От 20 години плащаме за членство в Еврозоната, а ползи още няма

На 24 януари българският Икономически и социален съвет (ИСС), обединяващ работодателски, синдикални и други неправителствени организации, проведе пресконференция, на която обсъди свое становище, че България трябва да предприеме бързи и решителни стъпки за влизане в Европейския валутен механизъм ІІ (ERM II), известен като „чакалнята” преди членство в Еврозоната. Част от аргументите на ИСС са, че влизането на страната ни в Еврозоната ще доведе до ръст на доходите и конкурентоспособността,  както и че страната ни е готова да премине към еврото за национална валута. Репортер на Economic.bg разговаря по темата с Димитър Бранков, член на ИСС и зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК).

- Г-н Бранков, в становището на Икономическия и социален съвет (ИСС) по темата за влизането на България в Европейския валутен механизъм ІІ (ERM II) и впоследствие в Еврозоната се казва, че трябва да бързаме, че е настъпил крайният момент. Същевременно цитирахте данни от „Евробарометър”, че 69% от българите смятат, че нямат достатъчна информираност. Смятате ли, че бързо трябва да се хвърли повече светлина по темата или е по-добре да се забави процесът?

- Категорично смятам, че и медиите, и академичните среди, и експертната общност, а и ние – работодателите и синдикатите – трябва да предизвикваме повече дебат по тези теми. В тази връзка препоръчвам на всеки, който има време, с или без подготовка, да прочете становището на ИСС. Става дума за една дългосрочна българска официална позиция от 2004 г. за ускорено присъединяване към ERM ІІ, за кратък престой в този механизъм – минималният престой е 2 години според приет назад във времето от Европейския съюз протокол – и съответно за бързо присъединяване към Еврозоната.

Това е официална позиция от 2004 г. на Българска народна банка (БНБ) и Министерство на финансите, която не е променена оттогава. За съжаление, поради ред обстоятелства, не е осигурена необходимата външнополитическа подкрепа и сега моментът е подходящ именно за това – ясно и категорично да се заяви готовността на България да се присъедини към т.нар. „чакалня” за Еврозоната и да изтъкнем предимствата, които имаме благодарение на тези вече повече от 20 години рестриктивна парична и фискална политика, свързана с валутния борд.

- Българските работодатели искат по-лесно да наемат хора от държави, които не са членки на ЕС. Евентуалното приемане на България в Еврозоната по какъв начин ще я направи по-привлекателна за чужденците?

- Знаете, че присъединяването към ЕС, макар и с преходни периоди, вече осигурява свободата на придвижване на хората. За съжаление потокът е основно в една посока – от България към по-развитите страни, включително и такива извън ЕС. Това, което би се случило при влизането в Еврозоната, е, че България и българските работодатели биха били по-привлекателни от гледна точка на един ускорен процес по увеличаване на конкурентоспособността и съответно да се плащат едни по-високи възнаграждения за труд.

Ползите са много, ефектите са много и подчертавам – ние повече от 10 години, откакто сме членове на ЕС и 20 години, откакто сме с Валутен борд, ние плащаме за едно и също нещо, за една и съща сметка, многократно и продължаваме да я плащаме. Тоест разходите от една страна ги имаме, а ползите все още не са налице.

- Становището на Съвета по-скоро цели да окуражи правителството да кандидатства за ERM ІІ или да информира обществеността за ползите и рисковете, които идват с евентуалното ни членство в Еврозоната?

- Становището преследва няколко цели. Преди всичко една по-висока информираност на широката общественост, дебатиране на въпроси, за които можете да чуете различни мнения – във форумите можете да откриете становища, че едва ли не е необходим референдум по тези въпроси. Категорично не е нужен такъв. Ако изобщо е трябвало да има референдум, той е трябвало да бъде проведен преди присъединяването на България към ЕС, тъй като със самия акт на присъединяване ние сме придобили правото, но и задължението, да се присъединим към Еврозоната. Така че това е приключен дебат.

По-скоро става дума за анонс към широката общественост, към експертната общност, към правителството и БНБ да бъдат предприети всички необходими стъпки. Има и още един адресат – това са външните потребители, т.е. външните заинтересовани страни в лицето на държавите членки на Еврозоната, в лицето на Европейската централна банка. Ние се нуждаем от една категорична външнополитическа подкрепа спрямо тези стъпки на българското правителство.