8 нестандартни теории за човешката еволюция
Дали хората ще се превърнат в биороботи, дали ще променят своята ДНК, дали ще се обединят с извънземна раса и ще станат безсъзнателни сенки, живеещи във виртуалното пространство
Когато писателите и футуролозите правят предположения за това, как ще изглеждаме в далечното бъдеще, тези идеи никога не се основават на днешната ни визия. Хората ще се превърнат в биороботи, ще променят своята ДНК, ще се обединят с извънземна раса, ще станат безсъзнателни сенки, живеещи във виртуалното пространство и още какви ли не почти налудничави идеи, но в никакъв случай няма да си останем предишните разумни примати.
Но колко крайни могат да бъдат тези идеи. Ето 8-те предложения на блога io9 за най-футуристичните теории за човешката еволюция в далечното бъдеще:
1. Доброволна антиеволюция
Тази идея се изразява в доброволното отказване на човечеството от ранговете „Властелин на природата" и „Венец на разума". Хората ще престанат да се смятат за по-висши в сравнение с останалото животинско царство на Земята и ще преминат в тотален регрес.
Цивилизацията ще рухне, градовете ще бъдат завладени от дивите животни, пътища и заводи ще се превърнат в джунгли. В момента има доста привърженици (дауншифтъри) на тази идея, но по-голямата част от човечеството едва ли ще има желание току така да се завърне в прегръдките на Майката Природа.
2. Доброволно измиране на човечеството
Според теорията, регресът на човечеството ще доведе до това, че няма да имаме друг избор - ще е най-добре да изчезнем така, както са изчезнали много други видове животни преди нас. Такава е целта на някои хора, активисти на „Движението за доброволно умиране", които имат сериозно предложение да прекратим цялата тази суета и благородно да измрем, оставяйки планетата на нейните изначални стопани - животните и растенията.
Привържениците на това движение не смятат, че тяхната концепция звучи човеконенавистно, по тяхно мнение тя дори представлява един вид „Обнадеждаваща алтернатива на жестоката експлоатация и тотално унищожение на екологията на Земята".
3. Създаването на еко-род
Все пак има и по-меки начини за еволюция. Например, изкуствено да се сближим с природата чрез помощта на съвременните средства. В статия, носеща името „Човешката инженерна мисъл и промените на климата", философите С.Матю Ляо, Андърс Сандбърг и Ребека Роуч предлагат да направим следните стъпки за завръщане към природата: Да престанем да ядем месо, и следователно да унищожаваме животните, да намалим броя си - мъжете с 21 %, жените с 25 %, за да намалим съответно нашата „екологична следа".
С помощта на генното инженерство ще можем да направим очите си котешки, така че да може да виждаме отлично в тъмното и по този начин да не губим енергия за осветление, както и да увеличим силата на волята си, вследствие на което в хората ще се увеличат и съчувствието и алтруизмът.
4. Трансгенни хора
Защо да се ограничаваме да приемем от животните само няколко техни качества, ако можем да получим всичко, от което се нуждаем в насипно състояние? Трансгенните технологии на бъдещето ще създадат огромно разнообразие от хибриди между хората и животните.
В нашите по-малки братя има цял куп от качества, на които може да завиждаме - на кучетата за обонянието и слуха, на птиците за зрението, на маймуните за ловкостта и кой знае още какво. Хората на бъдещето ще подобрят „екологичността" си до такава степен, че не се изненадвайте, ако вместо на ближния си, един ден ще трябва да стиснете ръцете (или каквото има вместо тях) на разумен делфин с очите на ястреб, например.
5. Мозък вместо мускули
Това е едно доста класическо видение за бъдещето на човека, коeто се свежда до заключението, че човешкият мозък е най-големият сред животните по отношение големината на тялото. Въпреки, че в момента е установено, че големината на мозъка не е свързана пряко с интелекта, в миналото хората са считали, че с уголемяването му знанията и разума нарастват.
В своята статия „Човекът от милионната година" Хърбърт Уелс е предложил идеята, че с развитието на технологиите необходимостта от човешкото тяло съвсем ще отпадне и мозъкът ще остане сам, управлявайки различни роботизирани устройства. Развитието на транспорта ще предизвика закърняване на краката и тялото и нашите потомци ще бъдат някакво подобие на мозък, ходещ на ръце.
6. Колективният разум
От гледна точка на тази концепция, човечеството постепенно ще се превърне в нещо като кошер или мравуняк, тоест - ще се превърне в супер организъм, снабден с единен разум. Човешката воля ще се управлява от целия колектив, решенията ще се взимат съвместно в името на цялото човечество. Трябва да отбележим, че тоталитарните експерименти от миналия век се опитаха да построят в ред държави, включително и в нашата нещо подобно. Но както показва практиката - изкуственото налагане на идеята за това, че колективът е по важен от личността е невъзможно, просто заради нашата егоистична природа и вродената ни хищническа склонност към конкуренцията.
7. Безполовите хора
Като цяло, концепцията за безполовите хора ни предлага три варианта за развитие на човечеството:
Ще се откажем изцяло от сексуалните контакти, заменяйки нормалното зачатие с такова в епруветка и постепенно ще загубим половите си различия. Ще може да избираме дали да имаме или нямаме полови признаци. И накрая ще се сдобием с аморфни полови признаци, които ще може да сменяме по собствено желание.
8. Компютърният мозък
Концепцията за превръщане на мозъка в суперкомпютър е странна сама по себе си, тъй като компютрите отлично биха се справяли със задачите от бъдещето и сами.
Още по-странно е предположението на професора по икономика Робин Хенсън за това, че компютърно-човешкият разум може да създаде безкрайно количество копия на самия себе си, за да може достойно да се конкурира в средата на трудния икономически пазар.
Друга идея е да се повиши мозъчната тактова честота, което по всяка вероятност ще доведе до това, че хората ще могат с меланхолична усмивка да наблюдават растежа на тревата или разрушаването на камъните като в забързано видео. Или, например, мозъкът-компютър по собствена воля ще променя своите параметри и възприятия, опознавайки нови аспекти за битието и самия себе си. Перспективите са неограничени, но звучат определено скучно. Най-малкото защото, именно несъвършенството на човешкият мозък ни позволява да прекараме по-интересно живота си в момента, търсейки неизвестното.