„Тенденцията е ясна“: Сливането на банки в България ще продължи

Темата за банковата консолидация в България отново излезе на дневен ред миналия месец с неофициалната информация за продажбата на Първа инвестиционна банка (ПИБ). Впоследствие петата по големина банка в България отрече да има задействан дю дилиджънс. В същото време в момента тече и сделка по сливането на две от по-малките банки – зелената Българо-американска кредитна банка (БАКБ) на Цветелина Бориславова и японската Токуда банк.

Така изглежда, че започналата консолидация на българския банков пазар преди години не е приключила и тенденцията е повече от ясна – окрупняването на бизнеса, макар и с по-малки сделки, продължава. Основните аргументи за това пък са все повечето регулации в сектора и инвестициите в нови технологии.

При зелена светлина от Комисията за защита на конкуренцията и Българската народна банка за придобиването на Токуда банк от БАКБ на пазара в България биха останали 16 банки и 6 клона на чуждестранни институции.

След консолидацията през последните години, при които и ОББ, и Банка ДСК, и Пощенска банка направиха придобивания, в крайна сметка, според данните на БНБ към първото тримесечие на 2024 г., петте най-големи банки в България държат около 77% от активите в цялата система.

От тях пък единствено ПИБ е с български собственици, докато останалите са дъщерни дружества на големи европейски банкови групи – белгийската KBC Group в случая с ОББ, унгарската OTP Bank с Банка ДСК, италианската UniCredit и гръцката Eurobank Group, собственик на Пощенска банка.

Тенденцията за консолидация е ясна. Окрупняването е процес, който се движи по линия на доста засилени регулации в сектора, които оскъпяват прекалено много правенето на банково дело. От друга страна, по-големите играчи могат да си позволят да купуват финтех компании или технологии от тях, които да прилагат в своята дейност. Това са постоянни инвестиции в нов софтуер, което е много скъпо начинание“, коментира изпълнителният директор на Пощенска банка Асен Ягодин по време на „Шумът на парите“.

На подобно мнение е и Екатерина Панайотова, зам.-директор „Банкиране на дребно“ в УниКредит Булбанк, според която банкирането вече е „скъпоструващо упражнение“ заради нужните инвестиции.

Банките в България продължават да обръщат внимание на разходите си, свързани с готвената смяна на валутата от лев в евро. По техни изчисление това ще струва 400 – 500 млн. лв., а всяко отлагане на целевата дата означава още разходи. Според разбивка на Министерство на финансите банките са секторът с най-големи разходи във връзка със смяната на валутата.

Консолидацията е процес, който не може да бъде спрян. Големите консолидационни сделки са зад гърба ни – около 80% от активите на банковата система вече са в първите 5 банки. Този процес вероятно ще продължи, но въпросът не е колко ще са банките, а каква стойност за обществото ще дадат“, допълни Ягодин.

Изпълнителният директор на БАКБ Илиян Георгиев също се обяви „за“ консолидацията на българския банков пазар, но смята, че

е по-добре да има повече средни банки“.

В Европа

Процесът по банкова консолидация не е чужд и в Европа. В Испания, например, втората по големина банка BBVA поиска да купи по-малкия си конкурент Sabadell, което би създало кредитен гигант с над 1 трлн. евро активи. Към момента пък в топ 10 на банките в света по активи няма нито една с европейски корени. 

Така според изпълнителният директор на tbi bank Николай Спасов

тенденцията е ясна – тя идва от Европа, а каквото предстои да се случи, ще се случи“.

В района на Централна и Източна Европа консолидацията също е засилена, като последната сделка е от преди дни в Румъния, където италианската Sanpaolo придоби First Bank и с това удвои дела си на румънския банков пазар.