Знаете ли, че използвате изкуствен интелект всеки ден?

Ако влизате в интернет, несъмнено сте били в интеракция с изкуствен интелект (AI). Технология се използва от уебсайтове, приложения и игри. Тя е дълбоко залегнала инструменти, с които си служим в ежедневието, като онлайн търсачките и социалните мрежи. Изкуствен интелект обаче се използва и за куп други неща – има например сайт, който оценява колко „готино“ е едно селфи, друг пък умее да създава филмови сценарии. Неотдавна пък стана ясно, че AI е успял да усвои играта StarCraft II, в която се представя по-добре от 99.8% от хората.

За изкуствен интелект се пише и говори все повече, но какво всъщност представлява той, как взаимодействаме с него ежедневно и какви приложения намира технологията – на тези въпроси отговаря Британи Винсънт в свой материал по темата в Mic.

Що е то AI?

През 50-те години на миналия век Марвин Мински изгражда първия симулатор на невронни мрежи заедно с Джон Маккарти. Двойката описва изкуствения интелект като задачи, изпълнявани от програма или машина, за които не става ясно дали са решени от човек или не.

„Това е просто друг начин за писане на софтуер“, изтъква пък Майкъл Капс, бивш президент на Epic Games и съосновател на AI стартъпа Diveplane.

На фона тези две различни една от друга дефиниции може би по-важната характеристика на технологията е способността за учене. Моделиран от човешки разум, в крайна сметка AI показва поведение, подобно на това на хората, когато започват да разбират нещо.

Тук трябва да бъдат въведени два термина. Първият е машинно обучение (ML), което се отнася до способността на машината да се учи да прави нещо. Другият е същинският AI, който по своята същност е равносилен на „нямам представа как компютърът е направил това“, посочва Капс.

Ученето е основен компонент във всеки проект, базиран на изкуствен интелект. Работата на софтуера е да се съобрази с премените и да ги усвоява, като съумее да забележи разликата в решенията и действията на потребителя.

Ежедневни взаимодействия с AI

Дори да не го осъзнавате, вероятно използвате софтуер с изкуствен интелект ежедневно – като се започне от автоматичните детектори за картови измами, мине се през „умната“ климаатизация в големи сгради и се стигне до продажните цени на златото в играта Clash of Clans.

Отключването на телефона с лицево разпознаване става благодарение на внедрено машинно обучение. А замисляли ли сте се как телефонът ви успява да заснеме добре осветени снимки в тъмна нощ? За това може също да благодарите на AI.

„Все по-трудно е да различим кой е истински и кой не“, казва Капс, обръщайки внимание на друга сфера на приложение – чатботовете и интелигентните виртуални гласови асистенти.

Развитие и бъдеще пред AI

AI става повсеместен и вече е нещо повече от просто модерна дума. Много бизнеси са се фокусирали в тази посока и опитват да създават иновации. „Преди десет години никой не можеше да си позволи изкуствен интелект“, казва Раджгопал, обръщайки внимание на твърде високата доскоро цена. С навлизането на търговски AI софтуер тази технология вече излиза от сферата на лукса.

„В следващите пет години експоненциалната крива на технологиите ще продължи. Ще имате безумно мощни виртуални асистенти, автоматизирани коли, генетично насочени наркотици и други подобни. След 10 години ние ще бъдем като сладки домашни любимци за нашите AI господари“, смята Капс.

Ключът към запазването на човешкия елемент в AI

С машини и програми, които са създадени буквално, за да се учат, адаптират и непрекъснато се усъвършенстват с течение на времето, възникват очевидни притеснения. Например, какво се случва, ако AI стане „прекалено умен“ или ако „реши“, че той знае най-добре?

„Днес ние изграждаме системи за „черна кутия “, където не знаем какво всъщност прави системата“, коментира Капс някои от потенциалните опасности в контекста на AI. Той обръща внимание, че първо гласуваме голямо доверие, а едва впоследствие осъзнаваме, че машината е била обучена, например, с данни, базирани на предразсъдъци. Той дава пример с алгоритъм за одобрение за жилищен кредит в САЩ, захранен с данни от предишните 60 години – шансът той да е обременен с расови пристрастия е огромен.

Предвид потенциала на дълбоко вкоренените у хората предубеждения, възниква въпросът за това как може да се гарантира, че програмите, които изграждаме, ще запазят в бъдеще човешкия си елемент. „Способността да се вгледате в„ черната кутия“ е от решаващо значение“, казва Капс и настоява за възможността да погледнем „вътре“ в изкуствения интелект и машинното обучение , преди да им дадем възможност те да вземат решения за човешки животи по предубеден начин.

„По принцип, ако можем да създадем машина, която се учи като човек, няма да отнеме много преди да стане по-умна от човека ...“, възкликва Капс и пита реторично: „И тогава кой ще е отговорен“.