Заложете на българското вино за 14 февруари
Хубавото вино се познава по неговия характер
Йордан Кирилчев, сомелиер
В неделя предстои един от традиционните български празници - Трифон Зарезан, тогава е и по-комерсиалният и популярен в последните години ден на влюбените. За да не се раздвоявате - най-добре празнувайте и двата повода - виното и любовта. За красотата на виното, развитието на сектора в България и изборът на качествена напитка разговаряме със сомелиера на ресторант Есте Йордан Кирилчев, носител на наградата Сомелиер на годината за 2014 г.
Г-н Кирилчев, разкажете ни накратко за професията сомелиер, как решихте да се занимавате с това?
Професията сомелиер е не само професия, тя е призвание, изкуство, наука, комплекс от много различни качества. За да си сомелиер, трябва да познаваш напитките, храните, комбинирането им, да умееш да управляваш „избата” (винения лист) на заведението, да познаваш клиентите и какво на тях би им допаднало, да познаваш районите, от където идва виното, да умееш да сервираш правилно и още много други неща свързани с професията.
Аз лично се запалих по професията сомелиер, като четях задните етикети на вината. Нали знаете на тях обикновено пише: Вино с аромат на зрели горски плодове, опушени тонове, канела и кафе. Вкусът е доминиран от боровинки и черен шоколад, елегантни танини и дълъг топъл финал и т.н. В общи линии като начало ми стана интересно как може всички тези неща да се намират в една чаша вино. После много четене и практика и ето вече повече от 10 години се занимавам с това.
Какво е мнението ви за българските вина?
Винопроизводството в България се движи много добре, според моите наблюдения. Все повече стават винарните, все повече стават качествените вина, които можем да си купим на пазара, все по-голямо става разнообразието на сортовете. Наблюдавам, че започват да се използват и нашите си български сортове като Димят, Рубин, Мавруд, като могат да се намерят в много интересни и качествени вина. Относно качеството вървим в много правилна посока.
Кое е най-голямото предизвикателство в професията ви?
Нашата професия е изпълнена с предизвикателства. Всеки ден има нещо ново, което очаква да бъде открито, не срещан вкус или интересно съчетание с храна. В моя случай предизвикателството обикновено е да съчетая виното и храната по най-добрия, съвършен начин. Експериментирам, налага се понякога да обяснявам защо съм препоръчал бяло вино с десерта, но това ми е работата.
Как се развива виненият туризъм у нас и къде се намира България на световната карта?
Както повечето неща, които се случват у нас, и ситуацията с винения туризъм не е от най-процъфтяващите. Вече има изградени места с леглова база, места за винопиене, но смятам, че има още доста да поработим за да ги напълним и те да работят добре.
Относно това къде е България на световната карта, мога да кажа, че звездата на България започва да изгрява. Имаме вече доста вина с награди от най-престижните винени конкурси по света, ще сме домакин на един такъв форум през 2016-та. Аз лично съм голям оптимист за нашето винопроизводство и се надявам след време вината от нашата страна да не отстъпват по търсене на тези от Бордо или Тоскана.
Коя е минималната ценова граница, по която можем да определим качественото вино?
На този въпрос мога да отговоря аз как практикувам. Обикновено не си купувам вино, чиято цена в магазина е под 5 лева за бутилка. Но държа да отбележа, че това е моя практика. Иначе вина над 8-10 лева, а и малко по-скъпи, произведени в България, вече има доста качествени попадения.
По какво се познава хубавото вино?
Според всеки човек „хубаво вино” означава нещо различно. За едни белите и ароматни совиньони от Нова Зеландия са страхотни, за други не са. Ако пак трябва да дам моя критерий за добро вино и вино, което е според мен е хубаво, бих казал Шардоне от Бургундия, например, или Амароне. И много други разбира се, но за да ми допадне на мен, едно вино трябва да има характер, най-общо казано. Да намирам в него гроздето, техниката, тероара, бъчвата, отлежаването, всеки един детайл, който изгражда неговия характер.
Какви са проблемите пред българските винопроизводители и защо дори у нас не можем да наложим родните марки?
Мога да отговоря от неща, с които съм запознат, но са много детайлни. Например аз лично смятам, че рекламата на българското вино по света е слаба. Това е една голяма индустрия и ние сме една от държавите облагодетелствани да могат да отглеждат лозя. Трябва да се възползваме от тези преимущества, които са даденост.
Доколкото съм запознат и държавната политика не е насочена към развитието на сектора. Не могат да се усвояват субсидии по евро програмите или се злоупотребява с тях. А всъщност това трябва да е държавна политика. Ако бъде развит ще добави доста голям финансов ресурс, както за самите производители, така и за държавата.
Кое е най-подходящо вино за подарък за двойния празник 14 февруари, на българско или чуждо да заложим?
Бих заложил на българското. Както казах, имаме вече прекрасни вина от много различни сортове, както се казва за всеки си има по нещо. На дамите, разбира се, може би ще им хареса да ги изненадате с някое вино Розе а ла прованс, които са така модерни сега. За тези пък, които ще празнуват Св. Трифон Зарезан, няма по-добър подарък от хубаво червено вино. Но нека е българско.