Индустрия на прицел: България поставя под риск конкурентността на енергоинтензивния бизнес

Бизнес настроенията в България се влошават последните месеци – от геополитическа нестабилност, несигурност в поръчките, нови регулации през липса на работна ръка до шокови цени на тока – индустрията не спира да върви надолу. През месец май беше отчетен поредният голям спад на промишленото производство в България, като тенденцията започна още в началото на 2023 г. и вече 17 поредни месеца индустрията потъва, заличавайки почти напълно възстановяването след COVID пандемията.

Нестабилни цени

Един от големите проблеми на българския бизнес са цените на тока на борсата, които често се различават от другите държави в ЕС. Причините за скока от последните седмици, както стана ясно, са външни фактори и високите температури в региона. За справянето с него преди дни беше приет отново компенсаторен механизъм, с който държавата подпомага индустрията, плащайки тока над 180 лв./MWh. Работодателите казват, че тази мярка спасява бизнеса, но моментите, в които в България плаща много по-скъп ток от страните в Централна Европа, не са рядкост и това поставя индустрията в неконкурентна ситуация.

Няколко държави в ЕС вече задействаха спасителни планове за икономиката си и последният пример е от Италия, която иска да спаси енергоинтензивната си индустрия. В страната ще се проведе търг за продажба на 20 TWh електроенергия за енергоемките компании на цена от 60 евро за MWh, или с 50% по-ниска от борсовата. Целта е да се им се предостави подкрепа, тъй като те представляват съществена част от италианската производствена система. С по-ниските цени ще се намалят разходите за електроенергия, а в замяна компаниите трябва да се ангажират да изградят нови възобновяеми енергийни блокове с капацитет от поне 200 kW или да обновят съществуващите.

В България също може да се въведе подобна мярка, казват работодателите, тя трябва да важи за добивната промишленост, черната и цветната металургия, химическата промишленост (азотно-торова) и др. Такива предприятия у нас са "Аурубис", "Асарел Медет", "Биовет", "Девня Цимент", "Елаците Мед", КЦМ, "Минстрой" и др. 

Константин Стаменов, председател на Управителния съвет на Българска федерация на големите енергийни консуматори (БФИЕК) коментира пред Economic.bg, че прилагането на подобен механизъм в България е „детската му мечта“.

Защита на енергоинтензивната индустрия

Подобен търг може да се приеме като допълващ енергийните компенсации механизъм, а не вместо тях, казва председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев пред Economic.bg.

Той обясни, че от подобни търгове могат да се възползват предприятия с непрекъсваем цикъл, които са не повече от 200, а за останалите да продължи да важи таванът на цената на тока. Велев напомни, че приетата пределна цена за бизнеса все пак остава много над стойностите за бита, за който цената е 127 лв./MWh.

Председателят на АИКБ е категоричен, че индустрията в България има нужда от защита, тъй като е над средноевропейското равнище като дял в БВП – 25 – 30% при средно 20% за Блока.

Електроинтензивната индустрия има нужда от конкурентни цени, по-ниски от средните за небитовите потребители, защото електроенергията е много голяма част от себестойността и ако те нямат преференциални, по-ниски цени, даже по-ниски от тези за бита, те не могат да бъдат конкурентоспособни."

Според бившия зам.-председател на ПГ на "Продължаваме промяната – Демократична България" Владислав Панев в България голяма част от енергетиката е държавна и може да се отвори пазар за дългосрочни договори, така че потребителите на ток да бъдат сигурни, че цената ще бъде стабилна за тях.

Цената по тези дългосрочни договори не би трябвало да е много по-висока от тези 60 евро на MWh и ще се намерят производители, които ще са доволни да продават на такива цени", казва той. "От години говорим, че дългосрочните договори трябва да съществуват като опция и е нормално да се подходи по този начин."

Липсва политическа воля

И докато в много европейски страни вече се изготвят планове за спасяване на енергоемката индустрия, включващи спешни мерки, то в България политиците все по-рядко се занимават с големия бизнес.

Според Стаменов, за да се изработи подобен на италианския механизъм, трябва да има политическа воля и разбиране в парламента и правителството.

Идеята е да се освободят средства, за да може енергоинтензивните предприятия да инвестират“.

За да се активира такава мярка у нас, е нужна нотификация от Европейската комисия и подобно решение България трябва добре да мотивира и защити в Брюксел, казва още Стаменов.

От много време се предлагат такива варианти от българския бизнес, но отговорът е, че това е някакъв вид държавна помощ, че Брюксел няма да разреши, но ето в Италия се случва“, казва Васил Велев пред Economic.bg.

Той допълва, че бизнесът няколко пъти е правил опити да включи служебния икономически министър Петко Николов в подобни разговори, но няма отговор от страна на ведомството и на самия министър.

По неговите думи има и предложение, изготвено с консенсус, за компенсиране на непреките разходи за CO2, но не може да стигне до законово решение.