ЕК очаква по-дълбока рецесия дори от 2009 г.

Икономическият спад, причинен от Covid-19, се очаква да бъде по-дълбок дори от икономическата криза през 2009 г.  Това гласи документ на Европейската комисия, видян от EURACTIV.  При кризата опреди 11 години брутният вътрешен продукт на страните от Европейския съюз спадна средно с 4.3%.

Пандемията и мерките, предприети да овладеят заразата сега, доведоха до застой при повечето европейски икономики. Заводите временно преустановиха работа, а търсенето в сектори като търговията на дребно и туризма се срива, тъй като правителствата призоваха хората да си стоят у дома, за да не разнасят вируса.

Комисията все още не е оценила колко реално европейската икономика ще се свие, тъй като вирусът не е достигнал своя връх. Вътрешен документ на институцията от 30 март обаче вече предвижда, че щетите може да бъдат по-големи, отколкото бяха при финансовата криза преди десетилетие.

„Като вземем предвид степента на прекъсване на предлагането в производствения капацитет на страните и световните вериги на доставки (вътре и извън ЕС) можем разумно да очакваме тази криза да бъде по-дълбока от онази през 2009 г.“, се казва в документа.

Общият ефект от вируса ще зависи от продължителността на приетите мерки за ограничаване на заразата, смята ЕК. Във вътрешния доклад на изпълнителната власт на ЕС се отбелязва, че основният икономически ефект се е преместил от разрушаването на международните вериги на доставки, когато кризата бе съсредоточена в Китай, на спирането на редица икономически дейности в държавите по света, особено в Европа. Те започват да се усещат върху търсенето както в ЕС, така и на външните за Съюза пазари, като първите засегнати са транспорт, туризъм, хотелиерство и услуги за обществено хранене.

Тъй като ситуацията не се очаква да се подобри в близко бъдеще, бързото възстановяване (бел. р - известно като V-форма) вече не се обмисля.

„Последните развития показват, че ситуацията се превръща в тежка глобална криза на търсенето. Сега производствените мощности в Китай се приближават към нормалното функциониране, но международните показатели за икономическите дейности не се връщат към предишните си нива“, се казва в текста.

Освен това ЕК предупреждава, че разпространението на заразата в САЩ, която вече е с най-много случаи, „вероятно ще удължи влиянието на кризата във времето, вероятно до лятото“. В документа пише още, че предстоят и вторични ефекти от ситуацията, които може да бъдат предизвикани от несигурност и финансови загуби, но не могат да бъдат оценени на този етап. С продължение на кризата се очаква щетите да се прехвърлят от реалната икономика върху финансовия сектор.

Срещу този сценарий националните правителства ще трябва да приемат допълнителни мерки в близко бъдеще. Сред тях ЕК изтъкна като „вероятно необходими“ национализацията на компании от жизненоважни сектори на икономиката за определен период от време, докато допълнителен капитал може да бъде вложен в други компании и сектори.

ЕК предупреждава и за възможността от осигуряване на допълнителна ликвидност, която да спаси компаниите от фалити и да не се позволи на европейската банкова система да се претовари с лоши кредити.

Към днешна дата европейските държави приеха пакет от фискални стимули в среден размер на 2% от националния си БВП, но Европейската централна банка (ЕЦБ) предупреди, че стимулът може да се наложи да бъде удвоен до около 4% от БВП.

От самото начало на пандемията държавите членки на ЕС приеха мерки, насочени към засилване на техните обществени услуги и по-специално - здравните. Те предлагат също така пряка и непряка подкрепа за доходите на служителите и осигуряват ликвидност за подпомагане на фирмите, най-вече под фирмата на отсрочени данъци. Помощта бе одобрена и на равнище ЕС, и на национално равнище за подпомагане на страдащите сектори.

Сега държавите членки работят по по-голям европейски пакет за възстановяване, който включва и Европейския механизъм за стабилност - спасителен фонд на ЕС. Еврогрупата ще заседава на 7 април и ще докладва на лидерите на ЕС по-късно същата седмица.