Плановете на МРРБ за 2.8 млрд. лв.: Поддръжка и ново строителство на пътища

Регионалната комисия в парламента прие на първо четене проектобюджет 2023 г. „За“ гласуваха 12 членове на комисията, „против“ – трима, а други четирима се въздържаха. По време на обсъждането присъства и регионалният министър Андрей Цеков, който представи разчетите на ресорното ведомство. По думите му проектобюджета на МРРБ, изготвен от служебното правителство, в размер на 3.9 млрд. лв. е бил „една мечта“, тъй като изпълнението на миналогодишният е минимално.

Ние стъпихме върху изпълнението на бюджета към началото на юни, за да знаем къде се намираме в средата на годината и какво ще ни трябва“, отбеляза Цеков при представянето на данните.

Ведомството ще харчи 2.8 млрд. лв., от които 1.2 млрд. лв. са предвидени за поддръжка на мрежата, други 1.2 млрд. лв. са заделени за строителство на нови пътни участъци. Заложени са средства за довършване на пътните и ВиК проекти на общините, както и за увеличение на заплатите в МРРБ, АПИ, НТУ и ДНСК.

От така предоставената информация стана ясно, че МРРБ планира до края на годината основно да отделя средства за пътна поддръжка, индексация на проекти, но и да намери решение със стопираното строителство на автомагистрала "Хемус". 

Ситуацията до момента

На годишна база министерството разходва около 2 млрд. лв. за основни ремонти, изграждането на пътна мрежа, както и за текущ ремонт и поддръжка. По думите на Цеков обаче разчетите показват, че към 30 юни за основни ремонти са похарчени малко над 2 млн. лв., за изграждането на нова пътна мрежа – 242 млн. лв., което показва „нисък интензитет на капиталовата програма на държавата“. Малко по-различна е ситуацията при текущите ремонти и поддръжка, където са разходвани 794 млн. лв., но в сумата влизат около 400 млн. лв. по стари задължения.

Към момента сме похарчили над 1 млрд. лв., а искаме да харчим 4 млрд. лв. – това ще го направим трудно“, обобщи министърът.

Изпълнението на общинските ВиК и пътни проекти, за които служебният кабинет отпусна 417 млн. лв., също е незадоволително. За пътни ремонти на общините са били изплатени 241 млн. лв., но към 7 юли усвоени са едва 36 млн. лв. За ремонти на улична общинска мрежа са отпуснати 50 млн. лв., но са усвоени 7 млн. лв. За ВиК проекти са предоставени 125 млн. лв., като усвоени са 65 млн. лв.

Тол системата

Като приходи в проектобюджета са заложени около 893 млн. лв., като голяма част от тях се формират от тол таксите и винетки. По думите на Цеков заложената прогноза е приходите от тол такси да достигнат 489 млн. лв., което е ръст от 9 млн. лв. спрямо плана за предходната година.

Това е обаче само план. Има проблем със събираемостта на тол таксите, отчете министърът. Към 30 юни приходите са 182 млн. лв. само от тол такси, което е ръст спрямо 2022 г., когато са били 76 млн. лв.

Дали ще достигнем 480 млн. лв.? Водят се преговори с превозвачите за отстъпки за изминат километраж. Ако се запази промяната на тарифата ще доведе до намаляване с около 20 млн. лв. на плановата основа“, заяви Цеков.

Припомняме, че миналата година влезе в сила първото планирано увеличение на тол таксите, като от юли 2022 г. превозвачите плащат вече и за преминаване през второкласната пътна мрежа. От 1 юли тази година пък влезе в сила и второто планирано увеличение с 50% на тарифите, но от транспортният сектор реагират остро и искат кабинетът да преразгледа ставките.

На този фон от отчета на министъра стана ясно, че събираемостта от винетки продължава да е по-добра от тол-а. Постъпленията от винетки към 30 юни са около 145 млн. лв. Проектобюджетът планира приходите от тях да достигнат 298 млн. лв., което ще е по-малко спрямо предходната година с 9 млн. лв., но това се дължи на приетото поевтиняване на винетките, което влезе в сила тази година.

По думите на Цеков глобите, санкциите и другите приходи не се различават от прогнозите за предходните години, но не предостави точни данни.

Увеличение на разходите за персонал

Около 108 млн. лв. ще се отделят за увеличение на разходите за персонал, като средствата отразяват вече приети през декември 2022 г. по-високи възнаграждения. Тогава заплатите на експертния персонал на АПИ са увеличени с 30%, без НТУ, на Кадастъра – с 30%. С 10 на сто е увеличението за ръководния състав на АПИ, а това на Кадастъра – с 20%.

Допълнително заложихме в проектобюджета 15% увеличение за служителите на МРРБ, 20% - в ДНСК и 20% в тол управлението“, заяви Цеков.

Той допълни, че по-високите възнаграждения ще се утвърждават по методика на министъра, така че средствата да отидат най-вече за най-ниско платените служители – инспектори в ДНСК и НТУ. По думите на Цеков нивата на заплатите им сега са между 900 и 1000 лв., а „като контролни органи е недопустимо да работят за такива възнаграждения.“

Издръжка и капиталови разходи

Предвидени са над 1.3 млрд. лв. за издръжка на МРРБ, като тук основна тежест е издръжката на АПИ, която е в размер на над 1.2 млрд. лв. Тя се формира от разходите по ТРП, доставка и монтаж на мантинели и маркировка.

Министърът изказа съображения относно вместването в бюджет от 1.2 млрд. лв. Проблем е това, че в момента поддръжката на пътната мрежа в страната се извършва по договори за аварийно и зимно поддържане, които действат от края на миналата година.

Стартираните нови процедури по ТРП от служебния кабинет най-вероятно няма да бъдат завършени докрай и ще бъдат прекратени, стана ясно от думите на Цеков. Възложеният от него одит е приключил за 4 от общо 8-те процедури, а констатациите са повече от притеснителни – пороци в методиката за оценка, която е „незаконосъобразна, субективна и демотивира участието на широк кръг стопански оператори“. Има проблем и с критериите за подбор на участниците. Забележки има и по клаузите за изменение на договорите. Наблюдават се пропуски и в комисиите относно отстраняването на участниците.

Заключението на доклада е, че чрез формулираните критерии се създават предпоставки за незаконосъобразно, непрозрачно и неефективно разходване на публични средства“, заяви Цеков.

По останалите 4 процедури документацията е огледална, така че министърът не очаква по-различни изводи и по тях.

Мислим, че ще се наложи прекратяването им и стартирането на нови поръчки. Знаем, че това е голяма отговорност, но това е наследството.“

По отношение на основните ремонти към 30 юни са платени малко над 2 млн. лв., а проектобюджета предвижда да отдели 160 млн. лв. Цеков заяви, че му се иска да може да заложи повече пари, но няма проектна готовност за откриване на фронт за ремонти. Въпреки това призна, че служебният кабинет е обявил над 50 поръчки за проектиране на основни ремонти, което е добър ход и ще даде възможност капиталовата програма за следващата година да е доста по-смислена.

В рамките на тези 160 млн. лв. ще се реализират проекти със сключени договори или такива, за които предстои сключване. Министърът заяви, че има около 10-15 поръчки за основни ремонти, които не са приключили, но са стартирани през миналата година. МРРБ вече има график да приключат с избор на изпълнител още през август.

По думите на Цеков има важни проекти, които обаче не могат да започнат, тъй като няма обявени поръчки за строителство и надзор.

Проблемът е, че искаме да ги свършим, но дори и да ги обявим сега, до края на годината е нереалистично да ги имаме. Дори тези 160 млн. лв. предвидени са ни оптимистични, дано не съм прав, дано да ни трябват още, но не ми се вярва.“

За изграждането на нова пътна мрежа към момента са похарчени 242 млн. лв., като в проектобюджета са заложени малко над 1.1 млрд. лв. за усвояване до края на годината. По думите на Цеков „тези 900 млн. лв. са много амбициозни“. Допълни, че има фронт за строителство по големите обекти като пътя „Видин – Ботевград“ в частта първи и втори участък. Работи се активно и в частта между Мездра и Ботевград.

Основните дейности около тунел „Железница“ от лот 3.1. от магистрала „Струма“ са извършени, като проектът ще приключи до края на годината. Предвидени са 90 млн. лв. за укрепване на свлачищата.

Има фронт за строителство на два участъка от магистрала „Европа“, но държавата трябва да ускори процедурите, заяви Цеков, като допълни, че трябва да бъдат решени имуществени въпроси и има нужда от разрешение за строеж за участъка между Софийски околовръстен път и Сливница.

Магистрала „Хемус“ ще е основното предизвикателство пред МРРБ, тъй като има застой в строителството заради липса на решение за порочните инхаус договори, по които се строи обекта. Цеков заяви, че има създадена работна група с представители на МРРБ, АПИ и пътния бранш в търсене на решение. Той заяви, че сроковете за правни възражения срещу договори отдавна са минали. Проблем се явява индексацията на контрактите.

По тези договори има раздвоение в правната мисъл на ниво МС, МРРБ и АПИ до колко тези договори са договори за обществени поръчки и може да се приложи методика за индексация.“

Цеков заяви, че договори по цени от 2019 г. не може да се изпълняват без индексация. Така целта на работната група е да предложи решение за индексацията им, като решението ще се готви на ниво Министерски съвет. Министърът заяви, че няма да е нужно извънредно законодателство и ангажиране на Народното събрание по темата.

До един месец ще имаме предложение за решение, за да се активира строителството по „Хемус“, обеща Цеков.

Всички общински ВиК и пътни проекти ще бъдат дофинансирани за сметка на МРРБ. Според Цеков прогнозите показват, че тази година няма да са нужни повече от 60 млн. лв. Този път проектите ще се финансират на база фактически разходи и изпълнение, а няма да се отпускат авансово.

Веднага след като се приеме бюджета, ще сключим допълнителни споразумения с общините.“

За индексация на проекти по договори на АПИ са заложени 260 млн. лв.