Норвежецът от село Слащен

Норвежеца. Така го наричат в родния му край. Българина. Това пък е прозвището му в далечна Норвегия. По-точно - в норвежката столица Осло. Там той, патриотът Юсуф Калеев от сатовчанското село Слащен, почти 20 години показва някои от най-добрите ни национални черти. Впечатлява всички с огромното си трудолюбие, с готовността да помогне на всеки в нужда. Точността, доверието и човещината му към хората са пословични, пише Kmeta.bg.

Предприемчивостта и коректността му в бизнеса се признават от неговите работници, от партньорите и клиентите му. Затова е на особена почит в скандинавската страна. На практика е жива реклама на добродетелите на българина зад граница. И го доказва всеки един ден. Лесен ли е обаче пътят от Слащен до Осло?

„Роден съм в Слащен. Бяхме девет деца, живеехме бедно. Имахме една малка къщичка, на която прозорци имаше само на първия етаж. На втория етаж нямахме стъкла. Гледахме много тютюн. Баща ми имаше животни. Още от малък знаех, че трябва много да се боря, за да се справя в живота”, връща се назад в спомените си нашенецът, докато е в своя модерен и луксозен комплекс „Кристал – 88” в село Кочан.

До 1998 година работливият Юсуф опитва да се занимава с бизнес. Пробвал и с животни, и със зеленчуци. Не му потръгнали нещата. Решил да емигрира. Без да знае език, без да има каквото и да е представа за живота зад граница. Негов приятел от София го посъветвал да поеме към Норвегия, тъй като била подредена държава. „Заминах на пълен риск. Но веднага разбрах, че наистина там има ред, има държава. Работиш – получаваш много добра заплата, спазваш законите – нямаш никакви проблеми да те приемат за един от тях. В България работя по същия начин, но понякога тук, колкото и да се опитваш да живееш по правилата, системата не позволява да ги следваш. Хората в родния ми край имат труден живот”, споделя Юсуф.

Помогнал е на близо 300 души не само от региона. Намирал им работа, давал им подслон, помагал им с пари, ако се наложи. Плащал полетите им, за да стигнат до Норвегия. Е, през всички тези години, някои предали доверието му, но не иска да е съдник на никого. Повечето обаче не го разочаровали. Трудели се съвестно, вземали заплати, равняващи се на 5000-6000 лева. Калеев сочи с ръка надолу към селото. Личат няколко къщи на по 2-3 етажа, които се дострояват в момента.

„Това са къщи на мои работници, на които съм дал хляб в Норвегия. Някои си купиха апартаменти в градовете, други си взеха скъпи коли. Десетки нови къщи в Кочан и съседните села са построени с парите, които изкарват в Норвегия и аз съм щастлив и горд, защото съм успял да им помогна и защото инвестират парите в България. Помагам им от сърце и душа”, казва бизнесменът. Той не крие, че в началото му било много трудно. Страдал като куче, по това време там нямало много българи, нямало на кого да се опре, от кого да поиска помощ. Спал по пейките. Така и не могъл да си стъпи на краката и да си намери постоянна работа. Тогава отишъл в полицията и се предал. Никой не го нагрубил. Напротив. Настанили го в емигрантско общежитие. След това минал на интервю и започнал усилено да учи езика. Признава, че може и книга да напише с перипетиите си в първите години като гурбетчия. По едно време мислел да се прибере. Но в същото време си повтарял, че няма какво да прави в България. Живял известно време в общежитието, сградите били три, пълни с народ от какви ли не държави. Отишъл един ден при шефа на общежитието и му поискал някаква работа, защото не могъл да лежи по цял ден като иракчаните и пакистанците. Предложил да копае градинките, да чисти района. „Той ме гледа една минута безмълвен и учуден. След това възкликна: „Досега никой не е изявил такова желание”. И ми даде зелена светлина. Лъснах всичко, направих целия лагер аптека. Този човек заподскача от радост – доволен, че някой от общежитието работи. След това ми каза, че аз ще отговарям за реда на цялото общежитие. Така му спечелих доверието”, спомня си Юсуф.

Същият човек го спасил от изгонване, след като му отказали престой в Норвегия. Въпросният шеф на общежитията написал жалба до министерството. Той бил категоричен, че не трябва да гонят трудолюбивия българин. „Каза ми: „Няма да се прибираш, ще изчакаш още 6 месеца”. По това време излезе някакъв закон, който даваше възможност на такива като мен да вземат зелена карта за 6 месеца. Започнах работа във фабрика за риба в едно селце. Не съм нарушавал законите. Като минах тия шест месеца, трябваше пак да ида в полицията. Един албанец там ми каза: „Не ходи в полицията. Щом си българин, нямаш никакъв шанс, ще те върнат в България”. И аз го послушах. Викам си – няма да ходя в полицията, пък каквото стане”, казва Юсуф. И четири години бил така – учил езика, работил, плащал си данъците. Без да види нито съпругата си, нито двете си дъщери. През това време работил във фабриката за преработка на сьомга. След това взел документи и се преместил в Осло. Станал строител. „През 2002 г. съпругата дойде при мен, по-късно започна работа в столовата на централната болница. Всичко съм постигнал с подкрепата на нея и двете ми дъщери. С жена ми заедно сме плакали под дърветата в Норвегия, спали сме и с нея на открито. Беше много трудно, но човек не бива да се предава. Ако се откажеш – край, връщаш се в началото. Борба и надежда – това са двете важни неща, които трябва да водят всеки човек. С много труд постигнахме всичко. Едната дъщеря е при нас в Норвегия, а другата не иска да идва в чужбина и тя си е тук, стопанисва със зетя хотелския комплекс в село Кочан”, споделя Юсуф. Опората на съпругата му дала кураж да открие своя строителна фирма.

„Моята фирма построи най-голямата детска градина в Осло. На откриването на тържествената церемония бях поканен и аз, редом с краля на Норвегия”, разкрива Калеев.

Разказва, че там няма корупция, че всеки норвежец е прекалено доволен от живота си, от държавата си, която се грижи за всички. И затова няма потребност и условия за корупционни практики. Хората ти дават поле за изява и действие. Искаш да отвориш фирма – няма проблем, държавата те подкрепя, стига да си плащаш задълженията и да спазваш условията. Всичките му работници в Осло са застраховани. Освен това има гаранция от банката. Тя знае, че на 15-о число трябва да плати на работниците, ако няма средства – банката ще ги плати, а след това ще си вземе парите от Юсуф. В Норвегия работниците са защитени. В България масово строителите работят без защитни униформи, на калпави скелета. Ако в Норвегия се случи подобно нещо – ще те вкарат в затвора. „Аз там от сутрин до вечер съм с каската. Както аз, така и работниците ми сме със защитно облекло. 4000 лева струва униформата на един работник. За да спечелиш един строителен обект – трябва да подготвиш дебела папка с документи. Не трябва да имаш задължения към работниците, към държавата, трябва да имаш препоръки от предишни обекти, на които си работил. В Норвегия е абсурдно да спечелиш поръчка под масата”, категоричен е Норвежеца.

Той няма задължения -  нито към работници, нито към институции, нито към държава. Навремето имал строителна бригада от 50 души, сега малко ги намалил, 15-20 души са. Някога плащал заплати всеки месец от порядъка на 300 000 лева, а сега – 130 000 лева на месец. 

В почивните дни обича да играе футбол. Преди години бил футболист в отбор от тамошната трета лига. Юсуф не крие, че норвежците са особени хора – не се интересуват от другия. Ама това, че имаш нова кола или нова къща – за тях няма никакво значение. Поздравяват те, усмихват ти се и толкова. „Аз в Осло не си познавам съседите. Ако си в България – всяка вечер ще се събираме не маса - на ядене и пиене. Тъжно е, че в родината ми моделът не се променя – управляват ни едни и същи партии, едни и същи политици, които само се сменят, но системата си остава една и съща. Трябва да се гласува доверие на младите, на ония, които са учили и работили в чужбина, защото те ще донесат модерните, европейски практики и у нас”, съветва успелият в чужбина българин. За него Норвегия е уредена държава, но като България няма друга – толкова красива и толкова обичана от него. Добре се чувства в Осло, но сърцето му е у дома. „Обичам си народа. Държа си на родината и ще се върна един ден. Радвам се, че в Норвегия създадох една малка България”, казва Юсуф-Българина.