Старата столица с нови възможности

Когото говорим за Велико Търново, най-често се сещаме за Царевец и Трапезица, за кафето на пясък, за един от най-успешните български университети. Извън светлините на историческата памет остават новите бизнес възможности, които местните предприемачи превръщат в глобални перспективи.

Индустрията в Tриградието (Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец) е разнообразна. В района има водещи фирми от хранително-вкусовата промишленост, военната промишленост, електрониката, дървообработването, текстила, опаковките, медицинските изделия, машиностроенето, строителството и др. Развиват се и около 80 фирми от ИТ сектора за производство на хардуер и софтуер, специализирани фирми, работещи по задание на клиента, аутсорсинг фирми и колцентрове.

„Велико Търново е жив и пъстър. В него може да се срещне предприемачество в сферата на високите технологии, но и по-артистични начинания. Той предразполага към будителство. Преди време Велико Търново (и в частност Клуб на програмистите) успя да се събере всички ИТ клубове в България. Това даде началото на срещи с различни организации и доведе до създаването на BESCO - организацията, която помага стартъп проблемите да стигнат до институциите“, казва Павел Дончев, съосновател на „Ивелико“ - еVeliko. Това е една от няколкото десетки компании в света, които се занимават със софтуер за интеграция и управление на онлайн съдържание за банки, правителства, университети и големи корпорации.

„Ивелико“ е пример за компания, която насърчава стажовете и предпочита да работи с млади хора без голям опит, за да ги развива. „За тези 7 години има само 1 човек, който да е дошъл при нас с опит в това, което ще прави. На всички останали, включително и на мен, се е наложило да се научим. Т.е., сме станали професионалисти благодарение на този бизнес“, казва Павел.

„Покрай университетите идват много млади хора и за някои от тях предизвикателствата, които могат да дадат промишлеността или туризма, не са интересни. Предприемачите са по-скоро браншово свързани с подобни на тях в страната и извън нея. Убеден съм, че ако има повече технологични фирми в региона, за всички би било по-добре: в ресторантите целогодишно ще има повече платежоспособни клиенти, фирмите от индустрията ще могат да извършат по-лесно дигитализацията на бизнеса си“, казва Милен Георгиев, управител на „Екстрапак“.

И Милен, и Павел се завръщат във Велико Търново, за да развият своите бизнес начинания. Павел е кадър на „Телерик” и, когато през 2012 г. се връща да основе компанията си в родния си град заедно с колегата си Иван Туртев, едва ли е срещнал разбиране от близките си.

„Бих искал да има повече иновативен бизнес, конкуриращ се с целия свят“, казва Милен Георгиев

Милен и неговите съдружници стартират бизнеса с опаковки в София, когато са студенти, но избират за база за производство Велико Търново, „защото в родното място всичко е по-лесно“. Той е най-добре познат с „Екстрапак“, но има и софтуерна компания, която разработва система с отворен код - bgERP, която служи за управление на бизнес процесите.

Въпреки липсата на хъб за предприемачите в града, тези, които започват активен бизнес, търсят финансиране или събират екип, се намират. Преди 10 години Милен е стартирал сайта и платформата Sourcing.BG, в които „Екстрапак“ споделя опит с производители на рекламни предмети. Сега фирмата строи бизнес център, в който  да събере ИТ фирми и стартъпи. Наскоро се създаде и ИТ клъстер.

И двамата ми събеседници са активни членове на Клуба на програмистите във Велико Търново - вероятно най-популярната предприемаческа общност в региона. Тя организира бизнес събития, курсове за ученици и студенти, помага на традиционните бизнеси да преминат по-бързо през процеса на дигитална трансформация. За местния традиционен бизнес това е в плюс, защото част от фирмите са национални и международни лидери.

„Тук няма списък при кого да идеш, ако имаш идея или нужда от съдействие. Нещата се случват „от уста на уста“. Хората се събират покрай общ интерес. Това постепенно ще се промени, защото някои от имената, които по-често помагат или се включват в дадено начинание, започват да „изплуват“. Милен Георгиев  е стигнал от нулата до стабилен бизнес. Невен Боянов от „Тинузавър“ е много деен в стартъп средите. Извън нашата сфера Галин Попов - основател на "ТАМ " (пространство за изкуство и култура), осигурява място за срещи“, казва Павел.

Милен казва, че не очаква бизнесите сами да развиват таланти. Университетите привличат потенциалните предприемачи и развиват експерти. „Напоследък има желание за сътрудничество между образователните институции и бизнеса. Организират се посещения на фирми от ученици и студенти, на които те добиват по-реална представа за истинския бизнес“.

Според Павел съществува невидима преграда пред развиващите се компании. „Тази бариера се появява малко или много в момента, в който основателят на фирмата е достигнал броя клиенти, служители и оборот, който не може вече ефикасно да управлява сам. В този момент започват да се изискат други умения, които много малко хора във Велико Търново притежават, но има такива“.

eVeliko получи награда за най-добра микро и малка фирма в България през 2018 г.

Във Великотърновския университет вече няколко години има магистърски програми, които подготвят кадри за аутсорсинг индустрията. Те са съвместна инициатива с голяма българска компания в сектора. Великотърновският стартъп „Тинузавър“ създаде учебна система и комплекти за сглобяване на роботи и мини компютри. Тя се използва за обучение в университета, а комплектите се продават успешно в Северна Америка и Европа.

Двамата ми събеседници се надяват летището в Горна Оряховица да се възстанови. Ако на него се изпълняват граждански полети, много хора ще намерят път към бъдещето си в региона, ще се улеснят бизнес връзките. „Най-доброто, което можем да направим, е да помогнем повече хора да живеят нормален живот и да се развиват като професионалисти в областта си. Знам, че Велико Търново не може да стане „Силициев Предбалкан“, но може да бъде страхотно място за живеене и правене на бизнес“, усмихва се Павел. Милен допълва, че сред най-сериозните предизвикателства пред местния бизнес, е променливото законодателство. „В Наредба 18 за касовите апарати пролича, че авторите ѝ не са имали експертиза. Същото се случи и преди 7 години, когато излезе Наредбата за полиетиленовите торбички. В момента тя не се спазва от почти никого, с малки изключения“. Но той е убеден, че дигиталните трансформации са начинът да влеят нова предприемаческа кръв в икономиката на болярския град. „Бих искал да има повече иновативен бизнес, бизнес основан на знание, технологии, конкуриращ се с целия свят“, завършва Милен.