€170 млн. за четири български проекта по Механизма за свързване на Европа

Четири български проекта – за изграждане на мрежа от паркинги, удълбочаването на река Дунав, модернизация на тягови подстанции и развитие на жп мрежата в пристанищни терминали – ще получат финансиране по Механизма за Свързване на Европа (МСЕ). Те са одобрени на редовното заседание на Комитета по МСЕ, съобщават от Министерство на транспорта. Интермодалният терминал в Русе обаче не получава зелена светлина.

Общата стойност на европейската инвестиция в одобрените проекти е около 169 млн. евро, от които малко над 143 млн. евро е финансирането от Кохезионен пакет на Механизма.

Интермодалният терминал в Русе

Той не е в списъка на одобрените проекти, въпреки че Национална компания „Железопътна инфраструктура“ кандидатства по последното набиране на предложения. Най-вероятната причина да не бъде одобрен е неговата голяма стойност.

Припомняме, че от отговор на служебния транспортен министър Георги Гвоздейков стана ясно, че исканото безвъзмездно финансиране по МСЕ е в размер на  над 68.8 млн. лв. , което е 85% от общите допустими разходи по проекта на стойност над 81 млн. лв. Резултатите от оценката трябваше да станат ясни именно през втората половина на юли.

Сега от проверка в списъка на одобрените проекти е видно, че интермодалният терминал не е сред тях. Единственият шанс да получи средства остава европейската програма „Транспортна свързаност“. Гвоздейков посочваше, че са водени предварителни разговори по темата с Европейската комисия.

До ситуацията да се търси алтернативно финансиране за съоръжението се стигна след отпадането му от Плана за възстановяване и устойчивост. Миналата година НКЖИ обяви обществена процедура на стойност над 54.1 млн. лв. за изграждането му, като дори класира изпълнител. Получената оферта обаче бе много висока и държавната компания нямаше достатъчен финансов ресурс за реализацията на проекта. Недостатъчни бяха около 23 млн. лв.

Кои са одобрените проекти

Съвместният българо-румънски проект FAST Danube 2, който предвижда удълбочаване на река Дунав, получава 95 млн. евро европейско финансиране. Общата му стойност е почти 112 млн. евро.

Той включва драгажни и укрепителни дейности в общата част на реката, така че да се гарантират добри условия за корабоплаване 340 дни в годината. С проекта значително ще се подобри свързаността на Дунавския регион и ще се улесни движението на товари и пътници по основната TEN-T мрежа, посочват от ресорното министерство.

Около 27 млн. евро европейско финансиране получава проект за разгръщане на мрежа от паркинги за тежкотоварни превозни средства. Бенефициент е Сдружение „Аутомотив Клъстер България“. Очаква се проектът да стартира през септември тази година и да приключи до февруари 2027 г.

Припомняме, че един от паркингите ще се намира край софийското с. Хераково с около 120 места. Освен в област София са предвидени съоръжения в Перник и Пазарджик, като мрежата ще бъде поетапно надграждана.

Идеята е паркингите да са оборудвани с електронна система за резервации, която ще позволява на компаниите по-добре да планират своите пътувания и престой в България. Предвижда се изграждането на четири нови паркинг зони с шест паркинга и общ капацитет от 426 паркоместа за тежкотоварни автомобили.                   

Проект за развитието на жп мрежата на пристанищни терминали „Бургас-Изток 2“ и „Бургас-Запад“ също е одобрен за финансиране. Общата стойност на дейностите е 10.7 млн. евро, а бенефициент е „БМФ Порт Бургас“ ЕАД.

Предвижда се изграждането на около 4 км нови жп линии и нова разпределителна гара на пристанището. С увеличаването на капацитета на жп линиите в бургаското пристанище значително ще се подобрят връзките между железопътния и морския транспорт, посочват от министерството.

Последният проект е свързан с модернизация на тягови подстанции Червена вода и Хитрино. За него са отпуснати 12.4 млн. евро на НКЖИ.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.