Събираемостта на местните данъци остава ниска в почти цяла Северна България
Всички данъчни промени трябва да взимат предвид ефекта върху събираемостта
~ 3 мин.
Адриан Николов Обсъжданията на тазгодишния бюджет поставиха на преден план местните данъци – както заради изборите миналия месец, така и заради предложението за обновяване на данъчните оценки на недвижимите имоти, замръзнали към края на по-предишното десетилетие. Всички данъчни промени обаче трябва да взимат предвид ефекта върху събираемостта – колкото по-висок е един данък, толкова по-малко хора искат (или са в състояние) да го плащат. По тази причина разглеждаме събираемостта на месните данъци в 265-те общини на страната.
Министерство на финансите предоставя данни само за два от местните данъци – този върху моторните превозни средства и върху недвижимите имоти. На тяхна база изчисляват и средна събираемост, представена като дял от потенциалния максимум за отделните общини.
Очаквано няма нито една община, където събираемостта на медните данъци да е 100%. Някои се приближават близо до тази стойност – в Мирково, Сърница и Козлодуй средната събираемост е 89%, а с 80% или повече са 66 от общините. На регионалната карта се оформят няколко видими клъстера с висока събираемост на данъците – в Средногорието, край Габрово и Велико Търново, около Бургас и Варна, в Родопите. Обратно, събираемостта е ниска в почти целия Северозапад и Североизток, както и в общините по западната граница на страната. В големите общини тя е по-скоро висока – 78% в столицата, 77% в Пловдив, 80% във Варна. Има обаче и областни центрове с много ниска обща събираемост – в Търговище тя е едва 54%, във Видин – 61%.
От двата данъка, които финансовото министерство следи, този на превозните средства е с по-ниска събираемост. И тук има „шампиони“ като общините Лъки и Мирково, които успяват да съберат 87% от данъка, но тук с 80% или повече са едва 29 общини.
По-висока събираемост има данъкът върху недвижимите имоти, като тук 12% общи надхвърлят 90%, а Козлодуй и Девня – 95%. На последно място е община Търговище, която успява да събере едва 38% от имотния данък, както и малки общини като Якимово (49%), Трекляно (51%) и Цар Калоян (52%). Някои по-големи градове се приближават до максимума, например Габрово с цели 88%.
През последните години тенденцията е към подобряване на събираемостта, като средната стойност на двата данъка е била 75% за 2022 г., на фона на 66% през 2015 г. Съотношението е по-високо при недвижимите имоти – 78% спрямо 71% при превозните средства, но темповете на дългосрочно подобрение и на двата данъка е сходен.
Тенденциите в събираемостта трябва да се имат предвид при планирането на корекции в данъчната политика. Всяко повишение заплашва да намали събираемостта, особено, както става ясно от регионалното разпределение, на местата с по-ниска степен на икономическо развитие и ограничен административен капацитет. Положителното в конкретния случай е, че местните власти имат инструмент да смекчат повишенията, като намалят самата данъчна ставка в случай, че рискът от спад на събираемостта – или пък прекалено голям ефект върху бюджетите на бедните домакинства – е прекалено голям. От друга страна, дори в момента за много общини има значителен потенциал за увеличаване на приходите при действащите ставки и данъчни основи чрез по-активни и ефективни действия на администрацията.
Източник: Институтът за пазарна икономика
