ВЕИ и земеделието могат да вървят ръка за ръка

Използването на земеделска земя за фотоволтаични или вятърни централи е наболял въпрос не само в България, а и в цяла Европа. Споровете дали тя трябва да се използва за отглеждането на различни култури, или за производство на възобновяема енергия стават все по-ожесточени. Реалностите на Зелената сделка на ЕС обаче са тук и постигането на климатичните цели на Блока зависи до голяма степен от ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Този преход към ВЕИ икономика е от решаващо значение не само за смекчаване на изменението на климата, но и за повишаване на енергийната сигурност и насърчаване на по-широка социална и икономическа устойчивост.

Доклад на неправителствената организация Европейското екологично бюро (EEB) „Земя за възобновяеми енергийни източници“ иска да докаже, че земеделието и ВЕИ могат да вървят ръка за ръка. Докладът се основава на предварителен териториален анализ, извършен от Съвместния изследователски център (JRC), който идентифицира подходяща земя за проекти за възобновяема енергия между или чрез изключване на защитени природни територии и земеделска земя с висока стойност.

ВЕИ не се нуждаят от много земя

Възобновяемите енергийни източници не се нуждаят от много земя – само 2.2% от общата площ на ЕС ще бъде необходима за настоящи и бъдещи слънчеви и вятърни проекти, чрез които да бъде постигната климатична неутралност до 2040 г., е ключовият извод от доклада.

Според анализа има достатъчно подходяща земя за устойчиво разгръщане на възобновяеми енергийни източници. Когато се вземат предвид строгите селскостопански, екологични и биоразнообразни ограничения, заедно с подходящи буферни зони и технически фактори, 5.2% от територията на ЕС е подходяща за вятърни и слънчеви проекти на сушата.

JRC установи, че страните от ЕС имат значителен неизползван потенциал (12 400 TWh) както за слънчева, така и за вятърна енергия, разположени главно (78% за слънчева енергия, 83% за вятърна енергия) в селските райони. Важно е, че този потенциал се идентифицира само въз основа на „подходящи“ области, т.е само райони, които имат правилните технически характеристики, позволяващи производство на слънчева и вятърна енергия и с изключение на видове земя, които са богати на биоразнообразие или имат висока селскостопанска стойност.

Въпреки че наличието на подходяща земя варира в широки граници в страните от ЕС, обща тенденция е, че най-подходящите места се намират в селските райони.

Централи в селски райони биха дали възможност не само за съживяване на тези райони, но и за подпомагане на местната икономика и създаване на работни места. От съществено значение е проектите за възобновяема енергия в селските райони да бъдат проектирани и изпълнени с оглед на местните нужди и условия. Персонализирани подходи, които отчитат спецификата на географския, икономически и социален контекст на селските райони ще повиши ефективността и приемането на проекти за възобновяема енергия.

Въпреки надеждите, че покривите могат да покрият голяма част от слънчевото производство, в анализа се казва, че те не са достатъчни. Градските и индустриалните зони сами по себе си не могат да приемат цялата слънчева енергия капацитет, необходим за декарбонизация на Европа. Въпреки това има достатъчно свободна земя за значително разширяване на слънчевата енергия, в хармония с настоящите нужди за опазване на биоразнообразието, съществуващи икономически дейности и бъдещи цели за възстановяване на природата.

Правилно планиране

С правилното планиране на земеползването и предпазни мерки за околната среда в страните от ЕС, необходимите слънчеви и вятърни инсталации могат да бъдат разположени с минимален отпечатък върху земята и без компромис с опазването на биологичното разнообразие, производството на храни и по-широките селскостопански дейности или бъдещите нужди от възстановяване на природата. Проучването, проведено от JRC върху райони с достатъчен слънчев или вятърен потенциал и ниска селскостопанска и екологична чувствителност, показва, че има достатъчно подходяща налична земя за внедряване на енергия от възобновяеми източници далеч от най-чувствителните към околната среда зони в Европа.

И все пак в доклада се отчита, че даденостите на всички държави в блока са различни. Някои страни, като Германия и Италия, нямат достатъчно подходяща земя за техните нужди от възобновяема енергия. Междувременно страни като Испания и Румъния разполагат с богати земни ресурси, от които да развиват възобновяеми източници.

Европейската енергийна мрежа е от съществено значение за компенсиране на тези неравенства, позволявайки споделянето на енергия и намалявайки ограничаването на възобновяемите енергийни източници.

Този подход на сътрудничество между държавите ще бъде от ключово значение за гарантиране на енергийна сигурност и ефективност на целия континент.

Европа разполага с достатъчно земни ресурси, за да приеме всички възобновяеми източници на енергия, необходими за постигане на климат неутралност, без да се компрометира производството на храни или естествените екосистеми. С внимателно пространствено планиране, справедливо и прозрачно издаване на разрешителни и ангажимент за споделяне на ползите, страните от ЕС могат да реализират пълния си потенциал за възобновяема енергия, за да изградят устойчив, издръжлив и взаимосвързан енергиен съюз, захранван от 100% възобновяеми източници.