Притегателната мощ на Радиото

Свобода. И отговорност. Това е радиото за Милен Митев, генералния директор на Българското национално радио (БНР). Радиото за него е и… съдба. Навярно той е първият генерален директор на БНР, намерил своята първа работа в него чрез jobs.bg. Като млад юрист, завършил „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“, най-напред пробва в няколко адвокатски кантори, но решава да продължи търсенето като юрисконсулт. През кариерната платформа стига до интервю в БНР. Казват, че ще му се обадят след няколко седмици, но само няколко часа по-късно получава обаждане от непознат номер с въпроса „Колко бързо може да си извадите медицинско свидетелство?“.

Така през 2009 г. попада в БНР. В началото всичко му се струва доста романтично, тъй като всеки ден среща журналисти, музиканти, хора от елита на нацията, които гостуват в предаванията. Усеща притегателната сила на институцията и остава свързан с нея. В един момент събира смелост да опита дали ще може да се справи с управлението на цялата тази машина. СЕМ първо го избира за временно изпълняващ длъжността, а през октомври 2021 г. одобрява представената от него концепция и той  става генерален директор. От опит се е убедил, че БНР е организация, която не може да се управлява напук и всяко ръководство има нужда от подкрепата на колегите.

Ето какво казва Милен Митев за обществената роля на Радиото и за личната си амбиция да го въведе в дигиталната реалност:

Радиото е в постоянен процес на развитие. То се променя заедно с обществото, тъй като има обществена функция. Дори в годините, в които е било орган на държавата, то пак е служило на хората. Днес мисията на БНР е отново насочена в полза на обществото. Променят се обществените нагласи, Радиото също се променя, променят се журналистите в него, променят се изразните и техническите средства, които използваме. Тази промяна рядко е революционна. Когато човек се върне години назад във времето, се вижда колко голям път е извървян. Много неща се видоизменят, но други са по-трайни – например имена на предавания и формати, които се запазват.

В полза на обществото

Обществената мисия на БНР не е конкретно разписана в закона. Не е определено колко програми и колко музикални състава трябва да имаме. Мисията ни е формулирана доста общо: „Да образова, да информира и да забавлява“. Това дава свобода, но е и много голяма отговорност. Ръководните екипи на програмите и ръководството на Радиото трябва да преценяват в каква посока да е развитието на програмите, интернет, социалните мрежи и на музикалните състави.

На върха

Когато кандидатстваш за една позиция, си мислиш, че сядайки на този стол, ще може да направиш всичко. Но когато вече си поел управлението, започваш да усещаш, че нещата съвсем не са толкова лесни, тъй като зависят от много фактори – икономически, човешки и от всякакъв друг характер. Иска ти се всичко да стане бързо, но то се бави. Опитваш се да му влияеш, но невинаги успяваш. Едно постигаш, друго – не. Има моменти на огромно удовлетворение, но и на силно разочарование. Тук обаче никога не е скучно и емоцията не липсва.

3-годишен мандат

Продължителността на мандата в обществените медии прави трудно осъществяването на по-дългосрочна визия. Особеностите на бюджетното планиране са такива, че в първата година, когато започваш, се работи с бюджет, приет от предишното ръководство, в годините назад дори се е случвало предварително да е похарчен. Това затруднява реализирането на някои твои планове още в първата година и в най-добрия случай то става във втората. В третата вече се усеща наближаващия край на мандата. Три години е кратък срок за управление на обществена медия. Но живеем в твърде напрегнати времена и напоследък дори си мисля дали пък не е дълъг този срок. Напрежението, което се генерира от ситуацията в страната и от международната обстановка, прави трудно изпълнението на добрите намерения за развитие и още повече забавя плановете, тъй като предизвикателствата нарастват.

Двигател за промяна

Понякога се чуват гласове на недоволство от ниски възнаграждения и недостатъчно бързо обновяване на техниката. Да, и при нас се случва да има недоволство, но това невинаги е лошо, защото доволните хора се примиряват с всичко, а Радиото не е институция, която се примирява с всичко случващо се. Недоволството е двигател за промяна и за преодоляване на натрупани проблеми. Предизвикателствата, с които се сблъскваме, не са малко, едни може по-лесно да бъдат преодолени, за други е необходима външна помощ, тъй като основна част от нашето финансиране идва от държавния бюджет.

Амбиции

Иска ми се Радиото да е съвременна и модерна медия – и като организация на работата, и като продукт, който достига до аудиторията. Голяма част от усилията ни са насочени към дигиталните платформи, работим по създаването на мобилно приложение на БНР.  Новото мултимедийно студио, което направихме, ще даде възможност да създаваме и видеосъдържание, без да имаме амбицията да се превръщаме в телевизия. С цел да увеличим аудиторията си, се стремим да имаме повече канали, през които нашето съдържание да достига до слушателите и ценителите на нашата продукция. Някои имат навик да слушат радио вкъщи, други – в колата или на телефона си, през приложение или на сайта на БНР. Има такива, които обичат да гледат видео. Това са различни начини за разпространение на съдържанието, които ще позволят да увеличим своята аудитория, като станем по-достъпни за нея. Сега ще въведем и един нов за радиото формат -  новини с жестомимичен превод.

Дигитализацията на БНР

Най-голямото предизвикателство в технологичната трансформация е да се намерят професионалисти с друг тип експертиза, но и някои от хората да придобият нови умения. Другото сериозно предизвикателство е да се осигури финансирането. Тези са двете основни уравнения, които трябва да решим по пътя на дигитализацията. Приемам я като възможност да използваме потенциала на технологиите, за да може работата на нашите колеги да е по-лесна, а за аудиторията ни – съдържанието, което правим, да е по-достъпно и по-интересно. Чакаме Плана за възстановяване и развитие в частта за опазване на културното наследство, за да пристъпим към дигитализацията на архива и за четири години всичко да бъде прехвърлено на цифров носител. Разполагаме с подготвени специалисти, но са нужни средства.

Киберсигурност

В края на 2022 г. претърпяхме тежък удар, който показа част от рисковете на дигитализацията. Тогава криптовирус проникна в нашите сървъри, последва досъдебно производство, което да установи кой е извършителят и как се е случило това. Този пробив показа колко сме уязвими и как имаме нужда от повече инвестиции в технически мерки за сигурност, но и в обучение на хората, за да се повишат способностите за киберзащита. Ние опитваме да сме бързи и да създадем удобна среда за хората, но сигурността трябва да е над всичко. Нашият ефир обаче не спря, тъй като системата за радиоразпръскване е аналогова и пултовете работят. Колегите изпитаха сериозни затруднения, ударът беше жесток, но не и смъртоносен. Киберзащитата трябва да е не само наша задача, но и кауза на държавна политика, защото като медия Общественото радио е технологична компания. Много други структури в държавата се дигитализират и те също трябва да имат надеждна защита срещу кибератаки, тъй като недобронамерените едва ли ще изчезнат.

Борба с дезинформацията

Журналистите се обучават как да проверяват истинността на фактите, тъй като борбата с дезинформацията е друга актуална тема. Само с рестрикции и забрани не е възможно да се ограничат фалшивите новини. По-скоро трябва да се предприемат мерки за информираност на обществото и за повишаване на медийната грамотност, за да може повече хора да  се ориентират в огромния медиен поток и се научат да отличават истината от лъжата, анализа от заблудата, фактите от мненията.

Защо си струва

Визуалните медии дават всичко на зрителя, а радиото е само глас, който подтиква фантазията да заработи. То е по-гъвкаво от телевизията. Вярвам, че всичките наши денонощни усилия си струват дори само защото някой ще каже: „Чух това по радиото“. Струва си заради всеки концерт на наш музикален състав и заради емоцията, която са изпитали неговите слушатели. Струва си заради всяка наша инициатива, помогнала за осъществяването на полезни каузи. В Радиото има много колеги, за които работата в него е лична мисия. И така за всички нас е незаменимо усещането да оставаме част от тази мощна медия, която информира, образова, забавлява и допринася Българското национално радио да е… Радиото.

В числа

• 1300 души работят общо в БНР
• 900 души от общия състав са в София, останалите са в осемте регионални центъра и в кореспондентската мрежа
• 250 души са ангажирани в музикалните състави към БНР
• 11 са програмите на БНР, като 10 от тях са 24-часови
• 55,723 млн. лв. отпусна държавата за издръжката на БНР за 2022 г.