Растат съмненията към обещанията и способностите на правителството

Правителството на Кирил Петков е първото от 2009 г. насам, което е с по-високо доверие, отколкото недоверие. Но този кредит, даван вече два месеца от избирателите, е напът да изчезне. Това сочат данните от изследване на социологическата агенция Alpha Research, което е проведено между 6 и 14 февруари сред 1060 души.

Кабинетът „Петков“ стартира с 35% положителни срещу 23% отрицателни оценки. Премиерът също започва мандата си с доминиращо одобрение от 39% срещу 21% неодобрение – ситуация, която за последен път е наблюдавана през 2009 г. в отношението към тогавашния премиер Бойко Борисов.

Очаквано доверието към кабинета е най-голямо от симпатизантите на "Продължаваме промяната" (66%). Ситуацията е доста по-различна при симпатизантите на другите три партии в коалицията. Одобрението спада до 50% сред симпатизантите на БСП, а сред тези на ИТН и „Демократична България“ е в рамките на 33 – 36%.

Ключов за поляризацията на оценките в този ранен етап е скептицизмът към реалното осъществяване на заявения нов модел на управление. В предизборната кампания това беше основния фокус на „Продължаваме промяната“. Анкетираните обаче смятат, че действията не отговарят на обещанията и започват да трупат негативи към управляващите.

В анкетата си Alpha Research задава същите въпроси, които е задала и през 2009 г. при встъпването в длъжност на първото правителство на Борисов. Резултатът показва, че кабинетът на вече бившия министър председател е имал повече симпатизанти и доверие, отколкото сега действащия.

65% смятат, че правителството през 2009 г. е съставено основно от компетентни хора и професионалисти, а сега тази позиция споделят едва 39%. Освен това 41% твърдят, че правителството на Петков е съставено основно от хора, които не познават добре сферата, която управляват, а през 2009 г. този процент е бил 31 на сто.

Дали правителството прекратява практиката за облагодетелстване на близки до властта лица и кръгове, питат от агенцията: 51% казват „да“ през 2009 г., а сега – 34%;

42% от анкетираните смятат, че правителството ще заработи по-добре през следващата година, а през 2009 г. този оптимизъм е бил завладял 57 на сто от запитаните.

Макар и подкрепящи правителството, симпатизантите на коалиционните партньори БСП, ИТН, „Демократична България“ са преобладаващо критични към всеки един от тези три аспекта на управлението.

Работата на парламента

След два неуспешни парламента настоящото 47-о Народно събрание започва с идентично одобрение като всички останали след 2009 г., констатират социолозите.

18% оценяват положително дейността му срещу 29% – отрицателно. Мнозинството от 53% все още няма конкретни впечатления.

Президентът на фокус

Според данните президентът Румен Радев започва втория си мандат с 51% доверие срещу 23% недоверие. Той запазва позициите си на най-рейтинговата институция, като черпи подкрепа от три основни групи симпатизанти – „Продължаваме промяната“ – 78%, „БСП за България“ – 91% и „Има такъв народ“ – 67%.

Доверие в политическите партии

Три месеца след последните парламентарни избори електоралните нагласи остават без съществена промяна, със слаба, но показателна динамика при някои от партиите.

„Продължаваме промяната“ запазва първото си място, с 24.4%, на отчетлива дистанция пред основния си опонент ГЕРБ (18.1%), чиято подкрепа търпи ерозия от 4 пункта.

Двата противоположни процеса, развили се в БСП през последните месеци – оспорването на лидерското място на Корнелия Нинова заради водената от нея политика и слабия изборен резултат и консолидацията зад личността й, заради завръщането на социалистите във властта, оставя партията в изходна позиция – без печалби, но и без загуби. Макар и да спечели вътрешно-партийната битка, Нинова, поне за момента, не успява да разшири общественото влияние на БСП, която е на нива от 9.8%.

След проиграните възможности за сформиране на правителство през миналата година, продължава ерозията в електоралното влияние и на „Има такъв народ“. Готовност да гласуват за тях заявяват 6.6% от българите.

Без промяна в сравнение с последните избори остава подкрепата за „Демократична България“ – 6.4%.  ДПС получава традиционната си подкрепа от 7.2% от живеещите в страната избиратели. „Възраждане“ затвърждава позициите си и към края на февруари партията печели гласовете на 5.2% от гласуващите, според изследването.