Revolut расте в България с 300% за три месеца

Британската финтех компания Revolut стъпи в България официално през април 2019 г. Оттогава финансовото приложение се радва на все по-голяма популярност у нас и към края на септември отбелязва близо 300% ръст на потребителите на тримесечна база. За бурните темпове на развитие, българския у чуждестранен пазар, както и за бъдещите планове на компанията, разговаряме с Едуард Цветанов, Country PR Manager, отговарящ за местното развитие на Revolut.

– Г-н Цветанов, опишете с няколко думи как се развива Revolut в България от официалното лансиране на приложението у нас досега?
 
- Стъпихме на българския пазар официално на 15 април тази година, а от март започнахме да предлагаме отварянето на левови сметки. Шест месеца по-късно вече имаме над 90 хил. потребители, което е растеж от близо 300% на тримесечна база.
 
– Кои са факторите, стимулирали този интерес? Какво различава Revolut от останалите подобни решения на пазара?
 
- Това, което движи компании като Revolut напред, никога не е едно нещо. Редица стартъпи се фокусират върху конкретно нишово решение, поставят си за цел да достигнат определена потребителска маса и след това продават бизнеса си или поддържат нисък растеж, което финансово ограничава инвестирането в нови и качествени продуктови предложения. Нашият план не е такъв, а и на продуктово ниво компанията има богато портфолио.
 
– Как се отразиха на потребителския интерес стартирането на Apple Pay и платформата за търговия с акции например?
 
- Apple Pay е отдавна желана интеграция от потребителите ни и разбира се това доведе до сериозно покачване на растежа на местна база. За месец на тукашния пазар лансирахме както Apple Pay, така и платформата за търговия с акции без комисионна. Това дава сериозен стимул. Вече забелязваме вирусния ефект, когато пуснем нов продукт или услуга.
 
– Финтех пазарът се развива динамично и в България. Кои са преките конкуренти на Revolut тук?
 
- Много е трудно да се отговори на въпроса какво разбираме под пряк конкурент. Дали ни е конкурент този, който предлага част от услугите, които и ние, или онзи, който има същия бизнес модел. Аз мога да изброя компании, които по първата точка ни съперничат, но по втората ми е много трудно. На запад нещата стоят по-различно и лесно бих посочил играчи като дигиталните банки N26 и Monzo, които също имат агресивен растеж на редица пазари. Именно това е и интересното на българския пазар, че има сходни решения на нашето, но портфолиото ни не може да бъде репликирано.

– Прави впечатление, че Revolut не залага на класическо рекламно позициониране – как популяризирате услугата?
 
- При предлагането на финансова услуга много важно е доверието. Опитът показва, че човек трудно се доверява на традиционния дигитален маркетинг за такъв тип приложения. А българският пазар е и силно сегментиран и за да комуникираш към всички тези различни хора, не може да използваш класическия маркетинг, при който едната страна говори, а другата слуша. Ние искаме тези звена да общуват помежду си и да стимулираме т.нар. „маркетинг от уста на уста“. Комуникацията между самите потребители е най-здравословният начин за популяризиране. А и опитът показва, че хората се доверяват повече на брандове, които не трябва да плащат, за да се рекламират в традиционния смисъл. Разбира се, безценно е, когато потребителите харесват продукта, защото това движи Revolut напред по-бързо от всяка реклама.
 
– Какви цели си поставя компанията за развитието си в България до края на годината и какво следва, щом ги постигне?
 
- До края на годината сме си поставили за цел да имаме 100 000 потребители. С оглед на настоящия растеж, това е абсолютно постижимо. През идните месеци, пък и отвъд 2020 г., ще продължим да обогатяваме наличните услуги. Предстои разширяване на функционалностите на платформата за търговия с акции без комисионна, а в програмата за дарения се предвижда да бъдат включени и български НПО-та. Фокус ще бъде и локализирането на всички налични услуги.
 
– Какво е разпределението на потребителите в България по абонаментни планове?
 
- Имаме около 7 хиляди Metal потребители, около 4 хиляди Premium, а останалите ползват Standard план. Забелязва се повишаващ се интерес към предимствата на платените абонаменти, сред които е например тегленето без такса от банкомат. Интересно е, че има хора, които мигрират към платен абонамент, тъй като искат да притежават металната карта към него.

– Какви врати отваря специализираният банков лиценз от Литва, който получихте в края на 2018 г.? И защо Revolut избра да получи такъв именно там?
 
- Този лиценз е стикован с Европейската централна банка (ЕЦБ) и дава много ясен сигнал. Стратегията на Revolut е да се развива глобално и притежанието му гарантира, че потребителите няма да имат проблем в случай на усложнения при Brexit. Сега на практика имаме както британски, така и общоевропейски. А избрахме Литва, защото страната е изключително отворена и напредничава в технологично отношение. Тя е пример за това как една малка държава може да тръгне в правилна посока.
 
– В тази връзка, как според Вас се развива България в това отношение?
 
- Наблюдава се един много сериозен прогрес, но все още има предизвикателства. От гледна точка на финансите едно от нещата, които са наистина абсурдни през 2019 г. и дори не е редно да говорим за такова нещо, е пенетрацията на ПОС терминали. В София е на ниво, но има места, където се усеща липсата им.
 
– Как Revolut таргетира бизнеса?
 
- Чрез услугата Revolut for Business. Тя е подобна на стандартната, но преведена на бизнес език. Особено полезна е за фрийлансъри и малки и средни предприятия, които стартират дейност локално и се разрастват глобално. Управлението на финансите с тази функция помага точно за това. При международното транзактиране тя има удобни валутни курсове, а плащанията Revolut-Revolut стават мигновено и без никакви такси.
 
– Колко компании в България ползват Revolut for Business? 
 
- За двата месеца, в които го промотираме, имаме над 1000 компании. В близко бъдеще предстоят новости в услугата, които по всяка вероятност ще привлекат голям интерес.
 
– Каква е месечната такса за ползване на услугата?
 
- Започва от „free” (безплатно) и стига до 2000 евро. Идеята е да не се плаща за нещо, което не се ползва. Преминаването към по-висок план зависи от екипа, транзакциите на местно и международно ниво и обема им. Целта не е бизнесът да се нагажда към нас, а ние към него.
 
– Какво отличава българския пазар от останалите в Централна и Източна Европа (ЦИЕ)?
 
- Общоизвестна истина е, че пазарите от ЦИЕ са особено атрактивни заради по-слабото продуктово предлагане на тези пазари. Българският е числено по-малък на фона на останалите в региона, но се характеризира с активните си потребители. Виждаме също така много силно изразена общност, която е една от най-развитите във всички държави изобщо. Това е всъщност и сред основните причини за толкова кратко време да може да наберем толкова критична маса в страната. Тук един адекватен продукт расте изключително бързо. Макар да изглежда малък, българският пазар е изключително потенциален заради ограниченото продуктово предлагане. Тук има две измерения – местната база потребители и техните роднини в чужбина, т.е. има интерес към международни преводи по изгоден начин. Точно в тази ниша стъпват финтех решения като Revolut, за да улесняват този процес. Това са двете основни жили за нас – местният пазар и хората зад граница.
 
– Кои са стратегическите пазари за Revolut – в Европа и извън континента?
 
- В момента част от основната стратегия на Revolut е да се развива глобално и максимално бързо да стигне до онази критична маса, която ще позволи на компанията категорично да се нарече глобално парично приложение. Що се отнася до стратегическите пазари, ние не работим на парче. Иначе, в Австралия вече лансирахме бета версия на приложението, където 20 000 потребители се бяха записали в чакащия лист. Предстои експанзия в САЩ и по-засилено присъствие в Азия, като визирам Сингапур и Япония. През 2020 г. вече ще се оглеждаме към Латинска Америка.
 
– Какви са предизвикателствата извън Европа?
 
- Регулаторните изисквания, които трябва да бъдат покрити. В САЩ например има и друг вид конкуренция, но това е хубаво.
 
– Традиционните банки конкуренти ли са на Revolut?
 
- Аз предпочитам да разглеждам пазара като цяло, отколкото представителите на него –  иначе казано, да гледаме повече играта, отколкото играчите. В тази връзка Revolut е по-скоро конкурент на традиционния модел на работа на банките. Трябва да се отбележи обаче, че и те вече се ориентираха към новостите, след като разбраха, че няма как да не тръгнат в тази посока, защото технологичният напредък е толкова сериозен, че, ако човек не се възползва от това да си управлява финансите, губи много. В началото Revolut беше играч, рушащ средата и статуквото, сега сме играч, който изгражда един нов начин на управление на личните финанси.

– На фона на променящата се среда възможно ли е ролите на финтех компании и банките да се припокрият в някакъв бъдещ момент?
 
- Банките имат изключително утежнени системи, което им пречи да въвеждат технологични решения достатъчно бързо. Това е и причината едните винаги да са по-бавни от другите. Финтех компаниите нямат такива бариери и това им помага изключително много. Има обаче много пазари и ниши, в които финтех компаниите и традиционните институции се конкурират и колаборират.

– Какъв е бизнес моделът на Revolut и от какво печели компанията?

- Revolut е дигитална компания и се управлява дистанционно, без да има нужда от много служители. На първо място пестим пари от оперативни разходи, а на второ, печелим от платените абонати и Revolut for Businees. Просто имаме изключително ниски разходи на фона на една огромна, закостеняла и традиционна банкова структура, която е изключително скъпа за поддръжка.