За какво може да се споразумеят лидерите на Русия и на САЩ
Москва и Вашингтон преговарят за нова среща между Владимир Путин и Доналд Тръмп
~ 6 мин.
На подготвяната си среща с руския лидер президентът на САЩ предстои да демонстрира "твърд, но справедлив" подход към Русия, който да я склони на отстъпки по важни въпроси. Това рязко намалява шансовете за успех на срещата на върха.
Москва и Вашингтон преговарят за нова среща между Владимир Путин и Доналд Тръмп, потвърди американският държавен секретар Майк Помпейо. По думите му тя може да се състои скоро след посещението в Русия на Джон Болтън, съветника на американския президент за националната сигурност, очакван в Москва на 27 юни. Може ли общоизвестните "ястребови" нагласи на Болтън към Русия да се отразят негативно на подготовката и за какво смятат да преговарят директно лидерите на Русия и на САЩ?
Джон Болтън със сигурност ще изпълни волята на президента Тръмп и не ще позволи собствените му съмнения и емоции да вземат връх в преговорите с руските домакини. Предложил неотдавна да се използва сила срещу Северна Корея, вместо да се преговаря с Пхенян, Болтън по-късно - вече съветник на президента на САЩ, участва в подготовката на срещата между Тръмп и севернокорейския лидер Ким Чен-ун. В Сингапур, където се видяха двамата, Болтън дори размени ръкостискане с Ким, говорил преди доста неласкаво за американеца.
От президентския съветник за националната сигурност до голяма степен зависи дневният ред на руско-американската среща на върха и преговорните позиции на американската страна. Нищо чудно влиянието на Болтън да засили, например, критичното отношение на Тръмп към идеята за контрол над ядрените и другите оръжия, залегнала в предлагани от Русия варианти на бъдеща спогодба. Окончателните решения по преговорните позиции обаче най-вероятно ще се вземат лично от Тръмп.
Поуките от срещата с Ким
Президентът на САЩ очаква от личната среща с Путин по-добри резултати, отколкото от телефонните разговори, водени от двамата поне осем пъти досега. Тръмп има доверие в уменията си да преговаря твърдо. И смята, че бизнес инстинктите ще го предпазят от неизгодна сделка, дори ако не познава в подробности обсъждания въпрос.
След сингапурския разговор със севернокорейския лидер Тръмп бе критикуван като неспособен да получи от Ким ангажимент за цялостно, необратимо и проверимо ядрено разоръжаване на КНДР. В отговор Тръмп и привържениците му изтъкват, че изградените от двамата в Сингапур лични отношения на доверие са отстранили засега заплахата от война между САЩ и Северна Корея.
В случая с руския президент обаче Вашингтон не би се задоволил само с декларация, че страните са готови да продължат "диалога в конструктивен дух". Подобна декларация би хвърлила в смут съюзниците на САЩ, най-вече Великобритания, където Тръмп изглежда ще направи официално посещение, малко преди да преговаря с Путин. А съпротивата на американския външнополитически апарат срещу евентуални нови импровизации на президента, подронващи доверието между Щатите и съюзниците им, е твърде силна, за да може отведнъж да я ликвидира дори и Доналд Тръмп.
Освен това, заплаха от война между САЩ и Русия на практика няма. Тръмп и Путин вече са разговаряли два пъти, така че "летвата" за резултата от поредната лична среща е доста по-висока, отколкото за американско-севернокорейската. Накрая, руският президент явно полага усилия да овладява и използва множество подробности, засягащи и същината на проблема, и личността на събеседника му. Съответно подготвя многовариантна преговорна позиция, без да заявява публично, че може "да сканира" партньора си за броени минути. Затова - за разлика от преговорите с Ким, американската страна ще бъде посрещната от Москва със сложна аргументация, която ще трябва да обори в публичното пространство, за да избегне явна загуба в очите на общественото мнение.
Ще се наложи двамата лидери да представят пред обществото договореност по конкретни спорни въпроси; Тръмп впрочем е необходимо да вземе предвид не толкова мнението на някои съюзници за Русия (пренебрегвано от него неведнъж), колкото разпространените сред критиците му в САЩ подозрения в "сговор" с Кремъл по време на изборната кампания от 2016 г. В идеалния случай Тръмп трябва да демонстрира "твърд, но справедлив" подход към Русия, с който да издейства от Москва видими конкретни отстъпки по важни проблеми от международния дневен ред.
Несъвпадащи интереси
Според Джефри Голдбърг, главния редактор на едно от водещите американски либерални издания, "Атлантик", външнополитическата доктрина на Доналд Тръмп явно се свежда до въпроса: ние сме Америка, а вие пък кои сте? Сиреч лично Тръмп настоява партньори и съперници безусловно да се нагаждат към интересите на сигурността на САЩ (както той ги схваща), за да не ги застраши незабавен конфликт с Америка и да получат предполагаеми изгоди от икономическо взаимодействие с нея. Белият дом явно смята, че САЩ имат достатъчно ресурси, за да решат двете основни текущи задачи: насила да наложат на Северна Корея ядрено разоръжаване и да променят с икономически санкции основите на иранската външна политика. И Тръмп предполага, навярно не без основания, че Русия разполага със сериозни лостове за въздействие върху Пхенян и Техеран.
Така че Вашингтон със сигурност ще иска съгласието на Русия да бъде засилен натискът върху Северна Корея и Иран. Белият дом може би се съмнява вече в евентуалния резултат от преговорите с Пхенян. А руската страна едва ли ще склони да промени позициите си за КНДР (съгласувани с Китай) или за Иран (без чието участие подкрепата на Москва за Башар Асад в Сирия може да стане проблем).
На свой ред Тръмп едва ли ще прояви интерес към контрола над въоръженията - американските военачалници според тях самите не са впечатлени от демонстрацията на нови руски оръжия от 1 март в обръщението на президента Путин към Федералното събрание. Въпреки призивите на експерти и високопоставени военни в САЩ администрацията на Тръмп най-вероятно ще склони сериозно да обсъди ограничения върху американските въоръжения само срещу мощна и безусловна подкрепа от Русия, за да постигне Белият дом основните си външнополитически цели. В крайна сметка Тръмп трябва да покаже, че за разлика от своя предшественик Барак Обама, налагал санкции на Русия, без да постигне обаче промени в руската политика, той е способен да издейства от Москва резултати, искани от Америка.
Също и Москва със сигурност би желала да докаже, че текущите проблеми в руско-американските отношения са предизвикани от администрацията на Обама и може да бъдат решени през мандата на новия "прагматичен" американски президент. Освен това и двете страни явно се стремят да си гарантират свобода за маневри, когато ще тълкуват резултатите от срещата на върха за вътрешните си аудитории, както стана с преиначаваните според хода на събитията изявления за целите на Тръмп в преговорите с Ким. Накрая, Кремъл и Белият дом имат общ мотив да демонстрират, че президентът Тръмп не е действал в "сговор с Русия" по време на изборната кампания от 2016 г.
Имидж и съдържание
Според някои наблюдатели символичните атрибути (от рода на големия плик, в който бе връчено на Тръмп "личното послание" от Ким Чен-ун в навечерието на срещата им) може да играят за американския президент не по-малка роля от самото съдържание на преговорите. Ако е така, Москва би могла да предложи на Вашингтон някои начини "ефектно да оформи" резултатите от срещата на върха, дори ако няма напредък по въпросите, интересуващи Тръмп.
Впрочем трябва да признаем, че що се отнася до принципните за него въпроси с централно място в предизборната му платформа, Тръмп досега е бил упорит, не се е задоволявал с ефектни, но не и ефективни решения. Стига да споменем готовността на американския лидер да разпали търговски войни с европейските си съюзници или политически рискована борба за свиване на имиграцията в САЩ.
Основният проблем е, че общите интереси на Москва и Вашингтон в стремежа им да осъществят срещата засягат главно това как ще се приеме резултатът от общественото мнение в САЩ, Русия и други страни - затова са краткосрочни и преходни. Колкото до "съдържателните" аспекти от дневния ред с възможност да се положат трайни основи на "нов курс" в отношенията помежду им, съгласието между страните далеч не е тъй силно. Което означава, че е доста вероятно да се стигне до взаимно разочарование, отрицателна външнополитическа реакция в двете страни и по-нататъшно изостряне на отношенията.
Москва и Вашингтон преговарят за нова среща между Владимир Путин и Доналд Тръмп, потвърди американският държавен секретар Майк Помпейо. По думите му тя може да се състои скоро след посещението в Русия на Джон Болтън, съветника на американския президент за националната сигурност, очакван в Москва на 27 юни. Може ли общоизвестните "ястребови" нагласи на Болтън към Русия да се отразят негативно на подготовката и за какво смятат да преговарят директно лидерите на Русия и на САЩ?
Джон Болтън със сигурност ще изпълни волята на президента Тръмп и не ще позволи собствените му съмнения и емоции да вземат връх в преговорите с руските домакини. Предложил неотдавна да се използва сила срещу Северна Корея, вместо да се преговаря с Пхенян, Болтън по-късно - вече съветник на президента на САЩ, участва в подготовката на срещата между Тръмп и севернокорейския лидер Ким Чен-ун. В Сингапур, където се видяха двамата, Болтън дори размени ръкостискане с Ким, говорил преди доста неласкаво за американеца.
От президентския съветник за националната сигурност до голяма степен зависи дневният ред на руско-американската среща на върха и преговорните позиции на американската страна. Нищо чудно влиянието на Болтън да засили, например, критичното отношение на Тръмп към идеята за контрол над ядрените и другите оръжия, залегнала в предлагани от Русия варианти на бъдеща спогодба. Окончателните решения по преговорните позиции обаче най-вероятно ще се вземат лично от Тръмп.
Поуките от срещата с Ким
Президентът на САЩ очаква от личната среща с Путин по-добри резултати, отколкото от телефонните разговори, водени от двамата поне осем пъти досега. Тръмп има доверие в уменията си да преговаря твърдо. И смята, че бизнес инстинктите ще го предпазят от неизгодна сделка, дори ако не познава в подробности обсъждания въпрос.
След сингапурския разговор със севернокорейския лидер Тръмп бе критикуван като неспособен да получи от Ким ангажимент за цялостно, необратимо и проверимо ядрено разоръжаване на КНДР. В отговор Тръмп и привържениците му изтъкват, че изградените от двамата в Сингапур лични отношения на доверие са отстранили засега заплахата от война между САЩ и Северна Корея.
В случая с руския президент обаче Вашингтон не би се задоволил само с декларация, че страните са готови да продължат "диалога в конструктивен дух". Подобна декларация би хвърлила в смут съюзниците на САЩ, най-вече Великобритания, където Тръмп изглежда ще направи официално посещение, малко преди да преговаря с Путин. А съпротивата на американския външнополитически апарат срещу евентуални нови импровизации на президента, подронващи доверието между Щатите и съюзниците им, е твърде силна, за да може отведнъж да я ликвидира дори и Доналд Тръмп.
Освен това, заплаха от война между САЩ и Русия на практика няма. Тръмп и Путин вече са разговаряли два пъти, така че "летвата" за резултата от поредната лична среща е доста по-висока, отколкото за американско-севернокорейската. Накрая, руският президент явно полага усилия да овладява и използва множество подробности, засягащи и същината на проблема, и личността на събеседника му. Съответно подготвя многовариантна преговорна позиция, без да заявява публично, че може "да сканира" партньора си за броени минути. Затова - за разлика от преговорите с Ким, американската страна ще бъде посрещната от Москва със сложна аргументация, която ще трябва да обори в публичното пространство, за да избегне явна загуба в очите на общественото мнение.
Ще се наложи двамата лидери да представят пред обществото договореност по конкретни спорни въпроси; Тръмп впрочем е необходимо да вземе предвид не толкова мнението на някои съюзници за Русия (пренебрегвано от него неведнъж), колкото разпространените сред критиците му в САЩ подозрения в "сговор" с Кремъл по време на изборната кампания от 2016 г. В идеалния случай Тръмп трябва да демонстрира "твърд, но справедлив" подход към Русия, с който да издейства от Москва видими конкретни отстъпки по важни проблеми от международния дневен ред.
Несъвпадащи интереси
Според Джефри Голдбърг, главния редактор на едно от водещите американски либерални издания, "Атлантик", външнополитическата доктрина на Доналд Тръмп явно се свежда до въпроса: ние сме Америка, а вие пък кои сте? Сиреч лично Тръмп настоява партньори и съперници безусловно да се нагаждат към интересите на сигурността на САЩ (както той ги схваща), за да не ги застраши незабавен конфликт с Америка и да получат предполагаеми изгоди от икономическо взаимодействие с нея. Белият дом явно смята, че САЩ имат достатъчно ресурси, за да решат двете основни текущи задачи: насила да наложат на Северна Корея ядрено разоръжаване и да променят с икономически санкции основите на иранската външна политика. И Тръмп предполага, навярно не без основания, че Русия разполага със сериозни лостове за въздействие върху Пхенян и Техеран.
Така че Вашингтон със сигурност ще иска съгласието на Русия да бъде засилен натискът върху Северна Корея и Иран. Белият дом може би се съмнява вече в евентуалния резултат от преговорите с Пхенян. А руската страна едва ли ще склони да промени позициите си за КНДР (съгласувани с Китай) или за Иран (без чието участие подкрепата на Москва за Башар Асад в Сирия може да стане проблем).
На свой ред Тръмп едва ли ще прояви интерес към контрола над въоръженията - американските военачалници според тях самите не са впечатлени от демонстрацията на нови руски оръжия от 1 март в обръщението на президента Путин към Федералното събрание. Въпреки призивите на експерти и високопоставени военни в САЩ администрацията на Тръмп най-вероятно ще склони сериозно да обсъди ограничения върху американските въоръжения само срещу мощна и безусловна подкрепа от Русия, за да постигне Белият дом основните си външнополитически цели. В крайна сметка Тръмп трябва да покаже, че за разлика от своя предшественик Барак Обама, налагал санкции на Русия, без да постигне обаче промени в руската политика, той е способен да издейства от Москва резултати, искани от Америка.
Също и Москва със сигурност би желала да докаже, че текущите проблеми в руско-американските отношения са предизвикани от администрацията на Обама и може да бъдат решени през мандата на новия "прагматичен" американски президент. Освен това и двете страни явно се стремят да си гарантират свобода за маневри, когато ще тълкуват резултатите от срещата на върха за вътрешните си аудитории, както стана с преиначаваните според хода на събитията изявления за целите на Тръмп в преговорите с Ким. Накрая, Кремъл и Белият дом имат общ мотив да демонстрират, че президентът Тръмп не е действал в "сговор с Русия" по време на изборната кампания от 2016 г.
Имидж и съдържание
Според някои наблюдатели символичните атрибути (от рода на големия плик, в който бе връчено на Тръмп "личното послание" от Ким Чен-ун в навечерието на срещата им) може да играят за американския президент не по-малка роля от самото съдържание на преговорите. Ако е така, Москва би могла да предложи на Вашингтон някои начини "ефектно да оформи" резултатите от срещата на върха, дори ако няма напредък по въпросите, интересуващи Тръмп.
Впрочем трябва да признаем, че що се отнася до принципните за него въпроси с централно място в предизборната му платформа, Тръмп досега е бил упорит, не се е задоволявал с ефектни, но не и ефективни решения. Стига да споменем готовността на американския лидер да разпали търговски войни с европейските си съюзници или политически рискована борба за свиване на имиграцията в САЩ.
Основният проблем е, че общите интереси на Москва и Вашингтон в стремежа им да осъществят срещата засягат главно това как ще се приеме резултатът от общественото мнение в САЩ, Русия и други страни - затова са краткосрочни и преходни. Колкото до "съдържателните" аспекти от дневния ред с възможност да се положат трайни основи на "нов курс" в отношенията помежду им, съгласието между страните далеч не е тъй силно. Което означава, че е доста вероятно да се стигне до взаимно разочарование, отрицателна външнополитическа реакция в двете страни и по-нататъшно изостряне на отношенията.
