Суровина или пълен боклук

Боклукът е ресурс. Кръговата икономика е модел на производство и потребление, ограничаващ до минимум отпадъка. Голяма част от отпадъците са ценна суровина и може да бъдат върнати обратно в производствения процес или пък да им се намери друго приложение.

Свикнахме с тези мантри, но дали всеки, който ги произнася, е напълно наясно какво стои зад това…

Китайски синдром

Рециклирането решава част от проблема с отпадъците, но засега далеч не целия. Ако то беше толкова лесно и доходоносно, едва ли години наред Европейският съюз щеше да изпраща стотици хиляди тонове пластмасови отпадъци в Китай. За да имат растеж икономиките, консумацията продължава да се насърчава. Леките пластмасови опаковки са удобни, а Западът намираше начин да се спаси от боклука, пренасяйки голяма част от него на друг континент. Но Китай замърси околната си среда и от 1 януари 2018 г. забрани вноса на отпадъци от пластмаса и още над 20 материала. Това вероятно ще промени целия световен модел на преработка на годни за повторна употреба съставки. Мярката на Пекин е аларма за развития свят, че е време да приведе в действие собственото си твърдение, че боклукът е ресурс и да започне да се отнася към него по нов начин.

По вид и цвят

При пластмасата част от проблема с рециклирането идва, когато върху опаковките има етикети, лепила и бои, а и когато бутилките на са чисти. Все повече пластмаса навлиза във всички сфери на производството, пластмасовите отпадъци стават все повече видове и те трябва прецизно да се сортират, но в крайна сметка засега само една част може да бъде оползотворена. Най-добре уреден е въпросът с рециклирането на металите. Те и стъклото се преработват изцяло. Проблем при стъклото беше разделянето му по цвят, но вече  има сепариращи инсталации, които го сортират и го рециклират в три цвята – бяло, зелено и кафяво. "Екопак" разполага с такава мощност край село Равно поле. Полученият рециклиран продукт може да се вложи в производството.

Кой плаща цената

Безспорно пластмасовите опаковки са предпочитани заради тяхното удобство и ниска цена, тъй като в крайната цената на изделията не се включва пълният размер на разходите за справянето с последствията. Рециклирането  наистина връща за повторна употреба ценни ресурси и вместо да замърсяваме природата, може по кръгов начин да ги преработим и отново да се сдобием със суровини. Но не всичко на този етап подлежи на рециклиране. А и процесът в повечето случаи не е така лесен, както ни се иска. Добре информиран ли е всеки от нас как точно да събира разделно, за да се улесни преработката. В това отношение управляващите и рециклиращият бизнес са в дълг към обществото и към природата. Време е да спрем да замитаме проблема, всеки трябва да поеме своята роля в тългия процес, в това число и екоорганизациите, които най-сетне да поемат същинската си функция.

Назад или напред

Еднократните опаковки са създадени по време на войните за нуждите на армията. Удобството е оценено. Сега изглежда немислимо връщането във времето на опаковките за многократна употреба. Както са били нужни 20-30 години опаковките за еднократна употреба да навлязат масово, вероятно ще отнеме също толкова време да се намерят и да се наложат  нови решения, щадящи околната среда.

Замърсителят плаща – бихме могли да се доверим на този принцип, но събраните пари трябва да отиват действително за оползотворяването на отпадъците и за грижата да съхраним чиста природата. Природата няма да се трогне нито от нашата фалшива загриженост, нито от имитирането на дейност, с цел усвояване на средства. Дойде часът да спрем да се отнасяме към отпадъците като към пълен боклук, от който търсим начин просто да се отървем.