Защо Българското председателство е успешно

Председателството свърши. Следващото е след 13 години, ако дотогава ЕС не промени правилата.
Към него България може да гледа спокойно - със съзнание за изпълнен дълг и за натрупан опит.Не се “изложихме пред чужденците”, както някои у нас очакваха и за което други положиха усилия.

Постигнахме повече. “Чужденците” останаха доволни. Положителните оценки за работата на България като председателка на Съвета на ЕС - и в законодателно,  и в политическо, и в организационно-логистично отношение - надминават очакванията.

Ако председателството ни е помогнало с нещо като на нация, то е, че стопи част от традиционния ни песимизъм и скептицизъм към самите нас. България се оказа подготвена да изпълни тази задача не по-зле от която и да е друга членка на ЕС.

И днес можем спокойна да кажем: Да, България може. Тя има администрация и дипломация, подготвени да управляват дневния ред, до водят дискусиите и да търсят компромиси в 507-милионната общност на Европа.

Страната ни опроверга песимистичните прогнози не само в частта им “ще се изложим”, но и в частта им за “чужденците”. Председателството показа на българите, че не са чужденци в ЕС и че той не е чужда сила за тях.

Европа е нашият съюз, в който България играе активна роля на равностоен партньор.

Страната ни за първи път в историята си председателства ЕС, когато той е поставен пред тежки изпитания и решения за бъдещето си. Миграционната криза, „Брекзит“, търговската война със САЩ, незапомнената вълна от еврофобия и популизъм, т.нар. “хибридна война”, тероризмът са само част от тях.

Това не беше “безоблачно” председателство. Никое от тези предизвикателства няма сравним аналог в изтеклите шест десетилетия история на ЕС.

Като негова председателка България изпълни главната си длъжност по договор - тя удържа единството на съюза и не позволи той да се отклони от дневния си ред. Анти-Европа не можа да открадне шоуто.

За приетото при Българското председателство европейско законодателство могат да се изпишат стотици страници. Но дори нищо да не беше прието през неговите шест месеца, едно събитие стига то да остане в историята - споразумението между Гърция и Бившата югославска република Македония за името на последната.

Да, до окончателното решение има време. Да, ще има препятствия. Да, някои от тях са сериозни. Да, ЕС не беше пряк участник в преговорите. Да, те бяха двустранни с посредничеството на ООН.

Но (това е съюзът, след който започва важното) никога в последните 27 години на спора си двете страни не са били толкова близо до разрешаването му. Никога нямаше да бъдат толкова близо без предложената от България европейска перспектива за Западните Балкани. Никога не се приближиха толкова, колкото на посветената на тази перспектива среща на върха между ЕС и страните от региона в София на 17 май 2018 г.

Кой каквото ще да говори, тази дата вече е в историята на Европа. И кой каквото и да прави, тя не може да бъде “отвързана” от Българското председателство на ЕС.

Европейската перспектива за Западните Балкани беше отличителният приоритет на Българското председателство. Той беше посрещнат със скептицизъм (пак преди всичко у нас), а сега е поет с ентусиазъм от три от идващите председателства - Австрия, Румъния и Хърватия.

Промяната на настроенията около този приоритет показва способността на България да убеждава, че да, сега, сред толкова кризи и предизвикателства, година преди европейските избори, Европа трябва да се заеме с държавите от югоизточния си ъгъл. Причината е очевидна- ако тя не е в него, там ще бъде някой друг. И отсъствието на Европа би ѝ излязло много по-скъпо от присъствието ѝ там.

В началото на мандата си сегашната Европейска комисия заяви ясно, че през неговите пет години ЕС е изключено да приема нови държави членки. След срещата на върха в София и приетата на нея декларация, след стратегията на ЕС за Западните Балкани, разширяването на Съюза в този регион не може да бъде повече изключвано. Календар може да няма, но перспективата е тук и под нея са подписите на всички държави членки.

България върна въпроса на масата на ЕС. Следователно, тя показа, че може да променя дневния му ред. Това е факт, който и най-черногледият не може да отрече.

Добре де, но какъв е кярът ни от всичко това?, е въпросът, който очаквам в коментарите след председателството.

Като оставим настрана правилото, че от него не могат да се извличат едностранни ползи, по въпроса за “кяра“ е достатъчен поглед към географската карта - ако Сърбия, Черна гора, Македония, Албания, Косово, Босна и Херцеговина - загубят европейската си перспектива и тръгнат по неевропейски път, съседите им, включително и България, са първите, които ще изпитат последствията.

Европейската перспектива на съседите ни е въпрос от стратегически национален интерес. Българското председателство убеди ЕС, че този интерес съвпада с европейския.

В това отношение внимание заслужава българската идея за свързаността. Тя е по-дълбока от строителството на инфраструктура между нас и съседите ни. Те още нямат (и не е реалистично да имат) дати за присъединяване към ЕС, тъй като разширяването му се движи от реформи в държавите кандидатки, а не от календар.

В този процес обаче новите пътища, летища, жп линии, оптични кабели, газопроводи, по-ниски цени на международните разговори, възможностите за мобилност, академичен обмен, по-близките връзки между хората са важни колкото икономически, толкова и - политически. Те ще позволят на избирателите в Западните Балкани да се чувстват на практика по-свързани с Европа, да усещат предимствата ѝ във всекидневието си.

Това  ще изгражда обществена подкрепа за европейското развитие на тези страни, която пък е залог за мира, стабилността, сигурността, инвестициите в тях.

Ако някой предпочита да нарече това “кяр”, нямам нищо против. Макар “кяр” да е балканска дума и недотам западна.

Ако говорим за други “ползи” от председателството, извън специфичния му балкански приоритет, и в тях националното е европейското са неотделими.

Българското председателство постигна съгласие между държавите членки за намаляване на риска в банковия сектор. Това беше пробив в 18-месечните преговори по темата, който отваря път за преговори с Европейския парламент и завършване на Банковия съюз.

Важна стъпка към изграждането на Енергийния съюз беше споразумението между държавите членки за актуализирания статут на Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори, което също отвори пътя за преговори с Европейския парламент.

През Българското председателство ЕС направи първите си практически стъпки да задълбочи сътрудничеството на държавите си в отбраната - т.нар. постоянно структурирано сътрудничество в отбранителната област.

Българското председателство приключи един „трънлив“ въпрос в социалната област, който пряко засяга страната ни и партньорите ни Централна и Източна Европа – ревизията на директивата за командированите работници. Отчитайки именно националния интерес, България успя да извади заетите в международния автомобилен транспорт от обсега на тази директива. Благодарение на председателството за тях законодателите в момента договарят специфични условия.

Принос на българското председателство към опазването на околната среда и политиката на ЕС за климата са регламентът за мониторинга и докладването на емисиите от въглероден двуокис и разхода на гориво на нови тежки превозни средства, директивите от законодателния пакет за управление на отпадъците, регламентът за споделяне на усилията в постигането на целите на ЕС за климата, актуализираната директива за енергийната ефективност на сградите.

В стратегически важната област на цифровия пазар и общество продължихме работата на естонското председателство с регламент, който сложи край на географското блокиране при пазаруване онлайн. Той отваря дигиталния достъп до  пазара на Европа за всички фирми в нея, включително за средните и малките, включително и за българските.

С усилията на Българското председателство ЕС прибави важен компонент към системата си за сигурност срещу тероризма и международната организирана престъпност – системата за информация за пътуванията и разрешаването им.

Това е малка част от работата на председателството по европейските законодателни досиета.
Извън тях то започна три важни дискусии, които пряко засягат както бъдещето на ЕС, така - и на всеки негов гражданин, включително и българския - за следващия многогодишен бюджет на ЕС; за бъдещето на политиката му за социално-икономическо сближаване, известна като кохезионна; за бъдещето на Общата селскостопанска политика.

Тези дискусии ще продължат при следващите две председателства - австрийското и румънското с оглед да приключат със споразумение преди европейските избори в средата на 2019 г.

Българското председателство беше петото подред, което се занимава с реформата на европейската система за убежище. Макар въпросът да продължава да разделя държавите членки, честно е да отбележим напредъка постигнат през последните шест месеца – вече всички безрезервно подкрепят отдавнашната българска позиция, че надеждната охрана на външните граници на ЕС е условие за постигане на споразумение по останалите въпроси от законодателния пакет за миграцията и убежището.

Важна последица на председателството за всички българи е, че то направи родината ни по-видима и по-добре позната. Вече няма как да облечеш България само в клишето “най-бедната и най-корумпираната”. То ѝ омаля и чуждестранните медии осъзнаха това още при първата журналистическа обиколка през януари.
Те видяха, че освен проблемите, които никой не е отричал, нито е умалявал, в България има много повече за виждане и за разказване. Например, че за последното десетилетия брутният ѝ вътрешен продукт (БВП) на глава от населението (макар все още най-нисък в ЕС) се е увеличил на 49% от 37% от средния за съюза. Че страната е четвърта от 28 държави членки по икономически растеж и с третото най-ниско съотношение на публичен дълг към БВП. Че нетната емиграция всяка година намалява и все повече напуснали страната си българи се връщат в нея. Че българите има най-високият в ЕС дял на жилищна собственост, необременена от ипотеки - 82%. Имат и най-високия дял на жени в сектора на информационните технологии - 28% при средно за ЕС 16% и че този сектор отбеляза 600% ръст на  приходите (1.2 млрд. евро) и 300% ръст на работните места през 2016 г.

Заслуга на председателството е, че поне за своите шест месеца успя да промени международния разказ за България. Отрицателните публикации за страната ни от близо 100% в края на декември 2017 г. и в началото на януари 2018 г., сега са под 10%. Може би не всички българи чувстват това като “кяр”, но обективно то е предимство за всички, дори за недоволните.

Успехът на първото българско председателство на ЕС е плод на труда и таланта на всички българи. Той е национално достояние. И да си затваряме очите за него, той си е наш. На всички. По-добре е да му се радваме.

*Авторът е говорител на Българското председателство на Съвета на ЕС.