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (49.9%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (43.7%). По отношение на работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред турската етническа група - 26.7%, при 20.8% работещи бедни от ромската етническа група и 18.9% сред българската етническа група.
Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност - и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява. Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 30 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 5 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определели се като роми - 59% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.
Материални лишения на домакинствата
В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. За оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги.
Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (60.3%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (53.3%). Успоредно с това 3.1% от лицата не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 2.1% - цветен телевизор, 10.0% - автоматична пералня, а 36.7% посочват, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 39.2% от лицата се ограничават при отоплението на жилището си.
През 2015 г. 34.2% от населението живее в тежки материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя).
Ограниченията на лицата, свързани със задоволяване на определени нужди и потребности се различават в зависимост от етническата принадлежност. За всички етнически групи най-висок е процентът на лицата, които не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, като сред ромите това са 90.1%, за турската етническа група - 78.9%, и за българската етническа група - 54.8% от лицата, самоопределили се към съответния етнос. Над 80% от ромите не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и повече от 70% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. При турската етническа група 68.3% от лицата не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и 36.3% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден.
Комбиниран индикатор
Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията „Европа 2020” от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност. Комбинирането на трите показателя показва, че през 2015 г. 41.3% от населението, или 2 981.7 хил. лица са били в риск от бедност и социално изключване. Стойността на показателя нараства с 1.2 процентни пункта спрямо 2014 г. по-значително при жените - с 1.7 процентни пункта, в сравнение с мъжете - 0.7 процентни пункта.
Деца в риск от бедност и материални лишения
През 2015 г. 25.4% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 6.3 процентни пункта по-малко спрямо 2014 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 15.0 процентни пункта.
Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2015 г. всяко седмо от десет деца (69.4%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност. Приблизително 12 пъти по-малко, или 5.6% са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е пет пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.
Оценка на бедността в регионален аспект
Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.
През 2015 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Кърджали и Пазарджик - съответно 189 и 216 лв., а най-високата - в област София (столица) (504 лв.), следвана от областите Варна (353 лв.) и Перник (352 лв.). Най-висок е относителният дял на бедните в областите Шумен - 30.6%, Варна - 27.8%, и Пазарджик - 27.5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Кюстендил - 11.0%, Силистра - 11.3%, и Габрово - 13.0%.
В сравнение с предходната година линията на бедността се е вдигнала с 0.6%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.2 процентни пункта. Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2015 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.0 до 28.4%, или с 6.4 процентни пункта.
Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 42.9%, или с 20.9 процентни пункта. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (53.3% за 2015 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 5.1 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.
През 2015 г. делът на бедните сред заетите лица намалява спрямо предходната година с 1.5 процентни пункта до 7.7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1.1 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 57.9%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява около 2 пъти за лицата с основно образование и над 8 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 2.1%.
Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца. Най-голямо нарастване на риска от бедност през 2015 г. в сравнение с 2014 г. се наблюдава при едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години - с 13.8 процентни пункта. Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (12.9%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (15.1%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 24.6 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 29.5 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
Етническа принадлежност
През 2015 г. към основния въпросник на изследването беше добавен въпрос за етническа принадлежност на лицата в отговор на нарастващата нужда от информация за домакинствата по етнически признак, включително и оценки на бедността. Анкетираните лица сами определят етническата си група. Отговорът на този въпрос е доброволен, т.е. ако лицето не желае да посочи към коя етническа група принадлежи, се отбелязва отговор „Не желае да отговори“. Дадена е възможност да се отбележи и отговор „Не се самоопределям“, ако лицето не може да определи своята етническа група. Етническата група на децата се определя от родителите. Ако родителите имат различна етническа принадлежност, за децата се регистрира отговорът, който родителите определят по взаимно съгласие. Най-висок е относителният дял на бедните сред лицата от ромската етническа група - 67.2%, а най-нисък сред лицата от българската етническа група - 15.2%.
Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (49.9%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (43.7%). По отношение на работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред турската етническа група - 26.7%, при 20.8% работещи бедни от ромската етническа група и 18.9% сред българската етническа група.
Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност - и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява. Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 30 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 5 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определели се като роми - 59% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.
Материални лишения на домакинствата
В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. За оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги.
Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (60.3%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (53.3%). Успоредно с това 3.1% от лицата не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 2.1% - цветен телевизор, 10.0% - автоматична пералня, а 36.7% посочват, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 39.2% от лицата се ограничават при отоплението на жилището си.
През 2015 г. 34.2% от населението живее в тежки материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя).
Ограниченията на лицата, свързани със задоволяване на определени нужди и потребности се различават в зависимост от етническата принадлежност. За всички етнически групи най-висок е процентът на лицата, които не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, като сред ромите това са 90.1%, за турската етническа група - 78.9%, и за българската етническа група - 54.8% от лицата, самоопределили се към съответния етнос. Над 80% от ромите не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и повече от 70% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. При турската етническа група 68.3% от лицата не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и 36.3% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден.
Комбиниран индикатор
Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията „Европа 2020” от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност. Комбинирането на трите показателя показва, че през 2015 г. 41.3% от населението, или 2 981.7 хил. лица са били в риск от бедност и социално изключване. Стойността на показателя нараства с 1.2 процентни пункта спрямо 2014 г. по-значително при жените - с 1.7 процентни пункта, в сравнение с мъжете - 0.7 процентни пункта.
Деца в риск от бедност и материални лишения
През 2015 г. 25.4% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 6.3 процентни пункта по-малко спрямо 2014 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 15.0 процентни пункта.
Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2015 г. всяко седмо от десет деца (69.4%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност. Приблизително 12 пъти по-малко, или 5.6% са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е пет пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.
Оценка на бедността в регионален аспект
Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.
През 2015 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Кърджали и Пазарджик - съответно 189 и 216 лв., а най-високата - в област София (столица) (504 лв.), следвана от областите Варна (353 лв.) и Перник (352 лв.). Най-висок е относителният дял на бедните в областите Шумен - 30.6%, Варна - 27.8%, и Пазарджик - 27.5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Кюстендил - 11.0%, Силистра - 11.3%, и Габрово - 13.0%.
