Земетресението в Турция връща на дневен ред паспортите на сградите в България
Със санирането на сгради, които всъщност имат нужда от конструктивно подсилване, „гримираме мъртвец“
Снимка: Красимир Свраков
~ 2 мин.
Глория Христова Наредбата за техническите паспорти на стари сгради да се осъвремени в по-лек вариант от предишния. Това предлага председателят на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) инж. Марин Гергов. Предложението ще бъде представено официално на регионалния министър Иван Шишков, като целта е да стане ясно за кои сгради има евентуален риск при земетресение.
Ще предложим на министър Шишков да се помисли наредбата за паспортите дали не трябва да се съживи, но в някакъв облекчен режим”, заяви Гергов, който участва във втория епизод на подкаста на Economic.bg „Едно наум“.
Припомняме, че последно наредбата, която регламентираше тази паспортизация, както и обследванията на сградния фонд, бе променена през 2021 г. от бившия служебен регионален министър Виолета Комитова. Според тогавашните изчисления издаването на технически паспорти би струвало на всеки собственик в жилищна сграда между 200 и 1000 лв. След негативната обществена реакция тогава, Комитова обяви, че това е излишна процедура, която натоварва бюджетите на хората.
Сега обаче, с оглед на земетресенията в Турция и Сирия, председателят на КИИП смята, че обследванията може да са ограничени и така ще бъде намалена цената им.
Може да е с ограничение, но ще може да кажем за кои сгради има риск в конструкцията. Дори по-подробно да се отиде при обследванията, процесът ще е по-бърз и евтин", коментира Гергов.
В момента такива документи се изискват само при преустройства, както и при енергийното обновяване на стари сгради.
По думите на председателя на КИИП саниране не може да се прави, без първо да се укрепят сградите. В момента, в който се направи топлоизолация, се скриват проблемите.
Ние така гримираме мъртвец.“
Според него при тези обследвания има лоши практики и не може да се разчита да покажат реалното състояние на сградите, тъй като ако не се излезе с положителен отговор, санирането няма да може да продължи.
Ние продължаваме да сме една Балканска страна. Това не трябва да го забравяме. Колеги, които не постъпват много професионално, биха могли да не направят добре конструктивното обследване, тъй като ако то не излезе с положителен отговор, няма да може да се продължи със санирането.“
Повече за това кога последно е правено обследване на сградния фонд в страната, колко надеждно е строителството на критична инфраструктура, като пътища, мостове и язовири, както и какво трябва да се промени, за да се спрат нерегламентираните преустройства в жилищни сгради, може да разберете в продължението на разговора в понеделник, 20 февруари.
