Новите болници остават без договор с касата

Лечебните заведения, които ще получат разрешение за дейност от Министерството на здравеопазването през следващата година няма да могат да сключват договори с Националната здравноосигурителна каса, пише в днешния си брой в. Стандарт.

Тази мярка е част от плановете на управляващите да ограничат разходите в системата, които се увеличиха с близо половин милиард лева само за една година. За 2013 г. те са били 2,77 млрд. лв., докато до края на тази година вероятно ще надхвърлят 3,2 млрд. Подготвяният бюджет на НЗОК за 2015 г. възлиза на малко над 3 млрд. лв., при предложение от Касата за 3,15 млрд. Най-голямо перо в разходите за здравеопазване са именно тези за болнично лечение.

Общо осем са болниците, които чакат за разрешение за дейност от ведомството към момента, посочва изданието. Две от тях са многопрофилни, три - специализирани, една е за рехабилитация и две са диализни центрове. Предвижда се обаче те да могат да сключат договори от 2016 г. Въпреки рестрикциите, други осем нови болници ще мат възможност да влязат в договорни взаимоотношения с НЗОК от догодина. Сред тях са една многопрофилна, три специализирани, три за рехабилитация и една диализна. Те вече са получили разрешение за дейност през тази година, а някои вече имат контракти с държавния здравноосигурителен фонд.

Напомняме, че България е от страните в Европа с най-висок дял на лечебни заведения и болнични легла на глава от населението. Въпреки близо 2 млн. по-малкото население за последните 25 години, болниците продължават да се увеличават и огромното мнозинство от тях имат сключени договори за работа по определени дейности със здравната каса. С въвеждането на мораториум върху приватизацията на лечебни заведения, единственият начин за развитие на клиники с частни капитали остана строителството на изцяло нови заведения. Публичните болници пък продължават да работят под силния обществен натиск, без значение доколко ефективно и оправдано е съществуването им.

Тази ситуация доведе до задълбочаващо се дублиране на функциите на редица болници, а ръководствата им обикновено се възползват от недостатъчния контрол, за да си гарантират все по-голям размер публичен ресурс. В резултат през последните години хоспитализациите нараснаха значително, престоят в болниците се съкрати, а броят на повторно постъпилите за лечение нарасна. Някои болници пък се ориентират единствено към работа по клинични пътеки, които са добре финансирани и печеливши, концентрирайки работата по непечеливши пътеки и спешна медицина в няколко губещи лечебни заведения.

Неотдавна финансовият министър Владислав Горанов сравни болничната помощ със ситуацията в енергетиката и възобновяемите енергийни източници, заявявайки: „Някой строи и след това държавата трябва да плаща чрез Здравната каса. Тази ситуация изисква конкретни действия".

348 е общият брой болнични заведения в страната, от които 107 са частни. Договор с касата за 2014 г. по клинични пътеки имат 347 лечебни заведения, сред които са не само болници, но и медицински центрове. Още 104 имат договор по клинични процедури, тяхната дейност основно е за онкология и диализа. За 2012 г. клиниките с договор по пътеки са били 336, а по процедури – 90, напомня „Стандарт“.