9000 изгубени години: Какво струват на България (не?)победимите пандемии

9 хиляди години живот в нетрудоспособност. Толкова време общо е изгубила българската икономика на всеки 100 хил. души към 2019 г. в резултат на влошено здравословно състояние на част от активното население. И то само по линия на тютюнопушеното, което обаче е едва една от тъй наречените (не?)победими пандемии. А те, оказва се, освен че са пряко свързани със здравната система, индиректно движат, или по-скоро саботират, цялата стопанска система на една държава.

Без здравната тема няма решение на никоя от другите кризи“, коментира Гергана Паси, президент на „ПанЕвропа България“, при представянето на доклада „(не?)Победими пандемии“, който разглежда мащабните здравни, икономически и социални ефекти от вредните навици.

Според Аркади Шарков, икономист от ЕКИП, състоянието на икономиката е пряко свързано с употребата на вредни стоки. „Исторически погледнато, по време на предишната финансова криза се видя пряката корелация между безработица, нисък икономически ръст и употреба на тютюн и алкохолни изделия“, коментира той. 

Когато финансовите показатели вървят надолу, хората влизат в спирала на негативни емоции и действия, прибягват до повече употреба на вредни изделия, като алкохол и тютюн, в резултат на това се отключват повече хронични заболявания сред населението, общественото здраве се влошава, а кръгът се затваря отново в полето на икономиката, която бива ощетена от нетрудоспособността на все повече и повече граждани.

А че в момента икономиката е в негативен тренд на развитие, е добре известно на всички. Според Аркади Шарков инфлацията в България вероятно ще укроти ръста си до края на годината, но все пак ще достигне около 20%. Заедно с нея е възможно да стартира и процес на стагфлация (висока инфлация + нисък растеж), което допълнително да изиграе ролята на „менгеме“ за българския потребител.

Българинът, а и всеки човек по принцип, разбира нещо най-добре, когато то го удари по джоба.“

ЕКИП изчисли още през 2020 г., че пропуснатите преки финансови ползи само от тютюнопушенето за българската икономика възлизат на 4.4 млрд. лв. към 2019 г., или 3.8% от тогавашния БВП. А непреките загуби са много повече.

Връщайки се на годините живот в нетрудоспособна възраст, ако за България статистиката показва, че са изгубени 9 хиляди, то за ЕС средно са около 5 хиляди. Ясно личи зависимостта между този илюстративен здравен показател и икономическото развитие на страната ни в контекста на общността, от която е.

Въпросният показател DALYs (продължителност на живота, коригирана с отчитане на нетрудоспособността и умирания), свързани с високия индекс на телесна маса, е около 3000 срещу 6 000 години съответно у нас и в Блока.

България води двойно в тази негативна класация и това не са само здравни загуби, а икономически, здравни, социални“, каза още Шарков, според когото затлъстяването е една от тези нови скрити пандемии.

Целта на доклада и екипа около „ПанЕвропа България“ е да провокира дебат по темата и реакция у бизнеса и политиците, така че да се вземат мерки за овладяване на ефектите от вредните навици.

71% от всички смъртни случаи в света, без да се имат предвид инцидентите, се дължат на хронични, незаразни заболявания. Много показателно за България е, че незаразните болести бяха масовата причина за фаталния край на починалите заразени от COVID-19. В добавка към това – сравнението на смъртността от коронавирус като процент от населението в 210 държави показва, че България се нарежда на 2-ро място в света по брой смъртни случаи от вируса на един милион население след Перу.

Тласъкът за всичко това идва от т.н. „скрити пандемии“. Глобално те водят до смъртта на седем от всеки десет души, като смъртността се дължи на рискови фактори, като тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, нездравословно хранене, ниска физическа активност и замърсяване на въздуха. 

Това все пак означава, че ние можем да повлияем на статистиката“, отбеляза доц. Милена Георгиева, молекулярен биолог в Институт по Молекулярна биология към БАН.

Любопитно е, че сред скритите пандемии днес влизат и дигиталните зависимости, в това число пристрастеността към екранни забавления, социални мрежи, игри. Всички те могат да бъдат парирани с меки мерки и стратегии. Професорът по фармация Георги Момеков обърна внимание на политиката по вдигане на акцизите за високоалкохолни продукти например, което е помогнало на нации с явни проблеми в тази сфера да намалят употребата на спиртни напитки.

В крайна сметка всички ние сме потребители. Ако сме здрави и можем по-дълго да потребяваме продуктите, то бизнесът ще расте. Те (държавата и бизнесът) имат пряк интерес, защото ние сме един вид дългосрочни акционери в тях“, посочи още Шарков.