Правителството очаква значителен ръст на инвестициите през 2018 г.
Според прогнозата на МФ те ще са основно свързани с публичните разходи
~ 2 мин.
Георги Желязков
Реалният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) на България ще се ускори до 3.9% през 2018 г., като вътрешното търсене ще продължи да бъде водещо. Това е записано в пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите. От публикуваните данни се вижда, че правителството вече очаква общите инвестиции (вътрешни и външни) да подкрепят силно икономическия растеж през тази година.
Частното потребление слабо ще се ускори, подкрепено от подобреното доверие на потребителите и реалното увеличение на разполагаемия доход на домакинствата. Същевременно, инвестиционната активност ще бъде движена основно от повишението на публичните инвестиции, пише в прогнозата. През есента МФ очакваше инвестициите да растат с 4.3% спрямо предходната година, а сега прогнозите вече са за 10.1%.
Очакванията са за ускорение на общия износ поради по-ниската база от предходната година и очакваната благоприятна динамика през 2018 г. Това, заедно с повишените растежи на вътрешното търсене, ще подкрепи нарастването на вноса. В резултат се очаква отрицателният принос на нетния износ към БВП да нарасне.
Темповете на растеж на БВП ще останат сравнително високи през целия прогнозен период. Икономическата активност слабо ще се забави до 3.8% през 2019 г., поради низходящата динамика при вътрешното търсене и ще достигне 3.7% в периода 2020–2021 г. Вътрешното търсене ще остане водещо за растежа на БВП по линия както на потреблението, така и на инвестициите. Докато инвестиционната активност се очаква умерено да нарасне, по-ниският прираст на заетостта и реалните доходи ще се отрази в леко забавяне на растежа на частното потребление. Очаква се негативният ефект върху БВП по линия на нетния износ да се свие до около 0.8 пр. п. през 2020 и 2021 г.
В средносрочен план, ограниченията от страна на предлагането на труд и негативното демографско развитие ще се отразят в забавяне на растежа на заетите до преустановяването му през 2021 г. Очакванията за инфлацията са повишени за целия прогнозен период предвид отчетената динамика през 2017 г. и първите два месеца на 2018 г., както и актуализираните допускания за международните цени на храните и суровия петрол. Кредитирането за частния сектор ще продължи да се ускорява до края на прогнозния период, като очакванията за неговия растеж са занижени в сравнение с есенната прогноза предвид по-бавното възстановяване на кредита за нефинансови предприятия.
Рисковете пред реализирането на прогнозата продължават да са свързани основно с развитието на външната среда и динамиката на международните цени, както и неблагоприятните демографски тенденции в страната.
Частното потребление слабо ще се ускори, подкрепено от подобреното доверие на потребителите и реалното увеличение на разполагаемия доход на домакинствата. Същевременно, инвестиционната активност ще бъде движена основно от повишението на публичните инвестиции, пише в прогнозата. През есента МФ очакваше инвестициите да растат с 4.3% спрямо предходната година, а сега прогнозите вече са за 10.1%.
Очакванията са за ускорение на общия износ поради по-ниската база от предходната година и очакваната благоприятна динамика през 2018 г. Това, заедно с повишените растежи на вътрешното търсене, ще подкрепи нарастването на вноса. В резултат се очаква отрицателният принос на нетния износ към БВП да нарасне.
Темповете на растеж на БВП ще останат сравнително високи през целия прогнозен период. Икономическата активност слабо ще се забави до 3.8% през 2019 г., поради низходящата динамика при вътрешното търсене и ще достигне 3.7% в периода 2020–2021 г. Вътрешното търсене ще остане водещо за растежа на БВП по линия както на потреблението, така и на инвестициите. Докато инвестиционната активност се очаква умерено да нарасне, по-ниският прираст на заетостта и реалните доходи ще се отрази в леко забавяне на растежа на частното потребление. Очаква се негативният ефект върху БВП по линия на нетния износ да се свие до около 0.8 пр. п. през 2020 и 2021 г.
В средносрочен план, ограниченията от страна на предлагането на труд и негативното демографско развитие ще се отразят в забавяне на растежа на заетите до преустановяването му през 2021 г. Очакванията за инфлацията са повишени за целия прогнозен период предвид отчетената динамика през 2017 г. и първите два месеца на 2018 г., както и актуализираните допускания за международните цени на храните и суровия петрол. Кредитирането за частния сектор ще продължи да се ускорява до края на прогнозния период, като очакванията за неговия растеж са занижени в сравнение с есенната прогноза предвид по-бавното възстановяване на кредита за нефинансови предприятия.
Рисковете пред реализирането на прогнозата продължават да са свързани основно с развитието на външната среда и динамиката на международните цени, както и неблагоприятните демографски тенденции в страната.
