Великобритания плаща на офшорки 63 млн. евро годишно

Великобритания харчи по 45 млн. паунда (62,79 млн. евро) под формата на помощи в отвъдокеански данъчни убежища, разкрива проучване на в. Independent. Облагодетелстваните страни са 13, а сред тях са Белиз, Ангуила и Панама. Нивото на бедността в тях е толкова голямо, че те успяват да се класират за помощи, с които се субсидират обществените разходи у тях.

Британската помощ за развитие отива в държави, намиращи се в „черния списък“ от държави, оценявани от Еврокомисията като данъчен рай. Според пресмятания на специалисти помощите биват отпускани от Лондон, въпреки че такива офшорни финансови убежища нанасят годишно на британския бюджет загуби от 18 млрд. паунда (25,12 млрд. евро).

Въпреки че гигантски финансови потоци биват насочвани към тези държави за избягване облагането с данъци, много от тях разчитат на плащания от други страни за покриване на разходите си за услуги и инфраструктурни услуги, тъй като техните данъчни системи осигуряват твърде ниски приходи.

Британските фондове за помощ са насочвани за изграждането на летище в Монсерат, отделят се пари и за пътища и пристанища в Белиз, Антигуа и Барбуда, както и на Сейнт Винсент и Гренадините. Над 1,8 млн. паунда са изпратени в Ангуила, в която отвъдморска британска територия няма данък общ доход, данък печалба или корпоративен данък и определяна от одиторската компани Deloitte като „юрисдикция с нулеви данъци“. По думите на министри британската помощ за карибската нация, наброяваща 17 хил. души, се изразходва за обучение, включително и в сферата на финансовите услуги.

Джон Кристенсен, директор на Мрежата данъчна справедливост (TJN), описва ситуацията като „непоследователна“ и предупреждава, че данъчните политики на тези страни се провеждат за сметка на тяхното собствено население. „Този въпрос е отправен директно към същността на данъчната справедливост; има очевидна липса на съгласуваност на политиките, когато помощта за развитие бива предоставяна на страни, които съзнателно избират задаването на ниски или нулеви данъчни ставки върху корпоративните печалби, или предлагат изключително скъпи услуги за освобождаване от данъци, но не могат да си позволят да си осигурят дори основни публични услуги като здравеопазване, сигурност и образованието на своите граждани", каза той на пред Independent.

„Страните донори трябва да обръщат по-голямо внимание на това дали у получаващите помощ страни са налице задоволителни усилия да облагат своите заможни граждани и се справят с избягването на корпоративни данъци. Справянето с избягването на данъци е важна стъпка към намаляване на зависимостта от помощи и натрупването на външен дълг“, добавя Кристенсен.

Финансовият министър Джордж Озбърн многократно е обещавал да се справи със задграничните данъчни убежища, налагайки нови санкции за фирми и физически лица, които изкуствено пренасят богатствата си в офшорни зони. В същото време правителството си спечели похвали от активисти на развитието и критики от страна на десните критици за ангажирането всяка година за помощи да се харчат 0,7% от брутния национален доход на Великобритания.

Сред държавите, наказвани от ЕК за дейността си като данъчни убежища, е и Либерия, една от най-бедните страни в света, на която Великобритания помага с финансирането на изключително важната сфера на здравните услуги.

Статутът на страните като данъчни убежища е контрапродуктивен, защото в страните, получаващи помощи, често също са жертва на избягването на данъци. През 2008 г. благотворителната организация Christian Aid изчисли, че в развиващите се страни не са били платени данъци в размер на 104 млрд. паунда (145,1 млрд. евро), което е с един и половина пъти повече от оказваната в чужбина помощ на развитите страни по това време. Всичките 13 страни са включени в списъка на „отказващите сътрудничество юрисдикции“, съставен от ЕК през лятото. За да бъде включена в този черен списък на данъчните убежища, една страна трябва да присъства в националния черен списък на 10 или повече държави членки на ЕС.

Великобритания е подписала сделки с някои от тези държави, за да бъде сигурна, че данъците се плащат в пълен размер, но Европейската комисия все още гледа на тези страни като на данъчни убежища поради отношението на други държави към тях. Списъкът от страни, които получават помощи, включва Анкуила, Антигуа и Барбуда, Белиз, Гренада, Либерия, Малдивите, Маршалските острови, Мавриций, Монсерат, Панама, Сейшелските острови, Сейнт Винсент и Гренадини и Вануату. Споменатите помощи от 45 млн. паунда са отпуснати през 2013 г., последната засега година, за която има данни.

Помощта за Монсерат, Либерия и Вануату е направлявана от Управлението за международно развитие, а към другите страни от други британски правителствени служби с държавно финансиране. Въпреки че осигуряващите помощи агенции не са споменати поименно в официалните данни, се смята, че сред тях са външното министерство, министерството на енергетиката и климатичните промени, министерство на финансите и министерството на околната креда, водите, храните и селските райони.

Проучване от 2011 г., дело на профсъюза на обществените и търговските услуги (PCS), TJN и War on Want, стига до извода, че нарушенията, извършвани в данъчни убежища, нанасят щети на британския бюджет в размер на 18 млрд. паунда годишно. Проучването отбелязва, че не е задължително тези данъчни убежища да имат ниски равнища на данъци, но вместо това често налице са правила, които позволяват укриване на печалбите.

Говорител на министерството за международно развитие каза, че страните, към които се насочва неговата помощ, обикновено са много бедни. Тя допълни, че Великобритания има международно задължение да подпомага икономическото развитие на британските отвъдморски територии, сред които е и Монсерат.