Цените растат заради липса на българско производство
Картофите по Великден може да са два пъти по-скъпи от миналата година, защото няма българско производство и зависим изцяло от внос, смята председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържища Едуард Стойчев
- Г-н Стойчев, остават няколко дни до Великден. Забелязва ли се вече спекулативно повишаване на цените на хранителните продукти?
- Не бих казал, че има спекулативно вдигане на цените в момента. Има обективна причина - типичните за Великден. При агнешкото, яйцата, захарта и олиото цените са доста стабилни от седмици. Там не наблюдавам никаква истерия, защото ги има в достатъчно количество. Има и яйца българско производство, има и агнешко българско производство има и олио българско производство. Там цените са доста стабилни.
Проблемът е с продуктите българско производство, които ги няма на нашия пазар. Това са зелени салати, ряпа, пресен лук, пресен чесън и др. Има български пресен лук и чесън, но в малки количества. Българските салати почти ги няма на пазара. В момента зависим само от внос. Статистиката на Държавната комисия по Стоковите Борси и Тържищата показва, че цената на зелените салати, които потребяваме в големи количества на празника, са средно с 60% по скъпи спрямо миналата година.
Аз се надявам в най-скоро време, говоря за утре в други ден, защото празникът дойде, да се появи българско производство на тези зеленчуци, за да може цената им да падне.
А защо няма български салати?
- Когато говорим за парникови домати и краставици, там е лесно обяснимо. Там големият ценови пик от миналата година си го обяснихме с дългата зима, студеното време, закъснелият разсад и т.н. Тази зима обаче беше много мека, не се изискваше отопление, не се изискваше мазут, просто нямам обяснение.
Другият удар по нашия джоб, много сериозен при това, е цената на картофите. С днешна дата сме с 85% над цената през същия период на миналата година. Ако продължават така нещата, може да се стигне и до 100% по-високи цени по Великден. Причината е, че нямаме български картофи и зависим изцяло от внос. Когато няма собствено производство и зависиш само от търговците, търговците могат според техните желания да ни принуждават да плащаме цени, каквито те си искат. Ако има български производители на пазара, те ще се стремят да продадат възможно най-много продукция по време на празника, независимо на каква цена. Тогава цената би парнала.
- Можем ли да кажем, че в момента се следва пазарната логика или отново цените се движат против тази логика?
- Ами пазарна логика е дотолкова, доколкото когато една стока липсва на пазара, който я има може да манипулира цената в посока нагоре, така както в момента. Логиката е пазарна, но самото състояние на нашето производство не е нормално. Не е нормално точно в този сезон да ги няма българските стоки, които най-много се търсят в момента.
- Не се ли получава, че ние ядем чужди продукти, а нашите се изнасят?
- Има доста български стоки, които се изнасят извън страната, тъй като се търси по добър пазар. Част от млечните произведения, сирена, кашкавали. Традиционно през годините сме изнасяли огромни количества агнета за Гърция, но Гърция консумира слабо в момента. Затова казвам, че при продуктите българско производство, цените са стабилни. Всичко друго, което не произвеждаме и не можем да изкараме родно производство на пазара, отлита нагоре.
- Наскоро правителството отправи апел към търговските вериги да не вдигат цените по Великден. Играе ли роля това?
- Правителството просто отправи пожелателен апел към големите вериги магазини, да не слагат прекалено големи надценки по време на празниците. На тържищата обаче се оперира спокойно и там никой не може да наложи контрол на цените.
- Тези вериги съобразяват ли се с това пожелание?
- Направи ми впечатлени, че в една верига агнешкото е под 13 лв. Това значи, че там пазарната логика работи и може би хората са се вслушали в апела на правителството и поне за празниците ще продават на по-ниски цени. Предполагам, че като мине Великден, агнешкото пак ще струва 17-18 лв.
- А миналата година така ли се получи?
- Миналата година по Великден просто агнешкото беше на по-висока цена от тези 13 лв., но все пак не беше кой знае колко по-висока. Мисля, че беше около 14 лв. по празниците, като през другото време на годината беше 17-18 лв.
- Какъв процент от стоките в големите вериги са български?
- Някой от "Произведено в България" беше направил изследване в големите вериги, като според това проучване 90% от стоките, които се продават там, са вносни. Това обаче не е вярно. В България има достатъчно производство на хранителни продукти, просто нашите производители имат огромни затруднения да влязат в тези вериги магазини. Те продават повече в малките магазини. Българският производител търси да продава там, където може. Той просто не може да издържи на условията, които му поставят големите вериги магазини. Те обаче държат над 80% от пазара в големите градове.
И точно тук се получава големият проблем в системата. Там, където е големият пазар, малките български производители не могат да издържат на условията и се принуждават да продават на малкия пазар. Опитват се също да изнасят за съседни страни, близкоизточни страни, и по този начин някои от тях успяват да се закрепят, но други просто затварят.
- Какъв марж на печалбата правят големите вериги и какви производителите?
- Не мога да кажа точно колко печелят пазарните участници. Пазарната логика обаче е такава, че производителят на едро и преработвателят работят с около 12-15% печалба. Дистрибуторите работят с 20%, защото там има доста разходи за горива, коли и т.н. Крайните търговци не правят повече от 30%-35%. Тук говорим за разлика в цената, тоест от тези 35% разлика в цената, една част е ДДС, а другата остава като печалба. Предполагам, че около 20% чисто остава в тях.
- Защо се оказва, че чуждите стоки са много по-евтини от българските?
- Това е лесно обяснимо. Ако говорим за плодове, зеленчуци и меса, това са много сериозно субсидирани производства в европейските държави. При положение, че нямаме право на мито, а имаме отворени граници, ние нямаме способ, с който да защитим нашите стоки. След като една стока е субсидирана, е нормално да се продава по-евтино, защото голяма част от разходите са покрити от субсидията. Това е едно. Другото е, че това са много големи концерни. Те произвеждайки милиони бройки, могат да свалят цената на единица продукт. Когато произвеждаш много бройка, излиза много по-евтино.
- А защо се оказва, че стоки от Македония също са по-евтини? Там за контрабанда ли говорим?
- За Македония трябва да има защитно вносно мито. Само че не знам дали го има, ако се внася контрабанда, както предполагам. По нашите тържища ловим масово такива стоки без документи. Главно нощем се прехвърля от големите тирове на малките микробуси. Нашите инспектори няма как да присъстват нощно време, така че в момента, в който отидем на тържищата, хващаме тези малки прекупвачи, които наистина нямат документи и изгарят. Големите са си свършили работата през нощта и чакат следващата нощ. И ние хващайки малките, глобяваме разни физически лица, които отнасят глоба от 400 лв. На другия ден обаче продължават да правят абсолютно същото.
- Преди седмица прогнозирахте 15% по-скъп Великден. Остава ли тази прогноза?
- Надявам се да остане, но като гледам как поскъпва салатата и картофите, и ако буквално днес или утре не започнат да се появяват по-евтини родни продукти, можем и да надминем тези 15%.