Преходът е решение за зависимите от изкопаеми горива региони

Г-н Юрич, в някои европейски страни енергийният преход е в разгара си, докато в други – като България – изглежда едва сега започва. Каква е ситуацията във Вашия регион?

Окръг Сисак-Мославина, Хърватия, е приоритетен регион в процеса на преход към неутрална по отношение на климата икономика, предвид замърсяващите индустрии, които са отговорни за значителен дял от емисиите на парникови газове. Според нивото на развитие това е почти най-бедният район, който беше допълнително засегнат от земетресенията през 2020 г., оставяйки големи социални и икономически последици. В него има общо пет критично важни икономически субекта: Petrokemija d.d. (химическа компания, която е специализирана в производството на селскостопански торове), ABS Sisak d.o.o. (металургичен завод), HEP d.o.o. – TE Sisak (газова централа), Gavrilović d.o.o. (месопреработка) и INA d.d. (рафинерия). Те бяха отговорни за 25% от общите национални емисии през 2019 г., което бе най-големият дял в страната и показва голямо въздействие върху околната среда. В посочените предприятия работят повече от 2000 служители, като повечето от тях живеят близо до производствата, което показва голямата зависимост на споменатите субекти от местната работна сила.

В допълнение към споменатия проблем със замърсяващите индустрии, окръг Сисак-Мославина има проблем с безработицата и емиграцията на младите хора. Въпреки че в него има традиции в индустрията – енергетика, петрол, нефтохимическа и химическа промишленост, металургия и металообработваща промишленост, хранително-вкусова промишленост и селско и горско стопанство – преди десетилетие той започна прехода си към чисти, устойчиви на климата, цифрови и иновативни технологии и работни места. Тези сектори са игри, програмиране на дронове, AI, блокчейн, роботика и т.н. Можем да кажем, че преходът в окръг Сисак-Мославина е в своя пълен напредък и е необходимо да се привлекат бизнеси, фокусирани върху цифрови и зелени технологии, преквалификация на населението, придобиване на умения в съответствие с нуждите на икономиката.

Разликите в скоростта на прехода са отчасти свързани с различните възприятия на засегнатите от него. Според Вас, преходът проблем ли е или решение за регионите, зависими от изкопаемите горива?

Преходът е решение във всичките му форми. Може да донесе растеж на регионите, интегриран и съвместен подход, който включва иновации и развитие на умения. Разбира се, важно е да се идентифицират предизвикателствата, пред които са изправени регионите при прехода на своята индустрия към нисковъглеродни производства. Също така е важно да се включат всички нива на заинтересовани страни в този процес.

Какво бихте казали на засегнатите от трансформацията, за да ги убедите с няколко думи, че преходът е нещо добро?

За да постигнете целите на Парижкото споразумение, демонстрирайте ангажимент за смело и амбициозно намаляване на емисиите и покажете готовност за сътрудничество и партньорство. Да, преходът носи предизвикателства, но в крайна сметка, ако се прилага разумно, той може да донесе растеж, равенство, новаторски подходи и диверсификация.

От какво зависи скоростта и успехът на този преход?

От правилното разбиране на силните и слабите страни на региона/града/субекта в преход, от избор на силно заинтересовани страни, които да се справят с проблемите на прехода, от фокусиране върху подобряване на процесите. Правителствата трябва да инициират политики и регулации, за да насърчат индустриите да приемат по-интелигентни, по-безопасни и по-устойчиви практики, служейки като катализатор на трансформацията.

Какво, според Вас, означава "справедлив" преход и подкрепяте ли твърдението, че "ако и един човек остане без работа, преходът вече е несправедлив"?

Изследванията показват, че политиките на прехода облагодетелстват предимно вече привилегированите граждани и често са склонни да възпроизвеждат социални неравенства. Прилагайки стратегии за преход към декарбонизацията, ние взимаме предвид различни измерения на неравенството, като пол, раса, възраст и класа. Чрез тези стратегии се създават различни решения с цел минимизиране на последиците от прехода, като възможности за създаване на работни места, обучения, дейности за преквалификация и повишаване на уменията. За да се реализират подобни дейности, са необходими много усилия, време и енергия за информиране и ангажиране на лица, които са останали без работа. Лично аз не съм съгласен с твърдението, че „дори един човек остане без работа, преходът вече е несправедлив“.

Каква е Вашата визия за енергетика без изкопаеми горива?

Независими общества и икономики, използващи природни ресурси (вятър, слънце, биомаса, геотермална енергия и т.н.) по устойчив начин, намаляващи замърсяването. Но все още не е известно как транспортният сектор и производството на електроенергия ще се адаптират и развиват в бъдеще, за да отговорят на всички нужди и изисквания на пазара.

На 25 септември в София ще се проведе събитието „Just Transition Opportunities Across Borders“, на което ще бъдете лектор; какво могат да очакват присъстващите?

Събитието ще покаже добри практики, ще сподели знания и опит в целия ЕС относно справедливия преход, както и реализирани или планирани проекти/инициативи по темата за прехода. Очаквам, че присъстващите ще имат възможност да чуят много интересни лектори от различни нива на заинтересовани страни, които могат да говорят за прехода и последиците от него.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.