„Тихите гласове“ се надигат: Време е Европа да поиска нещо немислимо от Норвегия

В газовата криза има и лъч надежда. Норвегия – демократична, приятелска и надеждна страна – се засили да помага на Европа, като увеличи максимално производството на енергия, дори за сметка на собствения си добив на петрол, опитвайки се да замени всяка молекула, идваща от Русия, пише в свой анализ FT.

Но тъй като цената на газа продължава да расте (б.р. – повече от два пъти, откакто Русия започна открито да задушава износа през юни) в индустрията се появиха „тихи гласове“, според които е време да поискаме от Норвегия да направи повече. Дори нещо, което някога е изглеждало немислимо – да намали цената, на която продава своя газ.

Преди да се е надигнал протестен вой в Осло и оплаквания от радетелите на свободния пазар, трябва да се отбележи, че това далеч не е официално предложение. Но самият факт, че тези нагласи се поставят на дневен ред от ръководители в ЕС, предполага, че си струва да бъдат разгледани. Аргументът е, че Европа, независимо дали иска да го признае, или не, е въвлечена в икономическа война в резултат на руската инвазия в Украйна.

Най-голямата заплаха от подкрепата, която оказва на Киев, е, че енергийната криза се превръща в икономическа. И Владимир Путин отлично разбира това. Цените на газа вече не са просто високи, те бързо се превръщат в икономическо оръжие.

Колкото и хубави да изглеждат неочакваните приходи от газ, които Норвегия жъне днес, за самата нея не е стратегически добре да гледа как съседите й изпадат в дълбока рецесия.

По-голямата част от норвежкия газ се движи към Европа по тръбопроводи, като количествата представляват около една четвърт от доставките на континента. За Обединеното кралство дори надхвърлят 40% от доставките.

Правителството на Норвегия прогнозира през май, че приходите на страната от петрол и газ ще достигнат 100 млрд. евро тази година. В страна с население от 5.4 млн. души това е около 18 хил. евро на човек, или повече от общите публични разходи на правителството на Обединеното кралство на глава от населението през 2020/21 г.

Цените на газа са се удвоили оттогава и сега се търгуват на над десет пъти по-високо ниво от средното през предходното десетилетие. Норвегия очевидно има значителна фискална свобода. Приходите от нефт и газ са били под 30 млрд. евро миналата година.

Ако Осло се съгласи да ограничи цената до еквивалента на 150-200 долара за барел петрол (б.р. – сега е около 400 долара), това пак било болезнено за европейските икономики, но все пак поносим и управляем разход. Освен това би донесло повече постъпления за Норвегия от тези, които страната генерира през първата половина на тази година, когато подкрепяният от държавата енергиен гигант Equinor се радваше на рекордни печалби. 

Дългосрочните инвеститори в енергийния сектор на страната, включително правителството, пак ще бъдат възнаградени. Аслак Берг, икономист, който е работил за норвежкото правителство и Европейската асоциация за свободна търговия, каза, че докато всяко намаление на цената може да бъде политически трудно за преглъщане, Осло има интерес да допринесе за стабилна европейска икономика и да подкрепи Украйна.

Опция, която може да има смисъл и за двете страни, е да се ангажират с дългосрочни договори на цени, значително по-ниски от днешната спот цена, но доста над историческата средна.“

Такова решение не би било панацея. Цените на европейския газов пазар вероятно ще останат високи, за да привлекат необходимите товари от втечнен природен газ от Азия. Това несъмнено би помогнало да се намалят сметките на домакинствата и индустрията в Европа тази зима.

Норвегия също така е по-изложена на сътресения в глобалната икономика, до голяма степен предизвикани от нестабилните цени на енергията тази година. Нейният държавен инвестиционен фонд от 1.2 трлн. долара, който от десетилетия влага постъпленията си в производство на петрол и газ, загуби 14.4%, или 174 млрд. долара, през първата половина на тази година. Сумата надхвърля това, което правителството може да събере от рекордните цени на енергийните ресурси.

Норвегия също така осъзнава заплахата за дългосрочното търсене на газ от тази криза. Желанието й да изгради бъдеща енергийна икономика, основана на възобновяеми източници като офшорна вятърна енергия и „син“ водород, разчита на тясно сътрудничество със своите съседи. Ръководители на високо ниво в страната са говорят откровено за опасността бъдат критикувани, че следват подхода „Норвегия на първо място“.

За Европа пък е от решаващо значение да не попадне в капана на ресурсния национализъм, който би бил в полза на Путин. Никой не трябва да предлага Норвегия да бъде третирана като печалбар или приносът й към европейската енергийна сигурност да бъде забравен. Но си струва поне да се обсъди дали може да се направи нещо за намаляването на цените.

Развъртането на крановете до потичане на пълния капацитет по тръбите е нещо, което вече се оценява. Може да се окаже, че в интерес на самата Норвегия ще е да продължи да го прави на по-поносима цена, която да успокои болката на европейските икономики.