Цесиите – рискове и възможности (част 2)

След като в първата част от публикацията представихме същността и приложението на цесиите като търговска операция, сега ще опишем двата основни лансирани досега мотива за използването им в случая с Корпоративна търговска банка.

В първия и засега най-масов, става въпрос за длъжници на банката, които изкупуват под номинал депозити (предимно негарантирани) от нейни кредитори. Целта е след обявяване в несъстоятелност да бъде предявено искане за прихващане по номинал на придобитото вземане от съществуващото задължение.

Например: Лице „А“ има депозит в КТБ за 1 196 000 лв. и по закон ще получи от Фонда за гарантиране на влоговете в банките 196 хил. лв. За останалия 1 млн. то ще трябва да се нареди след ФГВБ и обезпечените кредитори пред масата на несъстоятелността и да се надява след продаването ѝ от синдика да остане някаква част и за него. Към 30.09. обаче осчетоводените активи на КТБ са за 2,568 млрд. лв., а по оценки на ФГВБ реализирането на масата на несъстоятелността приблизително ще покрие държавната подкрепа за Фонда.

В същото време лице „Б“ има кредит към КТБ в размер на 2 млн. лв. С обявяване на несъстоятелността това задължение става изискуемо в цял размер и синдиците на банката би трябвало да предприемат необходимите мерки за събирането му, включително реализацията на евентуални обезпечения. Дори вземането на банката да е сред тези над 4 млрд. лв. обезценени като загуба, то може да бъде от своя страна цедирано и цесионерът да търси събирането му в пълен размер. Това може да представлява сериозен ликвиден риск за големите корпоративни кредитополучатели на трезора, тъй като те едва ли разполагат накуп с цялата необходима за погасяването сума, а условията за рефинансиране може да са неблагоприятни.

В тази ситуация лице „Б“ предлага на лице „А“ да закупи частта от депозита му над гарантирания лимит - 1 млн. лв. на 40% от стойността ѝ (отстъпката е условна, но ако изгледите за възстановяване на негарантирани депозити са минимално, то тя може да е значително по-голяма). Така лицето „А“ ще получи 400 хил. лв. от цесията и 196 хил. лв. от ФГВБ и ще минимизира загубите си. Лицето „Б“ пък ще може да прихване закупения депозит с номинал 1 млн. лв. от кредита си за 2 млн. и да остане с дължими 1 млн. лв., изразходвайки реално 1,5 млн. лв. за погасяването на кредит на стойност 2 млн. лв.

На пръв поглед това е стандартна търговска операция и изглежда като win/win ситуация за лицата „А“ и „Б“ (като изключим загубата на част от негарантирания депозит за „А“). Къде обаче е проблемът? Лицето „А“ се нарежда по реда на кредиторите при реализирането на масата на несъстоятелността след ФГВБ и обезпечените кредитори, за да чака негарантираните си 1 млн. лв. Извършвайки цесията, то практически ги предрежда, получавайки в примера 400 хил. лв. Паралелно с това актив на стойност 1 млн. лв. (задължението на лице „Б“) няма да бъде включен в масата на несъстоятелността и от липсата на негова реализация ще бъде директно ощетен Фондът за гарантиране на влоговете в банките, респективно банките, внасяли в него и данъкоплатците, осигурили недостига за изплащане на гарантираните депозити. Ще бъдат ощетени евентуално и всички негарантирани кредитори на банката, които не са цедирали вземанията си.

Съществуват предположения, че квесторите могат да обявят описаните по-горе прихващания като недействителни. Според Закона за банковата несъстоятелност, кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо.

Прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Счита се, че кредиторът е знаел за настъпила неплатежоспособност след вписването на решението на БНБ за отнемане на лиценза на банката, което в случая е 7 ноември 2014 г.

Съдейки от този текст, синдиците едва ли ще намерят основание да обявят за недействителни прихващания, базирани на сключени преди 7 ноември цесии.

Чл. 26 ал.1 от Закона за задълженията и договорите предоставя възможност на синдиците да предявят пред съда иск за нищожност на договори за цесии. За тази цел, обаче, те ще трябва да докажат, че сключените сделки противоречат на закона или го заобикалят.

Във второто приложение на цесиите, лицето „А“ от горния пример може да се опита да цедира пет равни на 196 хил. лв. части от депозита си на приближени лица и по този начин да получи почти целия си депозит от ФГВБ. Тук отново може да се търси нищожност на сделките, позовавайки се чл. 26 от ЗЗД и опит за заобикаляне на закона за гарантиране на влоговете в банките.

В тази насока Министерство на финансите внесе проект за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, чрез който цесионерите няма да се третират като вложители, а като собственици на вземане от търговско предприятие.

За това какви са възможностите тези действия да бъдат реализирани,  в следващата част от материала ще ви представим експертно юридическо становище.