Сбогом АЕЦ „Белене“?

Близо 45 години – толкова изминаха от началото на проекта за изграждане на втора атомна централа в България. Започван и спиран вече няколко пъти през това време от различни правителства, АЕЦ „Белене” досега отказваше да „умре“. До днес, когато в Народното събрание беше гласуван проект на решение, с който се задължава министърът на енергетиката да проведе преговори с украинския си колега или негов представител за продажба на оборудването, предназначено за ядрената централа. Решението беше прието с гласовете на ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС и ИТН. Против него гласуваха от проруските партии БСП и "Възраждане". 

С него се отменя друго решение от времето на Бойко Борисов като премиер, от 7 юли, 2018 г., за възобновяване на търсенето на възможности за изграждането на АЕЦ „Белене“ съвместно със стратегически инвеститор.

Продажната цена не може да бъде по-ниска от платената от НЕК на „Атомстройекспорт“ в размер на 601.6 млн. евро, пише в решението.

Енергийният министър ще има 60 дни да води разговорите и е задължен да информира парламента за случващото се. 

В решението не се уточнява дали става въпрос за цялото оборудване, или само за части от него. То може да бъде използвано за довършването на 3 и/или 4 блок в украинската Хмелницка АЕЦ, която се намира в централната част на страната.

Решение от днес за утре

Бъдещето на неосъществения досега ядрен проект беше начертано набързо в последните дни и с много разногласия. На 4 юли ГЕРБ, ПП и ДПС внесоха проекта на решение министърът на енергетиката да проведе преговори с Украйна за продажбата на оборудването за АЕЦ „Белене“. Само за два дни той беше приет в ресорна комисия и гласуван в зала. Решението съвпадна с визитата на украинския президент Володимир Зеленски в България, но според вносителя Делян Добрев от ГЕРБ темата няма връзка. Това обаче едва ли е така, защото подобни посещения обикновено с свързани с преговори по сериозни теми каквито на дневен ред у нас сега са подкрепата на България за Украйна в НАТО, доставката на оръжия и продажбата на ядрено оборудване за над 1 млрд. лв.

Решението взето от днес за утре повдигна въпроса повече икономика или повече геополитика има в него. Именно с такива прийоми досега е известно миналото на проекта АЕЦ „Белене“, който днес се свързва предимно с корупционни практики.

Според Делян Добрев решението е „прагматично“.

Audi или Lada

Дебатът в ресорна комисия вчера и в парламента днес беше затова трябва ли да се продава оборудването и на каква цена, имаме ли нужда от него, знаем ли кои части от него могат евентуално да се използват в АЕЦ „Козлодуй“ и в нови мощности там, имаме ли стратегия как ще развиваме ядрената енергетика. Депутатите от БСП и „Възраждане“ поставиха под въпрос това дали Украйна ще заплати оборудването, което според Добрев е „изключено“ да не се случи.

Не е целта някой да не си плати, а да си вземем част от парите, дадени за проекта „Белене“, каза той.

Добрев заговори за редакция на текста, в която да се впише, че оборудването не може да бъде изнесено от страната без да е платено, но такава в крайна сметка не беше внесена.

Междувременно коментар дойде и от Европейската комисия, според която е възможно Украйна да използва средства от ЕС, за да купи от България ядрени реактори. Няма пречка за това, заяви говорител на комисията на пресконференция в отговор на въпрос, цитиран от БТА. 

Вносителят на решението сравни идеята за реализация на АЕЦ „Белене“ и на 7-ми блок в „Козлодуй“ с Lada и Audi. По думите му, ако продължи реализацията на проекта, „ще платим за Lada на цената на Volkswagen, вместо да си поръчаме направо Audi и да намерим пари да си го платим”.

Според него това да направим централата с руските реактори, но с нови технологии, е като сглобим „руски радиатор и съединител с други европейски компоненти“.

Липсва интерес

Последният служебен кабинет на президента Румен Радев, начело с ресорния министър Росен Христов, възродиха идеята „Белене“ в енергийната стратегия 2023 – 2053 г. Въпреки говоренето, че към нея има инвеститорски интерес, официално такъв никой не е заявявал. Всъщност, към централата вниманието си насочиха предимно строители, които искат да я изграждат, но не и да инвестират в нея. Такъв е беше и случаят с френския гигант EDF, с който се водеха преговори. Очакваше се да бъде подписан договор за поредно проучване на възможностите какво да правим с централата. Този път целта на анализа щеше да бъде да ни каже могат ли руските реактори да заработят с европейски технологии и да няма зависимост от Русия в реализацията и експлоатацията им. До такъв обаче не се стигна.

Депутатът от ГЕРБ и бивш енергиен министър Теменужка Петкова припомни историята на проекта от последните години и категорично заяви, че

след войната в Украйна проектът АЕЦ „Белене“ няма как да бъде реализиран в България“.

Наистина ли е краят?

Въпреки че днес формално беше натиснат червеният бутон за развитието на втора ядрена в Белене, не е ясно какъв ще бъде изходът от преговорите между енергийния министър и украинския му колега и дали въобще ще се стигне до сделка. Темата какво е бъдещето на площадката вчера в енергийна комисия коментира ресорният министър Румен Радев.

Площадката има бъдеще, но не и за стари ядрени блокове“, каза той и намекна, че за площадката ще се търсят нови варианти.

Според Радев отговорът на въпроса „има ли ядрена перспектива пред площадката в „Белене“ е „да“ и предстои да се анализира какво може "адекватно" да се направи там.