61% от българите искат страните от Западните Балкани в ЕС
Омбудсманът изпреварва президента по положителна оценка
Снимка: Pixabay
~ 2 мин.
61% от българите подкрепят приемането на страните от Западните Балкани в Европейския съюз. Само 16% са тези, които са на обратното мнение. Близо една четвърт остават тези, които не знаят или не могат да преценят. Това сочат данните от проучване на изследователски център "Тренд" по поръчка на вестник "24 часа", представително за пълнолетното население на страната и проведено между 2 и 10 май 2018 г. сред 1009 пълнолетни български граждани.
По всичко личи, че българите осмислят като национален интерес европейската интеграция на Западните Балкани. Половината от интервюираните респонденти са на мнение, че България има интерес от приемането на Западните Балкани в Европейския съюз, а само 18% са на обратното мнение. Сходни са и дяловете (52%) на тези, които смятат, че приемането на страните от региона ще се отрази положително на България.
Европейската перспектива на Западните Балкани за следващото десетилетие изглежда оптимистична през погледа на българите. 43% са на мнение, че страните от региона ще бъдат приети в ЕС в следващите десет години, а 18% са на обратното мнение. Логично, на този въпрос, делът на тези, които не знаят или не могат да преценят се повишава до 39%.
58% от българите са на мнение, че България трябва да помага на страните от Западните Балкани за приемането им в Европейския съюз, а 45% смятат, че страната ни е способна да го прави.
Тествано е и отношението на българите към интеграцията в ЕС на различни страни от Западните Балкани. Най-силна подкрепа се изразява за приемането на Македония (70%) и Сърбия (67%), като обяснението тук се корени най-вече в културната ни и религиозна близост с тези държави. Най-слаба подкрепа се заявява за Албания (45%) и Косово (42%), но въпреки това и при тях подкрепата за приемането им в ЕС стои на по-високи нива от мнението да не се приемат.
Институции в България
При оценките за работата на основните институции в България не се отчитат съществени промени.
Продължава умереният ръст в подкрепата за омбудсмана, като положителната оценка за работата й достига този месец до 66%. Президентът се нарежда веднага след това с 63% положителна оценка за работата си. Лек ръст спрямо последното проучване за оценката на работата на институции на изследователски център „Тренд" бележат силовите структури – полицията и прокуратурата отбелязват покачване с 5%. Обяснението за подобна динамика най-вероятно се дължи на ареста на кмета на столичния район „Младост".
Електорални нагласи
За пореден месец не се отбелязва динамика в електоралните нагласи на българите. ГЕРБ продължава да държи дистанция от близо 4% пред основния си опонент БСП (22,8% спрямо 19,1%). Трета политическа сила остава ДПС (6,4%) с минимална преднина пред Обединени патриоти (5,3%). Наскоро формираната коалиция „Демократична България" от партиите „Да, България", ДСБ и Зелените се нарежда като пета политически сила (с 2,3%).
