Високият растеж се запазва, но изглежда достигнахме потенциала
Спрямо останалите страни членки на ЕС, ръстът на България е над средното, но далеч не е сред най-високите
~ 5 мин.
Десислава Николова
Най-ранната оценка за съвкупното производство през второто тримесечие - експресната оценка за БВП - показва, че икономиката е запазила относително високия си темп на растеж и в периода април-юни 2017 г. Ръстът на годишна база е 3,6% за периода, като двигателите зад растежа са общо взето същите, както и в първите три месеца на годината - потреблението продължава да расте с над 4% (4,2% на годишна база през второто тримесечие спрямо 4,3% през първото), а увеличението на износа е със сходен темп като предните три месеца – 6,1 спрямо 5,8%.
Сред положителните изменения през второто тримесечие е доста по-бавното свиване на инвестициите. Бруто капиталообразуването, макар и да остава в отрицателна територия, намалява с 0,9% на годишна база спрямо далеч по-големите 4,5-4,6% спадове предходните две тримесечия.
Спрямо останалите страни членки на ЕС, ръстът на България е над средното, но далеч не е сред най-високите. От тези, които вече са публикували данни за второто тримесечие, шампион по растеж е Румъния с ръст от 5,7% на годишна база – същия като предходното тримесечие. С добри шансове да я изпреварят са Исландия и Ирландия, които растат с по-високи темпове последните няколко тримесечия, но още не са публикували данни за април-юни.
В рамките на широкия регион на Централна и Източна Европа (вкл. Балтийските страни), който расте с далеч по-високи темпове от Западна Европа, България показва по-скоро посредствено представяне, като е изпреварена по растеж от повечето страни от региона, за които вече са публикувани данни - Чехия (4,5%), Полша (4,4%), Латвия (4,8%), Литва (3,9%) и споменатата Румъния. Унгария расте със същия темп като България (3,6%), а Словакия отбелязва малко по-нисък растеж (3,1%).
Като цяло, от началото на 2015 г. България бележи реален темп на растеж над 3% на годишна база, ако гледаме сезонно изгладените и коригираните за еднократни ефекти данни, каквато е и експресната оценка. Това, което прави впечатление, обаче, е че ръстът се колебае в относително тесни граници и не успява да прехвърли 3,7-3,8%. Това навежда на мисълта, че икономиката работи общо взето на потенциала си от две години и половина и този потенциал не позволява по-висок растеж предвид ограниченията най-вече по линия на човешкия капитал. За същото говорят и анализите на и прогнозите на ЕК, според които или сме малко под, или вече сме достигнали потенциала на икономическия си растеж. Външните анализатори освен това са единодушни, че след кризата насам този потенциал се е свил значително заради неблагоприятна демография и недостатъчния нов капитал.
Предвид това, решенията за по-бърз растеж на българската икономика, който да позволи по-бързо догонване на по-богатите страни от Западна Европа, могат да се търсят в две посоки. Едното е свързано с увеличаване на икономически активното население у нас, което може да стане по два начина:
1) Активизиране на тези, които са в работоспособна възраст и без физически ограничители, но в момента не са икономически активни
По последни данни работната сила в страната е 3 385.6 хил. (за второто тримесечие на 2017 г.). В същото време населението на възраст между 20 и 64 години, което можем да приемем за работоспособно, е 4 319 хил. Т.е. дори и половината от разликата между населението в тези възрастови граници и работната сила да са временни или трайни емигранти, хора със заболявания, които не им позволяват да работят или дори плод на статистически грешки, пак трябва да остават около половин милион, които биха могли да се включат при подходящо образование, обучение и целенасочена работа по активизирането им.
От друга страна, в наблюдението на работната сила от НСИ пък се вижда, че има близо 200 000 души (точното число е 183 200 през второто тримесечие), които в момента не са активни, но биха желали да работят.От тях повече от половината са обезкуражени, което означава, че са се отказали да търсят активно работа, защото не виждат шанс да намерят такава. Дори и да приемем, че тези около 200 000 души са долната граница на тези, които могат да бъдат активизирани, пак става въпрос за над 5% от работната сила в момента.
2) Привличане на кадри от чужбина
Това вече се случва в туризма и по-конкретно в някои морски курорти, като привлечените работници са от Украйна, Грузия и др. страни от региона. Тук горната граница е далеч по-висока (спрямо тази на местния потенциал на пазара на труда), дори и да приемем, че на практика можем да привличаме хора от само ограничен брой страни, които са ни близки в езиково, културно и образователно отношение. Въпросът е доколко тази практика може да се увеличи като мащаб и да се разпростре и към други сектори на икономиката, които изпитват остър глад за кадри.
Освен по линия на труда, потенциалът на растежа може да се вдигне с помощта на нови технологии (трудна работа) и привличане на повече капитали. Става въпрос най-вече за частни инвестиции, но и капиталът по линия на националния бюджет и европейските средства и инструменти пак върши работа. Що се отнася до преките чужди инвестиции, последните години те са много далеч от нивата преди кризата и дори през 2016 г. отбелязаха своеобразно дъно.
Тук има много какво да се направи, за да стане България по-привлекателна за чужди инвеститори и то не се изчерпва само с ниските разходи за труд. Последните, между другото, скоро хич няма да са толкова ниски, предвид огромния недостиг на хора и бързия ръст на заплатите, който вече достига 10% на годишна база и нищо чудно да продължи да се ускорява. Става въпрос за върховенство на правото, по-добра защита на правата на собственост, независим съд и борба с корупцията, ниски разходи и бързи процедури за откриване на бизнес и започване на строителство и т.н. Това са обаче все големи институционални промени, които, ако се случват изобщо, обикновено отнемат много време.
На този фон, мерките на пазара на труда изглеждат далеч по-постижими от гледна точка на правещите политики. Така например, относително лесно би могъл да се улесни вносът на работна ръка от страни извън ЕС като бившите страни от СССР, Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина и др. Въпросът е да се помисли добре и да се вземат мерки България да не се използва (от гражданите на страните - потенциални донори на работна ръка) само като „трамплин” за пазара на труда в по-богатите европейските страни, където и заплащането е по-високо. Колкото по-бързо започне мисленето и действията по такива мерки, толкова по-скоро българската икономика ще има шанс да „наскочи себе си” и да започне да расте с темпове над 3-4%. В противен случай България ще се остане вечния догонващ, който все не успява да достигне средния стандарт на живот в ЕС.
Сред положителните изменения през второто тримесечие е доста по-бавното свиване на инвестициите. Бруто капиталообразуването, макар и да остава в отрицателна територия, намалява с 0,9% на годишна база спрямо далеч по-големите 4,5-4,6% спадове предходните две тримесечия.
Спрямо останалите страни членки на ЕС, ръстът на България е над средното, но далеч не е сред най-високите. От тези, които вече са публикували данни за второто тримесечие, шампион по растеж е Румъния с ръст от 5,7% на годишна база – същия като предходното тримесечие. С добри шансове да я изпреварят са Исландия и Ирландия, които растат с по-високи темпове последните няколко тримесечия, но още не са публикували данни за април-юни.
В рамките на широкия регион на Централна и Източна Европа (вкл. Балтийските страни), който расте с далеч по-високи темпове от Западна Европа, България показва по-скоро посредствено представяне, като е изпреварена по растеж от повечето страни от региона, за които вече са публикувани данни - Чехия (4,5%), Полша (4,4%), Латвия (4,8%), Литва (3,9%) и споменатата Румъния. Унгария расте със същия темп като България (3,6%), а Словакия отбелязва малко по-нисък растеж (3,1%).
Като цяло, от началото на 2015 г. България бележи реален темп на растеж над 3% на годишна база, ако гледаме сезонно изгладените и коригираните за еднократни ефекти данни, каквато е и експресната оценка. Това, което прави впечатление, обаче, е че ръстът се колебае в относително тесни граници и не успява да прехвърли 3,7-3,8%. Това навежда на мисълта, че икономиката работи общо взето на потенциала си от две години и половина и този потенциал не позволява по-висок растеж предвид ограниченията най-вече по линия на човешкия капитал. За същото говорят и анализите на и прогнозите на ЕК, според които или сме малко под, или вече сме достигнали потенциала на икономическия си растеж. Външните анализатори освен това са единодушни, че след кризата насам този потенциал се е свил значително заради неблагоприятна демография и недостатъчния нов капитал.
Предвид това, решенията за по-бърз растеж на българската икономика, който да позволи по-бързо догонване на по-богатите страни от Западна Европа, могат да се търсят в две посоки. Едното е свързано с увеличаване на икономически активното население у нас, което може да стане по два начина:
1) Активизиране на тези, които са в работоспособна възраст и без физически ограничители, но в момента не са икономически активни
По последни данни работната сила в страната е 3 385.6 хил. (за второто тримесечие на 2017 г.). В същото време населението на възраст между 20 и 64 години, което можем да приемем за работоспособно, е 4 319 хил. Т.е. дори и половината от разликата между населението в тези възрастови граници и работната сила да са временни или трайни емигранти, хора със заболявания, които не им позволяват да работят или дори плод на статистически грешки, пак трябва да остават около половин милион, които биха могли да се включат при подходящо образование, обучение и целенасочена работа по активизирането им.
От друга страна, в наблюдението на работната сила от НСИ пък се вижда, че има близо 200 000 души (точното число е 183 200 през второто тримесечие), които в момента не са активни, но биха желали да работят.От тях повече от половината са обезкуражени, което означава, че са се отказали да търсят активно работа, защото не виждат шанс да намерят такава. Дори и да приемем, че тези около 200 000 души са долната граница на тези, които могат да бъдат активизирани, пак става въпрос за над 5% от работната сила в момента.
2) Привличане на кадри от чужбина
Това вече се случва в туризма и по-конкретно в някои морски курорти, като привлечените работници са от Украйна, Грузия и др. страни от региона. Тук горната граница е далеч по-висока (спрямо тази на местния потенциал на пазара на труда), дори и да приемем, че на практика можем да привличаме хора от само ограничен брой страни, които са ни близки в езиково, културно и образователно отношение. Въпросът е доколко тази практика може да се увеличи като мащаб и да се разпростре и към други сектори на икономиката, които изпитват остър глад за кадри.
Освен по линия на труда, потенциалът на растежа може да се вдигне с помощта на нови технологии (трудна работа) и привличане на повече капитали. Става въпрос най-вече за частни инвестиции, но и капиталът по линия на националния бюджет и европейските средства и инструменти пак върши работа. Що се отнася до преките чужди инвестиции, последните години те са много далеч от нивата преди кризата и дори през 2016 г. отбелязаха своеобразно дъно.
Тук има много какво да се направи, за да стане България по-привлекателна за чужди инвеститори и то не се изчерпва само с ниските разходи за труд. Последните, между другото, скоро хич няма да са толкова ниски, предвид огромния недостиг на хора и бързия ръст на заплатите, който вече достига 10% на годишна база и нищо чудно да продължи да се ускорява. Става въпрос за върховенство на правото, по-добра защита на правата на собственост, независим съд и борба с корупцията, ниски разходи и бързи процедури за откриване на бизнес и започване на строителство и т.н. Това са обаче все големи институционални промени, които, ако се случват изобщо, обикновено отнемат много време.
На този фон, мерките на пазара на труда изглеждат далеч по-постижими от гледна точка на правещите политики. Така например, относително лесно би могъл да се улесни вносът на работна ръка от страни извън ЕС като бившите страни от СССР, Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина и др. Въпросът е да се помисли добре и да се вземат мерки България да не се използва (от гражданите на страните - потенциални донори на работна ръка) само като „трамплин” за пазара на труда в по-богатите европейските страни, където и заплащането е по-високо. Колкото по-бързо започне мисленето и действията по такива мерки, толкова по-скоро българската икономика ще има шанс да „наскочи себе си” и да започне да расте с темпове над 3-4%. В противен случай България ще се остане вечния догонващ, който все не успява да достигне средния стандарт на живот в ЕС.
