„Някой трябва да поеме политическата отговорност“

Казусът „Своге“ изкара отново на повърхността въпросите, които правителството се опита да зарови след катастрофата на магистрала "Тракия" през април, в която участва автобус на транспортната фирма „Юнион Ивкони“. Както и тогава, така и при сегашната трагедия край Своге има основателни съмнения за нагласени поръчки, тъмни връзки между държавата, строителни фирми, надзор, лаборатории и познатата от всеки подобен случай непризната отговорност, която се прехвърля между институции, министерства и компании.

Седмица след трагедията вече имаме налице три министерски оставки, достатъчно ли ще е това обаче за изкупуване на вината за огромната бройка инциденти без поета отговорност?

В сряда премиерът Борисов бе категоричен, че няма да има пощада за нито един замесен, а днес вече поиска и получи оставките на трима министри. По думите на регионалния министър Николай Нанков още ден след катастрофата всички отговорни министри са заявили готовност да подадат оставки, поемайки по този начин  политическа отговорност. Вътрешният министър Валентин Радев заяви, с определена степен на гордост, „защото така се прави“.

Преди дни обаче Нанков размаха пръст и каза, че „ние не управлявахме през 2014 г., когато е положен асфалтът“. Днес вече призна, че не са успели да си свършат достатъчно добре работата. Всъщност, според него са си вършили много добре работата, но са имали комуникационен проблем - не са комуникирали достатъчно добре проблемите и затова не са били решени. 

Третият министър, подал оставка днес - Ивайло Московски, който свикнахме от зимата да не виждаме много по медиите, днес беше в „болничен“. Но и той е поел своята политическа отговорност най-накрая (задочно), след редица инциденти. В един от тях участва самият той, а жертва стана неговият малък син. Трудно се говори за подобна трагедия, но съдебната практика в България показва, че при подобни случаи (с участието на обикновени хора) нито следствието, нито съдът проявява снисходителност.

"На пангара" са и бившите шефове на Агенция „Пътна инфраструктура“ – инж. Дончо Атанасов и Лазар Лазаров. Вторият, разпитван днес 4 часа в следствието, заяви, че сме „правова държава и следствието и съдът ще кажат кой е виновен“. Но ако съдим по следствената процедура, която се води срещу Лазаров за злоупотреба с милиони държавни средства, виновен и сега ще се търси още доста време.

А отговорността още в първите часове падна (никак неочаквано) върху шофьора Григор Григоров, който показно бе отведен от болницата в съда с белезници. Григоров бе видимо в тежко здравословно състояние, а междувременно в Своге се събираха подписи в негова защита. Такава строгост не бе проявена към нито един от останалите участници в трагедията, въпреки че всички започнаха да се обвиняват един друг и много бързо признаха, че пътят не отговаря на никакви стандарти и е било въпрос на време да се случи толкова голяма трагедия (която само добавя допълнителни числа към другите по-малки, случили се на този път).

Докато течеше седмицата отговорността преди да стане политическа, се премести от държавата върху фирмите изпълнители „Трейс“ и „Мега-инвест холд ЕООД“. От тях към Агенция „Пътна инфраструктура“, после лабораторията, която по неведоми причини е свързана с фирмата строител, което не се счита за конфликт на интереси и не се забранява от закона.

И така в един омагьосан кръг се прехвърляше пустата отговорност за некачествения асфалт, ремонтиран преди 2 години, докато Борисов на нареди, както най-обича да прави, и не замаза очите с поетата „политическа отговорност“.

А, и само междувременно, преди няколко дни съдът заяви, че няма нито едно длъжностно лице, което да е виновно за наводненията и смъртта във варненския квартал Аспарухово, удавен от дъжда през 2014 г. Нито позволилите да има незаконни постройки, спиращи пътя на водата, нито затлачените дерета, нито изсечените дървета.

Дали ще е по-различно сега?