Възможно ли е разпадане на Европейския съюз заради коронавируса?

Covid-19 е животозастрашаващ за лица над 60-годишна възраст, със слаб имунитет и хронични заболявания. В това описание можем да припознаем Европейския съюз, който повече от десетилетие преминава от една криза в друга въпреки дългогодишния си опит в икономическото сътрудничество от 1951 г. Това го прави много по-уязвим на вируса, отколкото е населението му, пише Bloomberg в свой анализ.

От основаването си през 50-те години Съюзът по дефиниция е постнационален проект. Държавите членки обещаха да си сътрудничат, постигайки взаимна солидарност, и дори се съгласиха постепенно да предадат своя национален суверенитет, за да бъдат наистина единни. Това е заложено и в учредителните договори - „отношенията в Съюза ще стават все по-тесни“.

В реалния живот вътрешноевропейската солидарност е поставена под истински изпитания заради пандемията, а национализмът, под формата на едностранни и некоординирани решения, взети от държавите членки, отново се завръща. Пример за това е Германия, която предизвика възмущението на Австрия и Швейцария, като спря доставките на маски за лице към своите съседи. Някои страни предприеха ограничения на износа специално за санитарни материали.

Италия има право да се чувства подведена. Когато за първи път се опита да използва механизма на ЕС за споделяне на медицински принадлежности, нито една от държавите членка не се отзова. По ирония на съдбата помощта дойде от Китай, който ѝ изпрати маски, защитни облекла и тестове за откриване на заразата.

Вече се затварят националните граници дори в рамките на Шенген. Миналата седмица това направиха Полша, Чехия и Дания, а през последните дни се включи и Германия, която затвори границите си с Франция, Австрия, Люксембург и Швейцария (страна извън ЕС, която принадлежи към Шенген). Това сложи край на свободното движение в Европа.

Ефикасността на мерки като затваряне на границите е много по-слаба, отколкото социалното дистанциране - отмяна на публични събития или карантиране у дома. Особено ако вирусът се разпространява сред населението и от двете страни на границата, както е очевидно. Тази мярка няма да спре разрастването на огнищата.

Правителствата се страхуват да не изглеждат безсилни, а затварянето на граници на първи поглед  изглежда решително действие. Дори самият ЕС прави крачка в тази посока, като призовава за затваряне на външните граници на блока за 30 дни. Разбира се, повечето от тях вече са затворени. Предложението на ЕС е молба към държавите членки да направят всичко възможно, за да спасят единния пазар на стоки, услуги, хора и капитал.

В крайна сметка това е опит и съюзът да се покаже на сцената. Ясното послание от случващото се е, че винаги, когато Европа е изправена пред предизвикателства, идеалите за дружба изчезват. Когато това стане, кризите са си проблем на отделните правителства.

Covid-19 е по-мощна версия на кризата с бежанците през 2015-2016 г. Тогава ЕС също не успя да намери единен отговор на мигрантската криза. Вместо това отделни държави като Унгария и Австрия едностранно затвориха границите си и гласуваха срещу всички опити за реформиране на европейските закони за миграция. Ето защо ЕС все още не е готов за подобни сътресения.

Ако лидерите на Съюза не реагират единно на пандемията, изводът за обикновените граждани ще е, че наднационалното обединение не заслужава доверието им. Италианци ще закичат балконите си с националния трибагреник, а не със знамето на ЕС.

Разбира се, тази тема не е по вкуса на еврофили като Урсула фон дер Лайен, новият председател на Европейската комисия. Тя се надяваше да доближи Европа до своите граждани и да я направи по-обединена и по-силна в контекста на геополитическите сблъсъци с Китай, Русия и САЩ, но дали предизвикателството е миграцията, външната политика или отбраната, европейските нации не могат или просто не искат да бъдат сплотени.

По-лошото е, че неуспехите и липсата на солидарност надигат вълни от популисти, националисти и евроскептици, от Италия, Унгария и дори Германия. Техните разкази вече накараха една държава членка да обърне гръб на ЕС. След тази здравна криза е възможно и други страни да последват примера на Англия.

Историята свидетелства за редица блокове и обединения, които не са издържали теста на времето и са се разпаднали. Примери за такива са Обществото на народите, Съюзът на Рейн и Свещената Римска империя преди тях. Някои се сринаха бързо, други – бавно, но това е без значение, защото техните трагични истории днес не струват нищо.