Заключителното събитие по проекта „Преход на възможностите“ премина при голям интерес

Международният форум „Възможности за справедлив преход отвъд границите“, който се проведе на 25 септември в София, предизвика голям интерес. Събитието, организирано от „Бранд Медия България“ като част от европейския проект „Преход на възможностите“, събра на едно място водещи експерти, европейски представители, местни власти и бизнес лидери. Всички те търсиха и предлагаха решения, с които зеленият преход в България да бъде максимално справедлив за засегнатите от него региони.

По време на международната конференция беше изяснено какъв е приносът на кохезионната политика на ЕС, Фонда за справедлив преход и Плана за възстановяване, които са в подкрепа на справедливия преход към климатично неутрална икономика.

Представени бяха и широк спектър от възможности за икономическо развитие в региони, зависими от въглищата, а присъстващите на място и следящи онлайн стрийма научиха повече за инвестиционните възможности и политическите предизвикателства, свързани със зеления преход.

Зелената сделка

Зелената сделка не е само политическо пожелание. Политиката въобще не е свързана само с енергетика, въпреки че в България се говори само за въглища, тя е много по-широка“, каза председателят на Института за енергиен мениджмънт Славчо Нейков, който беше модератор на събитието.

Експертът е категоричен, че въглищата си отиват и този процес върви по-бързо, отколкото ние мислихме, и доказателствата са много.

По думите му трябва да положим максимални усилия като общество и да се взимат държавни решения, за да може този преход да е справедлив за всички.

Той припомни концепцията на зелената сделка, че „никой няма да бъде забравен и изоставен“.

Участие в събитието взе и Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България. Тя припомни, че основното послание на Европейската комисия към България по отношение на енергийния преход е призивът за неотложност

Необходими са решителни действия, сега е моментът за тях, страната трябва да ангажира всички заинтересовани“, добави Чобанова.

Според нея „без политическа ангажираност и активност, това нещо (бел. ред. – липсата на ангажираност) подлага на сериозен риск достъпа на България до огромните финансови ресурси, които са налични“.

Пари за българските мини

В събитието участие взе и зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов. Той обяви, че над 250 млн. евро от парите по Плана за възстановяване и устойчивост ще бъдат отделени за рекултивация на терените в мините в България. Пред Economic.bg Ненов обясни, че това са различни средства от обещаните 250 млн. лв. годишно, които бяха одобрени от Народното събрание за рекултивация само на държавните "Мини Марица Изток".

В случая средствата от Брюксел ще са и за трите въглищни региона – Стара Загора, Кюстендил и Перник.

Разбирането е, че разпределението по региони ще бъде по подобен начин като средствата по Фонда за справедлив преход“, уточни Ненов.

Следователно най-голяма част от тях ще бъдат отделени за най-големия въглищен регион – Стара Загора.

Насърчаване на националното сътрудничество

Процесите, свързани с енергийния преход в страната и преквалификацията на работната сила в трите въглищни региона, трябва да се ускорят. Европейският съюз е предоставил достатъчно средства за трансформацията, но страната ни трябва умело да се възползва от тях. Междувременно освен на национално ниво, местните власти работят за привличането на инвеститори в новите индустрии. Това са заключенията, около които се обединиха участниците в първия панел на международния форум.

Темата на панела бе „Насърчаване на националното сътрудничество“ с модератор Славчо Нейков. В панела взеха участие Ивайло Стоянова, началник отдел „Стратегическо планиране и програмиране“ в МРРБ, Людмил Веселинов, областен управител на Перник, Александър Пандурски, областен управител на Кюстендил, Николай Дочев, зам-кмет на Кюстендил, и Стефан Кръстев, зам-кмет на Перник.

Вторият панел на събитието бе посветен на международното сътрудничество, като представителите на различни страни и европейски организации изразиха готовност да подадат ръка на България в нейния преход към по-зелена енергетика.

Не сте сами, много региони се сблъскват със същите предизвикателства“, коментира Елена Ферарио, старши тематичен мениджър в Платформата за обучение по политики Interreg Europe.

Съседска подкрепа по пътя към нисковъглеродното бъдеще обеща и Джордж Кремлис, почетен директор на Европейската комисия, посланик на Европейската организация за публично право в България, член на Борда на директорите и директор на Института за кръгова икономика и климат.

Не мога да твърдя, че в Гърция сме сред най-добрите и първенците, всеки се учи в движение и едва след като започнеш да правиш нещо, можеш да се ориентираш къде са слабостите ти. Но в Гърция бихме се радвали да споделим информация за нашия опит с вас“, каза Кремлис.

Иван Сергеев, координатор на процеса по справедлив преход към Министерство на финансите на Естония, изтъкна друг важен елемент.

Трябва да има критично настроени структури – за нас това бяха профсъюзите, които ни помагаха, но и ни критикуваха“, каза Сергеев.

Последен в панела бе инж. Михаел Юрич, заместник-префект на окръг Сисак-Мославина в Хърватия, който представи опита на своя район със зелената трансформация. Това включва внимателно разработен план за справедлив енергиен преход заедно с ресорното министерство на страната.

Проблемите на засегнатите от зеления преход въглищни региони в ЕС са подобни, но решенията са различни. Всички те ги търсят спрямо националните си особености и предизвикателства. В крайна сметка обаче винаги се изисква добра стратегия и правилна комуникация, за да се преодолеят спънките в процеса. Около това се обединиха участниците в последния панел.

Оптимално използване на ресурсите

По време на последния панел бяха представени и редица примери за успешен преход в Полша, Унгария, Чехия, Испания, но и някои неизползвани възможности в България.

Използваме ли максимално ефективно ресурса, с който разполагаме днес, попита Светослав Иванов, изпълнителен директор на „Овергаз Инк“, и даде отговор – „не“.

Пример за уникалност в България е газоразпределителната мрежа, която днес може да се превърне в ценно решение“, смята той.

Доц. Мариуш Кручек от Централния минен институт – националният изследователски институт в Полша – разказа как се случва преходът в най-големия въгледобивен регион в Европа – Силезия.

Той наблегна на най-големия страх, който имат хората в засегнатите райони – загубата на работни места, защото въглищната индустрия е основен поминък.

Търсихме начин да се справим с този проблем, да осъществим преход, но и да отдадем необходимото на мините и на този начин на живот“, каза той.

Унгарският преход също е започнал и ефектите от него бяха представени от д-р Жужа Пишкоти-Ковач, ръководител на секретариата на Комисията по въглищата в страната.

Когато говорим за справедлив преход, винаги го възприемаме като голямо предизвикателство, като поредица от проблеми, но нека го гледаме като серия от възможности за всички нас“, казва тя.

Ковач е категорична, че ако си сътрудничим, ако ясно разпределим отговорностите си между различните участници в прехода, ако поддържаме постоянна комуникация, ще преодолеем всички тези предизвикателства и ще намерим правилния път.

За разпределението на финансовия ресурс в Чехия са предприели различен подход. Те са направили предварителен подбор и оценка на проекти на регионално ниво.

Регионите казаха какво искат и от какво имат нужда, изпратиха подходящите проекти на централно ниво и получиха финансиране, или точно обратно на това, което се прави по принцип“, коментира Иржи Щерба, мениджър проекти за трансформация и развитие SUAS GROUP.

Щерба акцентира върху това, че Фондът за справедлив преход е много важен и е чудесна възможност, но понякога се надценява.

Това беше финалното събитие по проекта "Преход на възможностите". За една година "Бранд Медия България", издател на Economic.bg, организира шест регионални събития в трите въглищни региона в България – Кюстендил, Перник и Стара Загора – един уебинар, както и един международен форум. 

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.